Животът е изпълнен с редица парадокси, формиращи човешкото битие, а един от най-ярките и актуални примeри за това е настоящата ситуация, в която всички се намираме. В момента, за първи път от много време насам, целият свят е сплотен, но това единство не носи със себе си чувство на радост, тъй като е резултат от всеобща болка и безпокойство, а те са две от най-нестабилните основи, върху които може да стъпи крехкият строеж на задругата. Въпреки всичко, като всяко друго повсеместно изпитание и това носи дълбоко в сърцевината си възможността за прозрение, че в крайна сметка съединението действително прави силата, както гласи и националният девиз на страната ни. Да, солидарността крие множество преимущества, които трябва да се научим не само как да ценим, но и как да задържим, защото по ирония на съдбата ние, хората, се обединяваме най-често тогава, когато сме изправени пред общо затруднение. Но ходът на историята неведнъж е доказал, че след като преодолеем препятствието, вместо да съхраним създалата се помежду ни спойка, ние някак неусетно я рушим. Затова ако е необходимо да си направим само едно заключение от днешното положение, което да ни е от полза в бъдеще, то би трябвало да гласи, че заедно сме способни на повече. За целта обаче е нужно да разберем стойността на протегната в помощ ръка - без значение дали ние сме тези, които я предлагат, или онези, които я поемат.

Именно тази наболяла за обществеността екзистенциална тема засегна Мариан Залцман в медийната среща на тема "Странни дни за комуникаторите и за света", която, предвид периода на социална дистанция и изолация, се състоя на единственото безопасно място за общуване напоследък - виртуалното пространство. Така от САЩ тя застана пред присъстващите, за да обсъди с тях очакванията към бизнеса и отговорностите на неговите лидери в периода на криза.

Снимка: Филип Морис Интернешънъл

Мариан е световно признат експерт по комуникации, тя е сред най-награждаваните жени-експерти по връзки с обществеността и една от петте най-влиятелни трендспотъри. В същото време е автор на книги, колумнист в онлайн изданието на престижното американско списание "Forbes" и старши вицепрезидент глобални комуникации във Филип Морис Интернешънъл. Но въпреки всички свои постижения, както и особеностите на сферите, в които се изявява, тя говори съвсем разбираемо - на езика на милосърдието, лишен от сложните термини, изисквани от професията ѝ.

По нейно мнение единственото спасение за световния бизнес, а и за човешката нация като цяло, е хуманността, която ще ни преведе отвъд трудната обстановка, заприличваща с всеки изминал ден все повече на бойно поле.

"Сега от компаниите и марките не се очаква да говорят, а да действат. Това е чудесен момент, в който специалистите по маркетинг попаднаха в комуникационен вакуум, какъвто не е съществувал преди. Какво трябва да прави всъщност вашата марка? Необходимо е тя да покаже, че е във връзка с нас, че е загрижена за общността, за служителите, за клиентите и икономическите трудности, които тази ситуация причини. Важно е да се каже: ние искаме марки и компании, които демонстрират, че са част от реалния свят, а в момента реалният свят изпитва болка и има нужда от подкрепа. Трябва да знаем, че сме част от това. Нужно е специалистите по маркетинг да помислят как да дадат своя принос по начин, който е личен. Наложително е да подкрепим фирмите, които изпитват затруднения, служителите, които са загубили работата си временно или за постоянно", каза тя.

Мариан допълни, че правилната посока в момента е ресурсите да бъдат насочени към тези, които могат да помогнат в борбата с разпространението на пандемията, разработвайки лекарства и ваксини. Тя подчерта, че това е много скъпо начинание, но ако големите организации поемат част от товара, то тогава бихме се справили по-бързо и с по-малко човешки загуби.

Разбира се, думите сами по себе си никога не са достатъчни, а стойността им идва едва тогава, когато бъдат подплатени с действия. А какво по-добро от личния пример? Затова, показвайки, че при наличие на и желание и добра воля това е съвсем възможно, Залцман изрази гордостта си от финансовата подкрепа както към общностите, така и служителите на Филип Морис, която компанията осъществи по света.

"На първо място трябва да мислим как да помогнем и подкрепим нашите служители и клиенти. Най-важното е да се погрижим за хората. Ние във Филип Морис Интернешънъл работим и помагаме активно от самото начало чрез инициативи в над 60 държави, където живеят и работят наши служители. Но освен това, разработихме набор от водещи принципи, които оповестихме, за да бъдат нашите служители спокойни за работните си места. Инициативите ни в общностите включват финансови дарения, дарения на материали и доброволчески принос. В нашите фабрики и лаборатории се разработват дезинфектанти за ръце, макси и шлемове, ние доставяме основни хранителни продукти на хора в рискови възрасти. Даряваме медицинско оборудване, като вентилатори и защитни маски за екипите по света. И това е нещо, което трябва да правим, защото това е правилното действие", отбеляза Мариан.

Тя също така сподели щастието си, че компанията не се е поддала пред лицето на масовата паника, подтикнала мнозина към безразсъдни действия, касаещи съдбите на хората. Напротив - успяла е да му се противопостави, твърдо заявявайки принципите си за финансова стабилност. Така нито един от техните служители не е изгубил работата си във време, когато трудовата заетост намаля само за миг.

"Аз няма за какво да се оплаквам", заяви Мариан.

А тези ѝ думи доказаха, че тя е роден лидер. И ако се питате "Защо?", ето го и отговорът: понеже е загрижена за благото на другите и го поставя пред своето собствено. Като човек, преживял два мозъчни тумора, тя много добре познава страха и болката, но е останала неподвластна на тяхното влияние. Нещо повече - тя е експерт, разполагащ с познанието, че устойчивостта идва с единството.

Мариан засвидетелства подкрепата си към малките бизнеси като редовно поръчва морковени торти за редица свои близки и познати от пекарната на своя приятелка в Пенсилвания, а също така в петъчните вечери изпраща пици на лекарите в болница "Elmhurst". Не се хвали обаче с това, стига ѝ да знае, че има възможността да окаже помощ на онези, които се нуждаят от нея.

"Сега трябва да сме малко по-съчувстващи, да проявим разбиране към стреса, да даваме малко повече обич, повече утеха, да сме по-склонни към сътрудничество", Залцман цитира губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, който никога не се е славил като мил човек, но е стигнал до истината, която всички трябва да осъзнаят, за да дойде краят на тази беда.

Снимка: Филип Морис Интернешънъл