17-11-2017 20-11-2018

През последните 5 г. КЗК установява 3 злоупотреби с по-силна позиция при договаряне

Ето ги трите казуса, при които е установено нарушение

Снимка: iStock by Getty Images

През последните 5 г. КЗК установява 3 злоупотреби с по-силна позиция при договаряне

Ето ги трите казуса, при които е установено нарушение

08:09 | 17 февруари 2024 | Автор: Зорница Славова*, главен икономист в Института за пазарна икономика 2 821 Снимка: iStock by Getty Images

Освен че разглежда случаи, при които има злоупотреби с господстващо положение на пазара (писахме за това наскоро), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е органът, който съблюдава и злоупотребите с по-силна позиция при договаряне. Законът определя като недобросъвестна практика поведението на предприятие (чрез действие или бездействие) в по-силна пазарна позиция, което уврежда интересите на друго предприятие в по-слаба позиция при конкретно договаряне.

До 2021 г. тези разпоредби в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) имат общо приложение за пазара, а от 2021 г. са въведени по-детайлни дефиниции, забрани и ограничения специално за дейностите, свързани с доставка и търговия със селскостопански и хранителни продукти, а при останалите стопански дейности се прилагат по общите текстове за нелоялни търговски практики и конкуренция.

През последните пет години КЗК взима 17 решения в случаи на злоупотреби с господстващо положение. В 12 от производството (71%) КЗК решава, че няма извършено нарушение.

При три случая КЗК установява извършено нарушение и налага имуществената санкция на нарушителя. Всеки от тях заслужава внимание и показва същността на работата на държавата по предотвратяване на недобросъвестните търговски практики, както на хоризонтално ниво - практиката и аргументацията по решенията на самата комисия, така и при своеобразния тест на обжалването на решенията в съда.

Важно е да се отбележат и възможните действия от КЗК. От една страна, тя може да постанови прекратяване на нарушението. От друга страна, чрез налагането на имуществени санкции се цели едновременно и ефективно наказване на нарушителя, и постигане на възпиращ ефект, т.е. обща и специална превенция срещу евентуално повтаряне на извършеното нарушение. При определяне на размера на имуществената санкция КЗК се ръководи от тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства, както и постигането на превенцията (като не може да превиши максималния размер, определен в ЗЗК).

Ето трите казуса от последните пет години, при които КЗК установява нарушение:

Съхраняване на стволови клетки

През 2018 г. лаборатория за стволови клетки (Медицински център "Афродита" ООД - МЦ Афродита) обвинява конкретна болница (Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Селена" ООД - УСБАЛАГ "Селена"), че прекратява съвместния им договор и предлага нов, който е ощетяващ. Причината за това действие може да се търси в това, че доставчикът на услугата подписва нов договор с тъканна банка "Селена Целс" ЕООД (създадена в края на 2017 г.), чийто управител е съдружник в УСБАЛАГ "Селена" ООД.

КЗК разглежда искането и през 2019 г. излиза с решение, че няма извършено нарушение, тъй като МЦ Афродита не е в голяма степен зависим от болницата на съответния пазар при множество родилни болнични заведения.

След решението на КЗК през 2019 г. МЦ Афродита иска от Административния съд - София област (АССО) да отмени решението на Комисията, но той не намира съществени пропуски в анализа на КЗК и отказва отмяна на решението. През 2020 г. МЦ Афродита жали решенията на АССО и КЗК пред Върховния административен съд (ВАС). В решението ВАС счита, че след като ползвателя на услугата генерира основен дял в приходите на доставчика на същата следва да се приеме, че лечебното заведение разполага с по-силна позиция на договаряне. Отделно, съдът счита, че трябва да се разглежда увреждането на интересите при конкретната сделка, независимо от това, че на пазара има множество други родилни заведения. В тази връзка съдът постановява връщане на делото като преписка на КЗК за налагане на санкция.

С ново решение от 2021 г. КЗК налага санкция в размер на 2576 лв. (определен дял от размера на нетните приходи на болницата, реализирани от извършването на пробовземане на стволови клетки при раждане), както и направените в производството разноски в размер на 800 лева.

Платежни услуги

През 2019 г. "Фаст Пей ХД" АД (дружеството притежава правата върху интегрирания софтуер "ЕаsyРау" за заплащане на комунални и битови сметки на едно гише) обвинява предприятията от групата ЧЕЗ, че в края на 2016 г. прекратяват действащите дългогодишни договорни отношения и предлагат нови такива, които са неизгодни. Докладът на КЗК посочва, че интересите на "Фаст Пей ХД" АД са накърнени, тъй като вследствие на загубата от правоотношението с ответните дружества е застрашено от съществено намаляване на дейността си. Това е така, тъй като видно от икономическия и фактически анализ, дружеството е икономически зависимо от възможността на клиентите на "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ България" ЕАД именно при него да заплащат задължения си. С промяна на условията по договора с ответните дружества предприятието губи съществена част от приходите си, като е принудено да предоставя безплатна услуга на ответните дружества, за да запази конкурентоспособността си на пазара.

КЗК постановява прекратяване на нарушението, налага на трите дружества санкция от общо 4,4 млн. лв. и им възлага плащане на разноските за производството в размер на 2900 лева.

Търговия със спиртни напитки

"Кети-94" ООД е производител на спиртни напитки, чиято реализация е насочена предимно на българския пазар, за търговска верига Кауфланд. През 2016 г. дружеството сигнализира КЗК, че Кауфланд необосновано изисква "Кети-94" ООД да намалява доставните си цени и поставя като условия определени годишни ценови параметри, което продължава до прекратяване на търговските отношения през 2016 г. от страна на Кауфланд. КЗК счита, че този модел на поведение на търговската верига е недобросъвестен спрямо неговия доставчик, уврежда неговите интересите като по-слаба страна при договарянето, както и интересите на потребителите, и налага на Кауфланд имуществена санкция в размер на 157 981 лева.

Кауфланд жали решението на КЗК пред ВАС. Съдът посочва, че от страна на КЗК не са направени необходимите фактически установявания, които да обосноват правните изводи за установяване или не на нарушение на забраната. Поради тези нарушения съдът отменя решението на КЗК изцяло, включително в частта на наложената имуществена санкция, и връща преписката на Комисията за ново произнасяне. Освен това съдът счита, че КЗК трябва да направи изследване на пазара и възможностите за намиране на алтернативен партньор на доставчика.

През 2020 г. след нов анализ на случая КЗК отново установява нарушение и този път наложената имуществена санкция е 343 417 лева.

Общи наблюдения

Броят на възникналите казуси, в които се разглежда евентуална злоупотреба с по-силна позиция е сравнително нисък през последните пет години - 17 от общо 570 решения на КЗК по ЗЗК. Още по-малко пък са установените от КЗК злоупотреби. В два от трите случая решенията на комисията са обжалвани пред съда. В единия КЗК променя същността на решението си. Прави впечатление и различният подход в различните случаи и на КЗК, и на ВАС. От практиката не става ясно дали водещи са условията на конкретните договорни отношения и силата на позициите на спорещите в тях или по-голямо значение има пазарната структура и условия в дадения икономически сектор, както и възможните алтернативи на по-слабата страна. Остава въпросът и за това дали има пропуски в случаите, в които не е установено нарушение, както и изключително ограниченото самосезиране на комисията и в този предмет на дейност.

* Зорница Славова е главен икономист в Института за пазарна икономика. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда

Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>