17-11-2017 20-11-2018

От съдбата на бившите заводи "Илва" зависи бъдещето на стомандобивния отрасъл в Италия

Интересът от страна на украинския олигарх Ринат Ахметов, шеф на "Метинвест", към придобиване на завода, усложни допълнително картината

Снимка: iStock by Getty Images

От съдбата на бившите заводи "Илва" зависи бъдещето на стомандобивния отрасъл в Италия

14:20 | 11 ноември 2023 | Редактор : Надежда Христова 0 675 Снимка: iStock by Getty Images

Бившите заводи "Илва" (Ilva) в Таранто отдавна са в центъра на дебати и противоречия и са напът да се превърнат в ключова глава от историята на италианската стоманодобивна промишленост. Появилата се неотдавна информация за интерес от страна на украинския олигарх Ринат Ахметов, шеф на "Метинвест", към придобиване на завода, усложни допълнително картината, и добави възможността за бъдеще под жълто-сините цветове на Украйна, отчита италианското издание "Афари италиани", цитирано от БТА.

Бъдещето на огромния стоманодобивен комплекс в южната италианска област Пулия остава неясна, поражда хипотези и подхранва слухове. Понастоящем той е в ръцете на консорциума "Ачeйерие д"Италия" (Acciaierie d"Italia), 38 на сто от който са собственост на холдинговата компания "Инвиталия" (Invitalia), a 62 на сто на "АрселорМитал" (ArcelorMittal) .

И докато италианското правителство и мултинационалната компания "АрселорМитал" продължават да преговарят за бъдещето на завода, синдикатите, сред които и Основния синдикален съюз (USB), протестират срещу по-нататъшното участие на "АрселорМитал" и настояват за по-голямо държавно присъствие в управлението на стоманодобивната промишленост.

Интересът на Ахметов отвори нова страница в евентуалното бъдеще на "Илва". Ахметов, който търси съоръжение за производство на стомана за възстановяването на Украйна, е заявил интерес към придобиването на стоманодобивния завод. И тази възможност обаче изглежда по-скоро в сферата на надеждите и научната фантастика, отколкото в реалността, отчита италианското издание. Едно подобно развитие би хвърлило нова светлина върху икономическата ситуация в Таранто и би предоставило нови възможности за района. Тази хипотеза обаче се изпари бързо.

Въпреки краткотрайния интерес на Ахметов, "АрселорМитал" си остава основен кандидат за придобиването на бившите съоръжения на "Илва". Мултинационалната компания води преговори с италианското правителство и в крайна сметка може да се сдобие с тях. Бившите заводи са силно задлъжнели и продажбата им на "АрселорМитал" може да се окаже единственият възможен изход, информира "Еспресо".

Налице са обаче опасения относно интереса и ангажираността на "АрселорМитал" да спазва споразуменията, сключени с италианското правителство, особено с оглед на неотдавнашните противоречия около реорганизацията на стратегически компании в страната. Франция, откъдето води началото си "Арселор", преди да се слее с "Митал", е известна с вниманието си към защитата на промишленото наследство, което може да повлияе върху бъдещето на бившите заводи "Илва", както и върху реакциите на Брюксел към икономическата ситуация в Италия.

Междувременно "АрселорМитал" оповести на 9 ноември спад на нетната печалба за третото тримесечие на 2023 г. на фона на по-ниската средна продажна цена на стоманата. За тримесечния период до 30 септември, компанията е регистрирала нетна печалба от 929 милиона долара или 1,10 долара на акция, което е по-малко в сравнение с 993 милиона долара или 1,11 долара на акция за същия период на миналата година. Печалбата преди данъци е била 1,233 милиарда долара спрямо 1,426 милиарда долара през 2022 г., а оперативната печалба се е понижила до 1,203 милиарда долара спрямо 1,651 милиарда долара преди година.

Напрежението в италианския стоманодобивен сектор се задълбочава допълнително и заради синдикалните протести. Основният синдикален съюз се противопоставя на участието на "АрселорМитал" в спасяването на "Илва". Според синдикалните представители френско-индийската компания не е съблюдавала поетите ангажименти към италианското правителство и би било огромна грешка преговорите да продължават. Основният синдикален съюз настоява, че секторът трябва да е под по-голям държавен контрол, подчертавайки важността на екологичния и енергиен преход. Синдикатът иска правителството да организира дискусионна маса, на която да бъдат потърсени незабавни отговори на породилите се опасения.

Профсъюзните организации се обявяват за по-голяма прозрачност и отговорност в управлението на "Илва" и искат разследване как са били използвани отпуснатите държавни средства, особено на вече изплатените 680 милиона евро и на 100-те милиона евро, предвидени за съкратените служители.

Синдикатите се срещнаха с правителството на 9 ноември, за да обсъдят бъдещето на заводите "Илва", и след края й обявиха срещата за "катастрофална". В резултат за 23 ноември беше насрочена осемчасова стачка в сектора. Именно на тази дата ще се проведе и общото събрание на акционерите на "Ачейрие д"Италия".

Срещата на върха "премина по-зле и от най-лошите очаквания, които имахме. Получихме толкова обезпокоителни отговори, които ни оставиха горчив вкус в устата", обобщи случилото се генералният секретар на Синдиката на италианските металурзи (Uilm) Роко Паломбела, цитиран от "Фато куотидиано". Така правителството де факто оставя решението за бъдещето на сектора на общото събрание на 23 ноември, на което ще се разбере дали "АрселорМитал" възнамерява да продължи да инвестира в Италия, след като на 11 септември подписа меморандум с правителството, без знанието на партньорите от "Инвиталия".

Така бившите заводи "Илва" в Таранто създават сложен икономически и политически възел, като интересът на украинския олигарх, подходът на "АрселорМитал" и опасенията на синдикатите подхранват серия от противоречия. Бъдещето на стоманодобивната промишленост в Италия остава несигурно и правителството е изправено пред трудни решения относно управлението на заводите. Въпросът засяга и международни интереси, тъй като и Франция, и Брюксел следят отблизо ситуацията.

Историческото съоръжение, което е главен герой в редица икономически, политически и синдикални катаклизми и превратности, се намира на кръстопътя между риска от спиране на производството и справянето с трудностите. От това накъде ще поеме мастодонтът зависи като цяло и бъдещето на стоманодбиванта промишленост в Италия, което логично води до полюсни реакции и поражда полемики.

Едно е ясно, каквото и решение да бъде взето, винаги ще има недоволни, въпросът е то да е съпроводено с конкретни аргументи и да е съобразено със стремежа към устойчива и екологично отговорна стоманодобивна промишленост.

ИЗБРАНО