Към края на 2011 г. за инвестиционните посредници има някои положителни тенденции. Значително повече са тези, които завършват 2011 г. с печалба – общо 52 небанкови посредника със счетоводна печалба от над 6 млн. лв. Загуба от 3 млн. лв. има при по-малко компании. Това каза Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, цитирана от в. "Класа".
Според нея неодитираните данни към 31 декември 2011 г. активите на инвестиционните посредници се увеличават спрямо 2010 г. с над 600 млн. лв. до над 4.7 млрд. лв. Клиентските активи също бележат увеличение с над 900 млн. лв. до над 4.5 млрд. лв. По думите на Димана Ранкова това показва сравнително добро състояние на дружествата, макар че секторът изпитва сериозни трудности. Тя уточнява, че няма посредници, които да са в нарушения на изискванията за капиталова адекватност, а почти всички поддържат достатъчен ликвиден ресурс за покриване на текущите си задължения. Освен това до момента КФН не е допуснала фалит на инвестиционен посредник.
Димана Ранкова уточнява, че с направените през 2011 г. промени са изменени изискванията към начина на определянето и оповестяването на възнагражденията на определени категории от персонала на посредниците. Повишили са се и други изисквания, свързани с разкриване на информация. През 2011 г. са били одобрени и промени в борсовия правилник, които са насочени основно към намаляване на административната тежест и облекчаване на документооборота между борсата, инвестиционните посредници и емитентите. Освен това наскоро са одобрени и промени в борсовия правилник, касаещи сегментацията на отделните борсови пазари.
Според заместник председателя на КФН с предстоящите промени в ЗППЦК през тази година ще се повиши ефективността на съществуващите изисквания относно резюмето към проспектите - да е ясно, четимо и достъпно за инвеститорите, за да могат лесно да вземат инвестиционно решение. Освен това следва да се ревизират отделни текстове в частта за търговите предложения, както и засилване на административно-наказателната защита при неразкриване на информация, създаване на подробен примерен списък с действия и събития, представляващи вътрешна информация и манипулация на пазара и др. Предвижда се и въвеждане на строго определени критерии за отписване на дружества.
Относно компаниите, които се очакваше да бъдат делистнати, Димана Ранкова смята, че тази дискусия сега отново ще се отвори. По думите й наистина е необходимо да се преосмислят критериите за отписване, защото практиката показва абсурдни ситуации. Тя уточнява, че много от дружествата бяха превърнати в публични дружества по силата на закона отпреди над 10 - 12 г., но никога не са имали поведението на такива или интереса на инвеститорите към тях е слаб или никакъв. Същевременно в такива дружества поради наследството от масовата приватизация има голям брой инвеститори. Всичко това показва, че няма еднозначен отговор и затова критериите за отписване трябва да бъдат балансирани, заключава Ранкова.
Според Димана Ранкова, за да се привличат чуждестранни и местни инвеститори, трябва непрекъснато да се повишава прозрачността при търговията с финансови инструменти, като се следи за разкриване на необходимата информация от емитентите. Могат да се въвеждат дистанционни способи за комуникация между инвестиционни посредници и техните клиенти, вкл. и клиенти от чужбина. Друга мярка е удължаването на търговската сесия, което сега се дискутира между БФБ и заинтересованите асоциации. Също трябва да се обърне внимание на маржин покупките и късите продажби. И сега съществува регулация за този вид търговия, но явно липсата на реална такава говори за проблем с качеството и разнообразието на предлаганите активи, смята тя. Според нея част от дефицита на доверие към финансовите пазари е била продиктувана от злоупотребите и подценяването на рисковете относно екзотичните инструменти, но това не означава, че те трябва да се пренебрегват, по-скоро трябва да се завиши регулацията при търговия с тях, тяхното отчитане и съответно провизиране.