"Ние не разглеждаме декарбонизацията като занятие само в Европа, а я разглеждаме в глобален мащаб. Това прави предизвикателството пред нас огромно, защото, за съжаление, най-големите пречки в момента пред декарбонизацията са в Европа"

Това обясни Константин Божинов, ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Матириълс Девня, в панела на високо равнище "Стимулиране на чистата индустриална декарбонизация - предизвикателства и възможности" от четвъртия ден на Green Transition Foruм 5.0. Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори бяха Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

По време на дискусията беше поставен фокус върху темите за европейския чист индустриален пакт, прилагането на Плана за действие за достъпна енергия за намаляване на енергийните разходи за индустриите и домакинствата, ускореното приемане на Закона за критичните суровини за осигуряване на достъп до основни материали и намаляване на зависимостта от внос, подобряването на производителността и стимулирането на търговията и устойчивостта на веригата за доставки, както и инициативите за намаляване на емисиите и превръщане на индустриите в по-устойчиви.

Заедно с Константин Божинов в дискусията взеха участие министър-председателят Росен Желязков, изпълнителният вицепрезидент на ЕК за чист, справедлив и конкурентен преход Тереза Рибера, която гостува за пръв път в България специално за събитието, министърът на околната среда и водите Манол Генов, членът на Европейския парламент от комисията ITRE Дан Ника, генералният мениджър на Дънди Прешъс Металс Ирена Цакова и ръководителят "Корпоративна устойчивост" в Аурубис АГ Ведрана Лемор. Модератор на панела беше тв водещият и журналист от БНТ Бойко Василев.

Снимка: Булфото

Константин Божинов започна изказването си с благодарност към организаторите и участниците, като отбеляза, че за първи път властимащите и представителите на Европа остават до края на подобен панел, което е "абсолютно ясно послание към нас като индустрия". Той подчерта, че циментовата индустрия, макар и генерираща 7-8% от глобалните емисии, е отговорна за производството на втория най-използван продукт след водата - бетона. "Изправени сме пред изключително тежка регулаторна база в Европа. Изключително бавно е получаването на различни разрешителни, което усложнява процеса, а в същото време инвестиционните и оперативни разходи растат", алармира той.

Ръководителят на проект ANRAV обърна внимание и на конкурентния натиск от страни извън ЕС, като нашата съседка Турция, която прилага протекционистична политика спрямо своите производители. "България е една от страните, които към днешна дата са най-силно засегнати от вноса на турски цимент в Европа", каза той и добави, че това се дължи на "обясними причини. "От изключителна важност е прилагането и контрола върху CBAM (Механизъм за въглеродна корекция на границите), за конкурентоспособността на местните производители."

Въпреки предизвикателствата, компанията инвестира сериозно в иновации и декарбонизация.

"Изключително сме щастливи, че вчера (бел. ред. - 18 юни) в Норвегия беше официално открит заводът ни в Бревик, който е първият в Европа, а и в световен мащаб, който вече улавя въглеродния си диоксид. Той ще може да пусне още в тази календарна година 100 000 тона въглеродно неутрален цимент", обяви Божинов. Той добави, че Хайделберг Матириълс Девня е една от малкото компании в Източна Европа, получила финансиране по Фонд "Иновации" и развиваща реална иновация в улавянето, транспортирането и съхранението на въглероден диоксид (CCUS). "Този вид проекти са изключително сложни, защото са нови и изискват тотално преосмисляне на процесите, както и синхронизиране с националната регулаторна база и най-важното - добра комуникация с населението", поясни той.

Снимка: Булфото

"Целта пред нас е до 2030 година 50% от приходите на нашата компания да идват от зелени продукти", заяви още ръководителят на проект ANRAV, Хайделберг Матириълс Девня. Компанията има ясно дефинирани цели за декарбонизация до 2030, 2040 и 2050 г., обявени по време на Capital Markets Day.

Според Божинов, за успешния зелен преход е нужен компромис и силна държавна подкрепа. "При всички положения е нужна силна държава, силен Европейски съюз. Ние имаме една изключително добре позиционирана малка, но важна икономика за зеления преход, но ни е нужна държава, която да подкрепи бизнеса", каза Константин Божинов. Той изтъкна, че компании като Хайделберг Матириълс Девня добиват и пускат на пазара критични суровини, нужни за зеления преход, но това е възможно само ако има необходимата инфраструктура и условия за производство.

"Без компромис няма прогрес", категоричен бе Божинов, допълвайки, че начинът, по който Европа възприема риска, трябва да се промени, тъй като в сравнение с други водещи икономики, тя не е склонна да носи по-голям икономически риск.

Константин Божинов засегна и въпроса за конкурентоспособността на европейската индустрия, като заяви:

"Можем ли да бъдем едновременно чисти и успешни, едновременно зелени откъм климат, конкурентоспособни като икономика? Ние сме уверени, че можем. Да, това е изключително сложен процес, но с правилните политики и подкрепа е постижимо."

Ръководителят на проект ANRAV, Хайделберг Матириълс Девня, завърши с пожелание:

"Надявам се в 2029 година, или най-късно през 2030 година, министър-председателят и министърът на енергетиката, а защо не и целият кабинет, да бъдат на откриването на улавящата инсталация в нашия завод в Девня."

Снимка: "Булфото"

 

ИЗБРАНО