Gunvor - потенциалният купувач на международните активи на "Лукойл" - е една от най-влиятелните, но и най-противоречиви компании в световната търговия с петрол. Основана през 2000 г. от руския олигарх Генадий Тимченко и шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист, компанията първоначално се специализира в износа на руски петрол през Естония и бързо се превръща в ключов посредник между Москва и международните пазари.

Тимченко - човекът от кръга на Путин

Генадий Тимченко е роден през 1952 г. в Ленинакан, Арменска ССР, сега Гюмри. След като завършва инженерство, започва работа в рафинерията в Кириши по време на перестройката. Именно там той изгражда първите си контакти в новата руска петролна индустрия. По данни на Financial Times, Тимченко е сред първите руснаци, които започват да изнасят петрол за Европа след разпадането на Съветския съюз. Той постепенно се утвърждава като влиятелен бизнесмен с широки връзки в Кремъл и близък на Владимир Путин.

Торбьорн Торнквист е шведски гражданин, роден през 1953 г. в Сундсвал. Той започва кариерата си в British Petroleum , където придобива международен опит в търговията с петрол, и натрупва над двадесет години практика в глобалната енергетика. Торнквист и Тимченко започват сътрудничество през 1997 г., а през 2000 г. официално основават Gunvor, като името на компанията е вдъхновено от майката на Торнквист. 

 

От нишов търговец до световен играч

В първите си години Gunvor е нишов играч, фокусирайки се върху износа на руски петрол през Естония, използвайки транзитната експертиза на двамата основатели и познаването на руските пазари. До 2007 г. компанията контролира 60% от обема на руския петролен износ през Естония и 41% от транзита през пристанището Приморск, според Nefte Compass.

Оборотът на фирмата расте бързо: през 2007 г. достига 43 милиарда щатски долара, а до 2010 г. вече надхвърля 65 милиарда щатски долара, с търгувани над 104 милиона тона петрол и петролни продукти. Financial Times подчертава, че ключов фактор за този растеж е стратегическото инвестиране в инфраструктура - собствен танкерен флот, терминали, рафинерии и пристанищни съоръжения. Gunvor притежава рафинерии в Ротердам, Антверпен и Инголщат с капацитет над 300 000 барела на ден.

Компанията също така инвестира в търговията с енергийни стоки отвъд петрол - газ, въглища, електроенергия и емисии. През 2010 г. е създадено подразделението "Глобална енергия", фокусирано върху диверсификацията на бизнеса, включително в Северозападна и Централна Европа.

Санкции и промяна в собствеността

След анексирането на Крим през 2014 г. Тимченко е включен в санкционния списък на САЩ, като американското Министерство на финансите твърди, че чрез него Путин може да има инвестиции и достъп до средствата на Gunvor. В отговор Торнквист изкупува 43,5% от дела на Тимченко, като става номинален собственик на 87% от компанията, обяснявайки продажбата с очаквани санкции и нуждата да се гарантира непрекъснатата дейност на фирмата, съобщава Financial Times. Официално, останалите проценти са собственост на служители.

Диверсификация и глобално присъствие

След 2014 г. Gunvor се опитва активно да се дистанцира от руските си корени. Компанията е спряла да търгува с руски суров петрол и извършва само сделки с "много малки обеми руски петролни продукти, няколко десетки хиляди тона", които са в съответствие с международните икономически санкции. Започва да търгува и на нови пазари в Азия, Африка, Близкия изток и Америка, и разширява обхвата си към газ, въглища, електроенергия и въглеродни емисии. Според Financial Times mриродният газ и втечненият природен газ (LNG) представляват 44% от търгуваните обеми на фирмата през 2021 г. 

Въпреки усилията за ребрандиране, миналото ѝ продължава да оказва влияние върху репутацията на фирмата.

През последните години Gunvor придобива стратегически активи като електроцентралата в Билбао, Испания, и влиза в съвместно предприятие с TotalEnergies в Пакистан.

Скандали и съдебни дела

Gunvor има редица противоречия зад гърба си. През 2008 г. The Economist публикува материал, който обвинява Тимченко и компанията в непрозрачни практики, последван от дело за клевета, което е уредено през 2009 г. През 2017 г. Шведското радио публикува документален филм за схема с контрабанда на беларуски петрол, включваща корупция на високо ниво.

През 2019 г. швейцарските власти налагат глоба от 96,7 милиона долара за подкупване на чуждестранни длъжностни лица, а в САЩ Gunvor плаща 374 милиона долара глоба и 287 милиона долара конфискация за действия на бивши служители, съобщава Financial Times.

В миналото WikiLeaks публикува грами на Държавния департамент на САЩ, според които Gunvor е свързвана с богатството на Владимир Путин. Daily Telegraph подчертава, че компанията е била обект на вниманието на дипломатите заради тесните връзки с руското правителство, въпреки че Gunvor официално декларира, че мнозинството акции се държи от основателите, а миноритарен дял от тръст за обезщетения на служителите.

Интересът на Gunvor към активи на "Лукойл" неизбежно ще постави редица въпроси пред европейските регулатори.

На първо място - за произхода на капитала и реалната собственост. Макар официално Генадий Тимченко да не е част от структурата от 2014 г., за мнозина на Запад името Gunvor остава символ на руския енергиен капитал от ерата на Путин.

Евентуална сделка би имала и репутационен ефект - България, като държава членка на ЕС, ще бъде под натиск да гарантира, че в стратегическия енергиен сектор не навлизат компании с непрозрачен произход или потенциални връзки с лица под санкции.

Gunvor от своя страна се стреми да изгради имидж на глобален енергиен концерн, който се диверсифицира в "чисти" технологии и устойчиви решения.

Компанията е доказала, че умее да се адаптира и да оцелява под натиск - от финансови кризи до санкционни режими. Но името ѝ все още предизвиква повишено внимание. Така че, в евентуална сделка с "Лукойл" въпросът няма да е само "кой ще притежава рафинерията", а и "кой реално ще стои зад нея".

Ако се стигне до сделка, търговската компания Gunvor може да придобие мащабна мрежа от бензиностанции в 20 държави, включително в страните от ЕС и САЩ, нефтопреработвателни заводи в Румъния и България, дял в рафинерия в Нидерландия, както и добивни активи в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Обединените арабски емирства, Мексико, Гана, Египет, Камерун, Нигерия и Република Конго. Освен това "Лукойл" притежава дялово участие в Каспийския тръбопроводен консорциум.

Според експерти, стойността на всички чуждестранни активи на "Лукойл" се оценява на между 10 и 12 милиарда долара.

Ръководителят на центъра за руски акции в "БКС Мир инвестиций" Кирил Бахтин коментира пред агенция ТАСС, че по негови изчисления това представлява около една четвърт от пазарната капитализация на компанията. В момента пазарната капитализация на "Лукойл" възлиза на приблизително 3,8 трилиона рубли, или около 48 милиарда долара.