17-11-2017 20-11-2018

Заради китайските сайтове: бизнесът у нас търпи сериозни загуби и затваря магазини

Да се премахне прагът от 150 евро, под който пратки не се обмитяват, поискаха представители на бизнеса

Снимка: iStock by Getty Images

Заради китайските сайтове: бизнесът у нас търпи сериозни загуби и затваря магазини

Да се премахне прагът от 150 евро, под който пратки не се обмитяват, поискаха представители на бизнеса

08:51 | 13 септември 2024 | Редактор : Антоанета Начева 29 2216 Снимка: iStock by Getty Images

Бизнесът в България търпи сериозни загуби и е притеснен от агресивното навлизане на все по-популярните китайски онлайн платформи за търговия. Поради тази причина премахване или смъкване на прага на обмитяване от 150 евро на стоки, внесени от Китай и завишен контрол дали вносът на такива продукти отговарят на съответните европейски и национални изисквания, включително и здравните предложи Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ). Причината - навлизането през онлайн платформи на стоки със съмнително качество на символична цена.

Още по темата

Браншовици: Temu и Shein наводняват Германия с евтини, дори вредни обувки, идат фалити

"Освен това друго предложение е въвеждането на еко или продуктови такси за подобни стоки - за дрехи, които в повечето случаи са за еднократна употреба и след това трябва да бъдат рециклирани, ако е възможно", заяви Севдалин Спасов, председател на БАКТ, на кръгла маса "Китайските платформи за бърза мода и стоки - заплаха за здравето и бизнеса" в Българската стопанска камара.

"За 2022 г. в Европа са внесени 1 млрд. пратки от Китай под 150 евро, а през 2023 г. се отчита удвояването им до 2 млрд. Около 20 млн. пратки са влезли в България, което означава по пратка на месец на активен потребител на средна цена на продукта от около 7 долара", посочва Севдалин Спасов.

"Други проблеми във връзка с търговията през тези платформи са резервациите с години напред на каргополети от китайски износители. Освен това 65% от пратките са с фалшифицирана стойност за избягване на мито, 92% от случайни проби, например в Германия, през 2023 г. не са отговаряли на някои от критериите за внос, 40% от всяка една пратка е субсидирана, а най-сериозният проблем е в безопасността на тези стоки. Това не е търговия, а национална сигурност у нас и в Европа", обобщава председателят на БАКТ.

По думите на председателя на БСК Добри Митрев ефектите от подобна търговия се усещат от българските и като цяло от европейските компании, инвестирали в помещения, оборудване и работна сила. "За съжаление вече има редица примери на намаляване на обема на търговията и производството, закриване на обекти, съкращаване на работни места и това се отразява не само на предприемачите, работниците и семействата им, а и на бюджета на България в приходната му част, на осигурителните фондове", заяви той.

По думите на Цецка Дочева, директор на дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централното управление на Агенция "Митници" България няма отношение към тези две онлайн платформи. "При въвеждане на стоки от трети страни контролът се прави на първата точка на въвеждане в ЕС, откъдето стоката тръгва като вътрешнообщностна и регулаторните органи на държавата, където отива стоката, нямат правомощия да правят този контрол", заяви тя. Дочева уточни, че каргопратките от Китай се получават в три големи летища в Европа във Франция, Белгия и Германия, откъдето се разпращат до други държави от ЕС. ‚

"При нас китайски стоки главно пристигат през пристанищата във Варна и Бургас, където има засилен контрол на база анализ на риска. На двете пристанища от началото на година са задържани от Китай над 200 000 броя артикули - дрехи, играчки, бормашини и друга техника, която не отговаря на изискванията за сигурност и безопасност на гражданите и на околната среда", обясни експертът.

По думите ѝ 80% от пратките, които постъпват на територията на България от трети страни, са вътрешнообщностни доставки. "Голяма част от каргопратките, пристигащи в България, се правят от огромни оператори, които са т. нар. одобрени икономически оператори, които осъществяват вътрешен контрол за стоката, която получават и я доставят на територията на ЕС за целите на осигуряване на безопасност. В ЕС тенденцията е за засилване на издадените разрешения от гледна точка на одобрен икономически оператор, което не значи, че не подлежат на контрол. За тях ЕК е отчела риск от около 10%, т.е. подлежат на митнически контрол и на контрол от надзорните органи по отношение на пускане на стоките за свободно обращение", обясни експертът.

"Ако негативни ефекти и аспекти от подобно производство и търговия се остойностят за единица продукт, ще се изплашим от абсолютната стойност на разхода, който трябва да платим дори само за управлението на подобни боклуци, които влизат в Европа и в България, скрити като продукти. Истината е, че тези компании въртят милиарди, продавайки боклуци", категорична е Росица Карамфилова, съветник по екология на президента.

От Българската е-комерс асоциация предложиха на локално ниво да се приложи регламент за вноса на стоки от такива платформи, но същевременно изразиха съмнение дали това ще бъде подкрепено на ниво ЕК.

ИЗБРАНО