Професионалното образование в същността си трябва да обвързва пряко учащите и пазара на труда, като "произвежда" подготвени кадри и осигурява реализацията им. Професионално образование се предлага практически навсякъде на територията на страната - във всички 28 области - а приемът през последните години представлява близо 60% от всички учащи. 

Източник: ИПИ

Броят на заетите с ППК (придобита професионална квалификация) през 2023 г. е 944 хил. души или около 1/3 всички заети в икономиката. Те са разпределени неравномерно в икономическите дейности. Заетите с ПКК представляват над половината от заетите в "Добивна промишленост". Между 40 и 50% пък са те в секторите "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" "Транспорт, складиране и пощи", "Преработваща промишленост" и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване".

Най-малък е делът на заетите с ППК в дейностите, в които обичайно се изисква висше образование, а именно "Образование" (11%) и "Професионални дейности и научни изследвания" (9%).

Източник: НСИ/ИПИ

Предимствата и възможностите, които професионалното образование дава, са очевидни и се разпростират върху всички сектори на икономиката. Пропуските също са ясни - приложението на придобитото образование при бъдещата реализация на завършилите не се проследява (опитваме ТУК), дуалното образование е силно ограничено - 9% в настоящия прием (писахме ТУК), а връзката между образованието и бизнеса е силно нарушена (повече ТУК). Всички тези фактори са взаимосвързани, така че без който и да е от тях е безсмислено приоритизирането на професионалното образование и неясен пътят напред.

*Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания.

Анализът на ИПИ е публикуван ТУК >>