Дефицит на работна ръка и ниски изкупни цени са основните причини беритбата на много от масивите с череши в България да се забавя. В добавка, поройните дъждове в първата десетдневка на юни съсипа немалка част от тазгодишната реколта в някои области на страната, а там където е останал плод по овощните дървета, качеството му е спаднало, на много места черешите се напукват преди да узреят напълно.

И в същото време по пазарите и тържищата се предлага вносна продукция, доставяна с ТИР-ове от Гърция и Турция, а напоследък и от Северна Македония. Така реално българската череша е изместена от пазара в страната, алармират производители. Има и проблем с преробатвателните фирми, които ограничават производството си.

При този комбиниран дефицит за българските земеделските производители на череши остава открит един важен за страната ни въпрос: дали България ще запази престижното си място на 27-ми световен износител на този плод? Най-вероятно това ще стане ясно към края на юни, когато приключи експортът на череши за настоящата година и митниците публикуват обработените си данни, а окончателно в началото на 2023 година, когато Световната търговска организация (СТО) обобщи резултатите.

Заради липса на пазари за черешите и малката печалба

през последните години, овощарите на много места в страната продават парцелите си или изкореняват дърветата и променят земеделското си производство.

Има и още два неблагоприятни фактора за производителите. Освен общата инфлация, която не се калкулира, защото изкупната цена не се е променила и е една и съща през последните две-три години. В същото време препаратите за защита и торовете са поскъпнали в пъти, което може да откаже много от производителите с малки площи.

Всичко това оскъпява продукцията, а като се прибави и трудното намиране на берачи, отглеждането на череши става все по-проблемно и нерентабилно. Има голяма опасност много черешови масиви да останат необрани.

Наемането на берачи също е проблем

На берачите се плаща средно по 0.80 лв. на килограм, а плодовете се изкупуват по 1.10 - 1.20 лв., което е много ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените пари, казват от Института по земеделие в Кюстендил.

По традиция през последните години за берачи за по-големите масиви се наемат хора от малцинствата, а производителите им осигуряват безплатно нощуване, а някои и храна, която берачите заплащат наполовина. Намирането на берачи дори от тези малцинствени групи става все по-трудно, защото искат по-високо заплащане, а много от тях предпочитат сезонна работа в чужбина.

Реколтата

В същото време реколтата е добра при повечето декари масиви, сочат последните данни на Министерство на земеделието към 16 юни, преди да е приключила беритбата на плодовете от тазгодишната реколта. Реколтираните площи с черешови масиви в България са 4 837 хектара, които са нараснали с 49.3% спрямо същия период на 2021 година. Производството пък е повишено с 62.6% от 20 634 тона при среден добив от 427 кг/декар.

Цените

Наблюдения в седмичните бюлетини на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) показва, че пазарните цени на едро по стоковите борси и тържищата от началото на сезона на черешите постоянно спада.

От таблицата по-горе става ясно, че от 27 май до 24 юни 2022 година цените на черешите на едро са поевтинели с 3.78 лв./кг или -250.59%, докато за същия период на миналата година поевтиняването е с 2.42 лв./кг или -190.97%.

На годишна база, обаче, цените на едро, предлагани по стоковите борси и тържищата в страната през юни, са нараснали средно с 1.36 лева или с 35.98 процента.

В експортната листа на българските плодове начело са черешите

България е на 27-мо място в света по износ на пресни череши, сочат окончателните данни на Световната търговска организация (СТО), обобщени от специализираната интернет платформа worldstopexports.com.

Окончателните данни на Министерство на земеделието показват, че обемът на внесените и изнесени плодове през 2020 г. намалява при почти всички наблюдавани продукти. Същата тенденция се запазва и пред 2021 година, според окончателните данни на аграрното ведомство за миналата година.

Износът на череши от плодовете остава най-висок през 2020 година, въпреки, че е отчетен спад с 16.49% от 13 749 тона през 2019 година до 11 481 тона през следващата 2020 година.

Световният износ

В световен мащаб продажбите на експортираните череши по държави възлизат на 3.42 милиарда щатски долара през 2020 г., като общата стойност на изнесените череши е нараснала средно с 66.1% за всички държави износителки от 2016 г. насам, когато общата стойност на експортираните череши е била 2.06 млрд. долара. За една година до 2020 г. износът на сладки череши е нараснал в стойностно изражение с 11%, докато за България е отчетен спад с 62.8% до 2 355 000 долара, който е втори по понижение, след Словения (-81.6%), сред страните-членки на ЕС.

 

Петте най-големи износители на череши са Чили, Хонконг, Съединените щати, Турция и Гърция. Техният общ пазарен дял е 83.6 % от международните продажби на череши през 2020 г. Този процент показва силно концентрирана група от доставчици на череши, тъй като на останалите 71 страни износителки се падат общо 16.4% пазарен дял.

В световен мащаб България е сред 10-те страни с най-голям спад по международни продажби. Преди нас са: Иран (спад с 96.2%), Обединени Арабски Емирства (-86.1%), Индия (-85.7%), Гватемала (-85.7%), Словакия (-81.6%), Китай (-75.7%), Малайзия (-75%), Украйна (-69.1%) , Киргизстан (-64.4%).

По континенти най-много са износителите от Латинска Америка (без Мексико, но включваща Карибския басейн), които са доставили череши през 2020 г. на стойност 1.3 млрд. долара, или 37.1% от общия износ в световен мащаб. На второ място са азиатските износители с 34.9%, докато други 15,5% от световните доставки на череши са с произход от Северна Америка. Следват Европа (9.5%), Океания (2.9%) само от Австралия и Нова Зеландия и Африка (0.05%).

Конкурентите

От таблицата по-горе е видно, че по износ на череши България заема 5-то място на Балканския полуостров, изпреварена от Турция, Гърция, Сърбия и Северна Македония. Страната ни отчита и най-голям спад на износа през 2020 година в региона, следвана от Албания (-45.5%), Босна и Херцеговина (-45.2%) и Словения (-26.8%).

В същото време повечето ни преки конкуренти в региона отчитат повишения, като най-голямо е от Хърватия (+416.5%), следвана от Румъния (+81.0%), Гърция (+65.0%), Северна Македония (+58.9%), Сърбия (+49.8%) и Турция (+21.7%).