Корупцията в сферата на рибарството може да има опустошителни въздействия върху морските екосистеми и местните общности, които зависят от тях, каза Бен Фрейтас, мениджър за океанската политика в Световния фонд за дивата природа (WWF), цитиран от Асошиейтед прес и БТА.

Като пример може да бъде даден бившият вече министър на морските въпроси и рибарството на Индонезия, Еди Прабово, натоварен със задачата да защити един от най-ценните ресурси на страната си: бебета омари, толкова малки, че могат да се поберат на върха на пръста.

Водите край многобройните острови и архипелази на страната някога са гъмжали от омари. Но прекомерният улов през последните десетилетия е унищожил популацията на ракообразните до такава степен, че рибарите са се насочили към улавяне на новоизлюпените малки. Те събират хиляди "бебета омари" и ги изпращат във виетнамски ферми, където те се отглеждат до зряла възраст и се продават предимно на търговци в Китай, където има огромно търсене на морски дарове.

Притеснено, че подобна практика вреди на популациите на омари, индонезийското министерство на риболова през 2016 г. забрани износа на малките ракообразни. Малко след като встъпи в длъжност, Прабово обаче отмени забраната. Съдебните документи показват, че само месец по-късно, през юни 2020 г., министърът е приел подкуп от 77 000 долара от доставчик на морски дарове, за да му даде разрешение да продава новоизлюпените омарчета в чужбина.

Парите продължават да текат и в краткия си мандат като министър Прабово е приел подкупи от близо 2 милиона долара. Той беше арестуван през 2020 г. от индонезийските власти, след като използвал подкупите, за да закупи 26 шосейни велосипеда, детски дрехи "Олд нейви" (Old Navy), чанти "Луис Вютон" (Louis Vuitton), часовници "Ролекс" (Rolex) и две луксозни писалки. 50-годишният Прабово беше осъден на пет години затвор за корупция. Адвокатът му отказа коментар.

Случаят на Прабово не е изключителен с размера на прибираните суми. Това е емблематично за корупцията, която тормози десетки крайморски развиващи се страни, които имат ключово значение за управлението на някои от най-застрашените риболовни зони в света, според експерти.

Най-малко 45 държавни служители, свързани със сектора, са били обвинени в корупция през последните две десетилетия, установи Асошиейтед прес. Обвиненията варират от високопоставени служители като Прабово, които приемат големи суми от риболовни компании с замяна на изгодни договори, до държавни служители на ниско ниво, които приемат по няколко хиляди долара, за да игнорират рибари, които носят незаконен улов на брега.

"Държавите със слаби правителства, които нямат адекватен надзор и отчетност, са по-податливи на риск от корупция. И тогава корупцията в рибарството играе пагубна роля. Това може да доведе до прекомерна експлоатация на ресурсите и е глобален проблем", обясни Фрейтас.

Ситуацията е най-критична в райони, управлявани от развиващи се нации, тъй като много индустриализирани страни вече са експлоатирали прекомерно собствените си води, което ги принуждава да изпращат флотилии от траулери по целия свят, за да отговорят на нарастващото търсене на морски дарове. Хората по света консумират два пъти повече морски дарове, отколкото преди пет десетилетия, според оценки на ООН, а 35 на сто от запасите се считат за прекомерно експлоатирани, което е увеличение от 10 процента.

В много крайбрежни развиващи се страни от рибата зависят милиони работни места, както и изхранването на населението. Службата на ООН за наркотиците и престъпността предупреди в доклад от 2019 г., че провал в борбата с корупцията ще доведе до "значителни финансови, екологични и обществени щети".

Подобна корупция "се отразява негативно най-вече на развиващите се страни", допълва докладът.

Тези, които желаят да скрият дейността си или да плащат подкупи, за да заобиколят ограниченията, са открили, че риболовът е благодатна индустрия за подобни практики.

За компаниите не е трудно са сменят името си или държавата, под чиито флага плава даден риболовен кораб, и обичайна практика е да се регистрират кораби под фиктивни компании в Либерия или Маршаловите острови. Известно е, че много кораби изключват своите устройства за проследяване на местоположението, разтоварват незаконно уловена риба на други лодки или я "перат", като я смесват със стандартния си улов.

"Мисля, че липсата на отчетност е дори по-голяма в сектора на рибарството, отколкото в други дейности, свързани с околната среда", каза Юхани Гросман, програмен ръководител в Базелския институт за управление, който работи по антикорупционни разследвания с Министерство на морското дело и рибарството на Индонезия. По думите му, поне при незаконните операции с дървен материал "нямате различна фиктивна корпорация за всеки отделен камион".

Разследване на Асошиейтед прес е установило, че повечето случаи на корупция и подкупи са били схеми на ниско ниво, като този в Индия, при който миналата година прокурорите повдигнаха обвинения срещу двама държавни служители, изнудвали рибна ферма за 1100 долара, за да одобрят субсидиите ѝ. Според други източници рибари са подкупвали малайзийски служители с най-малко 11 000 долара за всяка лодка, която са се съгласили да не докладват.

Някои случаи са много по-мащабни и включват глобални финансови институции. През 2021 г. швейцарската банка "Креди Сюис" (Credit Suisse) призна, че е финансирала огромен заем за Мозамбик за разширяване на флотилията за улов на риба тон. Изпълнител, управляващ заема, е платил рушвети от 150 милиона долара на служители в правителството на Мозамбик.

Стивън Акестър, съветник по управление на рибарството, който е работил в Африка и Южна Азия в продължение на четири десетилетия, сподели, че има дълга история на чуждестранни компании (особено от Китай), изграждащи корумпирани отношения със служители от органите по рибарство. "Те се възползват от слабостта на тези правителства, за които всякакъв вид приходи са големи пари, дори няколко долара. И това продължава и днес", коментира той.