Политическите "мераци“ за бързо прекратяване на договорите с US централите ще струват скъпо на данъкоплатците

Снимка: ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“

Политическите "мераци“ за бързо прекратяване на договорите с US централите ще струват скъпо на данъкоплатците

Двата ТЕЦ-а дават сигурност на енергийната система

14:55 | 16 февруари 2021

164 7453 Снимка: ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“

Когато в нашата държава се задават избори, винаги излизат няколко енергийни евъргрийна. Един от тях са дългосрочните договори на две въглищни централи в Маришкия басейн - ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Двете централи са собственост на международни компании с американски инвеститори. Заради това на галено политиците ги наричан "американските централи", като в повечето случаи те се представят в черни краски.

А каква всъщност е реалността? Двата ТЕЦ-а са от изключително значение за енергийната система, като заедно с държавата ТЕЦ "Марица Изток 2" осигуряват поне 40% от електроенергията в страната - това е от особено значение при пиковото потребление на ток за отопление през зимата, а вече и за охлаждане през лятото. На практика страната ни разчита на трите ТЕЦ-а и на АЕЦ "Козлодуй", за да не останем на студено и тъмно.

Договорите за изграждането ТЕЦ "AES Гълъбово" и за модернизацията на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" са подписани в последните дни от правителството на Иван Костов. Оттогава насам AES успя да построи изцяло нова въглищна централа на мястото на ТЕЦ "Марица Изток" 1. От старата централа остана фабриката за брикети, която сега се помещава в ТЕЦ "Брикел". Другата централа "КонтурГлобал Марица Изток 3" бе модернизирана от италианската "Енел" и впоследствие продадена на дружеството "КонтурГлобал". В нея акционерно участие има и НЕК. А през далечната 2000 г., за да не остане държавата без ток, а инвеститорите да си възвърнат вложенията, са сключени дългосрочни договори за изкупуване на тока. НЕК се задължава да купува електроенергия от двете нови централи за период от 15 г.

Добре е да се знае, че сключването на такива договори беше едно от условията на финансиращите международни банки, за да се гарантира възвръщането на вложените средства. Българската държава е гарант по тези договори. Сроковете на договорите изтичат през 2024 и 2026 година.

Договорите на държавата с американските централи буквално са "железни" - имат строги клаузи при прекратяване, дори и НЕК да фалира. При подобна хипотеза токът от централите трябва да се изкупува задължително от регулирания пазар - тоест от ЕРП-тата и битовите потребители.

След години на говорене през 2015 г. бе постигнато споразумение за намаляване на цените за разполагаемост на централите, като НЕК се задължи да изплати стотиците милиона лева задължения си към тях. Сега Общественият доставчик няма задължения към двата ТЕЦ, но отново се поставя въпросът за прекратяване на договорите през лятото на тази година - няколко години преди изтичането им.

Инвестициите

За годините, през които работят у нас, американските централи са направили инвестиции за близо 5 милиарда лева. Благодарение на тях Гълъбово и целият регион се развиват стремително напред, а социалната и здравна инфраструктура се подобряват. Заплатите на работниците пък са едни от най-високите за региона и в страната - и голяма част от тези средства влизат в хазната, под формата на данъци и осигуровки, и в българската икономика. Вложенията вероятно можеше и да са по-големи, ако не бе непрекъснатото говорене на част от политиците у нас колко ощетена е страната ни от тези договори.

Проблем ли е цената на тока, произвеждан от американските ТЕЦ?

Краткият отговор е - не. Цените на централите са в диапазона около 50 - 60 евро/мвтч като са сходни с тези, който се търгуват на енергийната борса у нас. Парадоксалното е, че цените дори са по-ниски от тези на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". От заявленията към КЕВР се вижда, че за да покрие разходите си, държавната ТЕЦ трябва да продава електроенергията на цени от 150 лв./мвтч. Регулаторът КЕВР за момента не е позволил подобни цени, които не отговарят и на пазарните нива в момента.

В полулегалния План за развитие на електроенергийния пазар, който предизвика скандал в обществото и в енергийния сектор след излизането му наяве и информацията, че вече е подаден в Европейската комисия без задължителното за такива документи обществено обсъждане, е записано за промяна на статута на НЕК като обществен доставчик. Предварително условие за премахване на ролята на Обществен доставчик е прекратяване на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ) с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Срокът за тази стъпка е краят на юни 2021 г., което изглежда малко вероятно да се случи, обясни за dir.bg Калоян Стайков, експерт от Института по пазарна икономика.

Едностранно прекратяване на договорите ще струва скъпо на данъкоплатците

Според Калоян Стайков договорите могат да бъдат прекратени само при определени условия: по взаимно съгласие, след приключване с взаимно изгодно споразумение на преговори между централите, държавната НЕК и българското правителство, изготвяне на компенсаторен механизъм за оставащите задължения по тях до края на първоначалния им период на действие, съгласуване на промените с консорциумите от банки, които са финансирали проектите. Едва след приключването на този процес може да се пристъпи към прекратяването на настоящите СИЕ.

"Ако опитът от предишното предоговаряне на условията по тези договори от 2013-2014 г. е показателен, процесът е бавен и сложен и може да отнеме повече от 12 месеца. На същата мисъл навеждат и продължаващите консултации между Министерството на финансите и двете централи относно размера на компенсацията при евентуално прекратяван на СИЕ, които започват през 2018 г. и още не са приключили", обясни Стайков.

Той не изключва възможността договорите да се прекратят и едностранно, но това носи много тежки последствия за обществото и икономиката ни. Това ще доведе до сътресения на пазара на електрическа енергия - както свободен, така и регулиран, които ще се усетят особено силно от тежката и енергоемка индустрия. Ще има проблеми по цялата верига на добавена стойност, включително "Мини Марица-изток", като икономическият и социален ефект от това ще е концентриран в в област Стара Загора, припомни Стайков.

Това разбира се ще доведе и до нови арбитражни дела срещу страната ни. ИПИ публикува анализ на опита на Унгария и Полша при прекратяването на СИЕ, който показва, че за плавен преход са необходими няколко условия. Първото е да има добросъвестно провеждане на преговорите от двете страни. Друго условие е постигне на съгласие относно т.нар. невъзстановяеми разходи (ЕК има специална методология за целта), както и да се изготви компенсаторен механизъм съвместно с компаниите и нотифицирането му пред ЕК. Според анализа на експертите за прекратяване на договорите може да се говори едва след одобрение от ЕК за отпускане на държавна помощ и паралелното ѝ въвеждане.

"В настоящия казус това означава, че ако механизмът за капацитет се използва като компенсаторен механизъм, той трябва да се договори с ЕК и да се въведе едновременно с прекратяването на договорите. Това значи, че паралелно трябва да се водят три различни групи преговори - за оценка на невъзстановяемите разходи, за прекратяването на договорите и за компенсаторния механизъм, който ще ги замести, като по всичко личи, че единствено първите са в ход и след като са продължили повече от две години. Приключването им, както и приключването на другите два преговорни процеса в оставащите четири месеца изглежда малко вероятно", смята Калоян Стайков.

Проблемите

"Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче съм убеден, че ако се стигне до съдилища, ще ни разкажат играта - точно както Росатом осъди НЕК за АЕЦ Белене. И накрая не политиците и бюрократите, а всеки един от нас ще плаща сметката. Евентуалната "победа" и изкарването на тези централи на "свободния пазар" би накарало собствениците им просто да ги спрат", обяснява в свой коментар и експертът Боян Рашев.

Според него действията на държавата са леко притеснителни, защото двете централи осигуряват средно 18-20% от тока на страната и то точно в моментите, когато системният оператор има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи ТЕЦ в страната, което е голям плюс за енергийната система.

"За разлика от всички останали в страната, двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати", добавя Рашев. Той сочи и един важен ефект от работата на централите. Край ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" е изграден и завод за гипсови плоскости, където голяма част от отпадъчния гипс при работата на централите се превръща в строителни материали. ТЕЦ AES Гълъбово пък има напълно затворен цикъл на водите - не зауства абсолютно никакви отпадъчни води. Освен това има и най-модерното съоръжение за съхранение на отпадъци от лигнитна централа на Балканите, което единствено реално се рекултивира.

Ето и данни от статистиката. През 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд "Сигурност на енергийната система" и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната, коментира още Рашев пред в. "Труд".

"В светлината на всичко казано дотук, най-голямата глупост, която може да направи правителството е да тръгне да прекратява договорите на двата частни ТЕЦ-а. Трудно може да се измисли по-ефективен начин: а) да се върнем във времената на режим на тока и/или б) България да покаже на целия свят, че днес нейното правителство заслужава по-малко доверие, отколкото преди 20 г., когато са сключени договорите за изграждането им", коментира още Рашев.

Прекратяването на действащите договори между НЕК и КонтурГлобал и ЕЙ и ЕС може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на енергийната система на страната, коментираха преди ден и експертите от Българския енергиен и минен форум.

Липсата на тези договори или друг източник на предвидими приходи ще влоши икономическата стабилност и ще застраши устойчивата работа на двете централи. Също така БЕМФ прогнозира и влошаване на икономическите показатели на дейността на Мини Марица Изток поради намаляване на добива на въглища. Това ще доведе и до съкращаване на работни места и свързаното с това влошаване на социално-икономическото състояние на района.

И ако експертите са на мнение, че прекратяването на договорите ще донесе повече негативи, то изглежда, че политиците трябва да се откажат от странния популизъм, който водят в енергетиката и да го заместят с прагматизъм и устойчиви за всички нас решения.

ИЗБРАНО