Повече от 1 млрд. долара от износа на ЕС, обект на санкциите, са изчезнали при транзита към икономическите партньори на Русия - поток от "призрачна търговия", който според западни служители е помогнал за поддържането на военната икономика на Владимир Путин, пише в. "Файненшъл таймс"

Публични данни, анализирани от от изданието, сочат, че само около половината от 2 млрд. долара от контролираните стоки с двойна употреба, изпратени от ЕС, действително са достигнали до посочените дестинации в Казахстан, Киргизстан и Армения.

Тези стоки, за които ЕС счита, че могат да се използват за военни или разузнавателни служби и подлежат на експортен контрол, може да са влезли в Русия директно от ЕС под претекст, че само преминават през територията й.

Непропорционално голям дял от този износ, който така и не е достигнал официалното си местоназначение, е напуснал ЕС от балтийските страни, граничещи с Русия и Беларус.

Стоките са били изпратени през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, когато чувствителната търговия на ЕС с Казахстан, Киргизстан и Армения - три бивши съветски държави, които сега са в икономически съюз с Русия - се е повишила до безпрецедентни нива.

Несъответствието в документите предполага, че Русия е заобиколила мащабните санкции чрез посредници, агенти или доставчици, които вписват фалшиви дестинации в митническите декларации на ЕС. Тази техника е помогнала на Москва да запази достъпа си до важни европейски продукти, включително самолетни компоненти, оптично оборудване и газови турбини.

"Къде другаде могат да се дянат?", пита Ерки Кодар, естонският министър по въпросите на санкциите. "Защо тези страни внезапно се нуждаят от тези стоки в този момент? Кой се нуждае най-много от тези стоки в региона? Очевидно е, че това е Русия", заключава той.

За някои специфични категории стоки - включително газови турбини, поялници и оборудване за радиоразпръскване - според данните за вноса изглежда, че почти нито една от изпратените от ЕС стоки не е достигнала до предполагаемите си местоназначения.

Тази търговия подчертава сложността на усилията за затваряне на достъпа на Русия до чувствителни стоки, дори когато те са обект на съгласувани ограничения от страните от Г-7.

"Някои несъответствия в огледалната статистика на световната търговия не са нещо необичайно, но това е нещо повече от типичните дребни грешки", казва Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън".

"Беше необходимо почти десетилетие и много многомилиардни глоби, за да може финансовият сектор да започне да обръща внимание на санкциите. Защо компаниите да са по-различни при контрола на износа?"

Усилията на Запада за затягане на санкциите до голяма степен са съсредоточени върху пропуските около реекспорта, при който стоките достигат до Русия през трета държава. Анализът на "Файненшъл Таймс" показва, че сенчестата търговия, при която стоките изчезват по време на транзита и никога не пристигат по местоназначение, също е потенциално голяма икономическа патерица за Русия.

През февруари ЕС забрани транзитното преминаване на стоки с двойна употреба през Русия, което означава, че те не могат да влизат в Русия директно от ЕС, дори ако в крайна сметка са предназначени за друга държава.

Служителите в балтийските държави обаче се опасяват, че забраната не е достатъчна за спиране на потока и се опитват да спрат контрабандата на национално ниво.

Литва настоява за по-строги ограничения за по-широк кръг от стоки с двойна употреба и чувствителни стоки, по-специално модерни технологии и авиационни части, и иска да спре изпращането на забранени стоки към съюзника на Русия Беларус. Министрите започнаха да разглеждат и национални мерки за спиране на възможността някои стоки да напускат Литва.

Министърът на външните работи на Литва Габриелиус Ландсбергис заяви, че ЕС ще се нуждае от много "политическа воля", за да приеме необходимите мерки за прилагане на режима на санкции срещу държави или дружества, които не спазват изискванията. "Готови сме да предприемем национални стъпки, за да сме сигурни, че чувствителните технологии няма да се появят на бойното поле", каза той.

Естонците също така подкрепиха пълната забрана за транзит на стоки, напускащи ЕС, която обхваща не само стоки с двойна употреба, но и други категории стоки, подлежащи на санкции и ограничения. "Въпросът е дали не е по-добре да има пълна забрана за транзит - с хуманитарни изключения. По-лесно е да се приложи пълна забрана, отколкото отворен списък, който продължава да расте", казва Ерки Кодар.

Истинската цифра за вероятния сенчест внос в Русия е значително по-висока, тъй като сумата от 1 млрд. долара се отнася само за извадка от ограничени стоки, които "Файненшъл Таймс" успя да съпостави с данните за международните търговски потоци.

Ако се вземе предвид цялата търговия на ЕС през годината след началото на войната в Украйна, разликата между статистиката на ЕС и Казахстан означава, че между двете страни се губят стоки на стойност 2,9 млрд. долара.

През 2021 г., последната пълна календарна година преди пълномащабното нахлуване в Украйна, еквивалентната цифра е била 450 млн. долара. Анализът на "Файненшъл Таймс" също така потвърждава, че е много по-вероятно артикулите, подлежащи на ограничения, да са се превърнали в призрачен износ, отколкото други артикули.

Хели Симола, старши икономист в Института за нововъзникващи икономики на Банката на Финландия, заяви: "Тези огледални данни [съпоставянето на данните за износа и вноса] никога не са идентични, но разминаванията и внезапният скок говорят, че там има нещо. Има реален износ за Казахстан. Но в някои случаи е ясно, че става въпрос за избягване на санкции".

Данните не са пълни. Киргизстан е публикувал данни за търговията само до октомври 2022 г. По-голямата част от данните от другите държави са само до декември.

Данните, цитирани от "Файненшъл Таймс" , не включват отделния голям поток от стоки, които изглежда пристигат в Казахстан и след това се реекспортират в Русия.

Нарастването на броя на контролираните за износ стоки от ЕС, в които Казахстан е посочен като дестинация, вече е достатъчно, за да компенсира около 40% от спада в износа за Русия и Беларус след налагането на санкциите в началото на войната.