През 2024 г. SoftUni, най-голямата образователна институция в България, предоставяща качествени, достъпни и практически обучения по технологични и дигитални науки, и BESCO, стартираха своето ползотворно партньорство.

BESCO е българската предприемаческа асоциация, чиято дейност е насочена към свързване на стартъпи, инвеститори, правителство, институции и други заинтересовани страни, ангажирани с иновациите. Организацията предлага активна и ефективна подкрепа към предприемачески инициативи, насочени към развойна и научноизследователска дейност.

Партньорството между SoftUni и BESCO стъпва върху общия стремеж в медийното пространство да се дава гласност на достоверна информация, касаеща ключови теми за бизнеса, технологичното развитие и образователния сектор.

Днес се срещаме с Добромир Иванов, един от изпълнителните директори в BESCO, за да ни сподели своите виждания за настоящето и бъдещето на IT сферата, какво влияние оказва AI върху нея и накъде са насочени инвестициите в технологичния свят.

Какво е влиянието на IT сферата като двигател на технологичния прогрес и иновациите?

Няколко неща са. Едното е, че няма такова нещо като IT индустрия, понеже IT е част от всички останали индустрии в момента. Сфери например като земеделие, здравеопазване, логистика отдавна са дигитализирани и развитието им е базирано на технологии.

Очевидно е, че информационните технологии са част от всички останали индустрии и е малко трудно да се каже кое е IT и кое не е. Ние в BESCO имаме компании от над 70 различни индустрии и те всички са високотехнологични. Сред тях има такива, които правят дрехи, други правят храни, като това, че си в хранителната индустрия, вече не означава да месиш с двете си ръце, вече се намесват много сериозни иновации.

В България в момента има около 2 милиона човека, които работят в частната сфера по някакъв начин. Останалите са пенсионери, ученици, непълнолетни хора. Имаме половин милион души, които са свързани с държавния бюджет по различни начини.

И всъщност тези близо 2 милиона човека, техните данъци и осигуровки, захранват парите, с които всички останали живеят. А заплатите на тези 2 милиона човека пък идват от предприемачите и хората, които са създали различни технологични компании. Компании, които са на световния пазар, правят полезни продукти и услуги и те плащат заплати, които са доста по-високи от средните. Тоест те формират реалната средна класа на държавата ни. И това движи напред икономиката на страната ни.

Има ли друга такава индустрия в България, а и в света, която да се доближава до тази по посочените по-горе критерии?

Една от положителните страни на IT индустрията е, че в повечето случаи активите са нематериални. Достатъчен е един лаптоп и знанията на хората, които наемаш. Именно това я прави толкова гъвкава и с възможности за растеж. "Dronamics" е един добър пример. Една високотехнологична компания в сферата на логистиката и доставките, при която натрупваното с опита знание е много по-ценно от производствения им цех. Дори в даден момент да останат без материалната си база, по някакви причини, няма да имат проблем да запазят бизнеса си. Подобна е ситуацията и в земеделието, където се правят изключително сериозни иновации. В този сектор има български компании със стотици служители и то не защото притежават много декари земя, а защото създават технология, която помага на хора от цял свят да управляват добре земеделските процеси. А това не може лесно да се копира от всяка индустрия. Не всичко може и трябва да бъде съсредоточено в софтуерни компании. България има нужда, като държава, да създава условия за реално производство, заводи, цехове. Да се създават тук, у нас, защото това е изключително голям двигател за развитието на икономиката ни. Но начинът на мислене, че все пак това е базирано върху знания, а не само върху материалните активи, е много важен. Що се касае до европейския пазар, от 2020 година насам наблюдаваме балансиране по отношение на инвестициите. И това не се дължи на липса на средства, а на текущия етап на по-консервативно виждане върху това кога и какво, в какво и колко да се инвестира, което се отразява със сигурност на развитието на новите компании, пък и на растежа на съществуващите компании. За сравнение, преди това, от 2008-2009 година до към 2020 имаше безпрецедентен ръст на инвестициите и лесни пари за всеки, което има своите плюсове, но е логично в някакъв момент да се уравновеси и точно това се случва сега.

Възможно ли е да се правят прогнози за бъдещето на IT индустрията, например в следващите до 5 години?

Трудно е да се предвиди с точност какво ще се случи след 5 години. В последните години бяхме свидетели на сериозни събития, като пандемия, война, които никой не си беше представял. По същия начин няма как да знаем дали близкото бъдеще няма да ни поднесе още нещо непредвидено. Правейки това уточнение, можем да кажем, че самото развитие на технологиите през следващите години няма какво да го спре, тъй като влиза във все повече сектори. Автомобилите са много добър пример. За последните 10 години автомобилът все повече наподобява смартфон. Той е изключително високотехнологичен продукт, много отвъд гуми, врати и това, което беше преди една кола. И това ще се случва в много други сектори, където нещата логично ще се променят. Сериозен фактор е и изкуственият интелект, който е предпоставка за трансформации в технологиите.

7,9% от БВП-то на страната е от приходите на софтуерния бизнес - това малко ли е, много ли е? Как да си го представят хората като част от приходите на страната?

Съществува разказ че преди около 20 години са се събрали по-големите предприемачи от IT сферата и си говорили, че един ден ще направят общ оборот от 1 милиард долара от всичките си компании. Някои реагирали скептично на това твърдение. Първият милиард бил генерират за 15 години. За следващите 1-2 милиарда били нужни примерно 3 години. След това срокът се редуцирал до година...

Скоростта, с която IT индустрията се развива, в момента е такава, че на база това, което сме видели предните години, не е трудно да се предположи какъв ще е ръстът през следващите. Това вече е много голям дял от брутния вътрешен продукт на държавата. Дори когато създавахме BESCO преди 7 години, на целия този сектор все още се гледаше като не толкова важен, a че водещите сектори са земеделие, туризъм, които са си традиционно големи.

В момента IT секторът е години наред сред най-бързо растящите, а вече и от тези, които имат най-голям дял от икономиката въобще, от гледна точка на генерирани приходи. Това, което предстои да се случва, е все повече работни места да се отварят.

Оптимистични ли са нагласите за IT индустрията занапред и има ли рискове, свързани с развитието ѝ?

Няма логика IT секторът да не се върне до предишните си високи нива. В самата сфера има съкращения, но пък други хора се назначават. Идеята, че човек, който е изкарал едномесечен курс, ще започне на 3-4 хиляди стартова заплата, защото няма хора, това дори не е здравословно. Това не знам дали трябва да се връща въобще. Много е добре хората да бъдат оценявани малко по-реалистично.

Потенциалът за развитие на IT сферата е в няколко направления. Едното е, че има VC пари (рисков капитал), което е добре, и в България има все по-добра VC екосистема.

За да може да генерираме нови компании, тези компании тръгват като някакви стартъпи, скейлъпи. Те имат път на развитие, особено ако са продуктови. Така че развитието на България като добра VC екосистема е много важно.

От друга страна, тази крачка от service компании към продуктови компании трябва да продължава да се изгражда. Тоест, ти за да можеш от една service компания, която има и хиляда служители, да станеш продуктова компания, това означава изграждане на съвсем нови процеси.

Не може с едни и същи процеси да си outsourcing и продуктова компания. Ние сме чували много компании, които казват "ние в момента сме в outsourcing, от това се храним, но паралелно си развиваме един продукт". Почти никого не сме видели да успее да направи този преход, защото не може с едни и същи хора, едни и същи процеси да правиш outsourcing и продукти. Така че тук зрелостта на мениджмънта и разбирането у предприемачите и управленските нива как се създадат процеси за продукти е много важно.

А това нещо трябва да се случи, за да може да продължи да расте тази екосистема. Ние имаме нужда от повече продуктови компании, защото те имат повече потенциал да растат.

Друго, което е важно, е, че все още нямаме развит трансфер на технологии. И тук седи работата и с държавата по създаването на среда, в която университетите и академиите са част от тази екосистема от предприемачи, повече компании са в лабораториите и развиват deep tech неща, които вече имат потенциала да трансформират цели индустрии.

За нас, като държава, е добре да имаме компании, които наистина правят много по-дълбоки технологии, които иновират индустрията си. Ако не се развиваме в тази посока, това би било известен риск за икономиката ни, но няма съществена логика, по която да се мисли, че има срив в IT сферата, който завинаги ще си остане.

Друг риск би могъл да бъде данъчният - България има 10% плосък данък. Има много голям натиск към България да го премахнем и да има прогресивно облагане. По-високи данъци наистина биха създали сериозен риск за това кои компании въобще ще останат в България. Конкретно аутсорсингът много би бил засегнат, защото там маржовете не са толкова големи. Това са чуждестранни компании, които нямат емоционална свързаност с България, за тях или се връзва бизнес логиката, или не и много лесно могат да затворят бизнесите си тук.

Така че тук е разбирането чисто стратегически, че не трябва да се мери коя държава какви данъци има. Повечето държави имат различни данъци за различните си индустрии. Конкретно IT сферата е приоритет за почти всяка нормална държава. Много пъти там има дори 0% данъци или много ниски данъци. Специално хората, които се занимават с R&D в една IT компания, много често са освободени от осигуровки, от всичко, за да може да бъде стимулирано по-високото им заплащане, а оттам и развитието им.

Каква е ролята на изкуствения интелект за технологичната индустрия - наблюдава ли се инвестиране в AI инструменти, за сметка на човешкия капитал?

Изкуственият интелект, като вид пробив в начина, по който се гради технология, може да бъде много полезен. На този етап не го виждам като нещо, заради което масово да се съкращават хора, така че примерно AI инструменти изцяло да заменят програмистите в писането на код. Абсолютно не сме там. Нещо важно за програмистите, а въобще и за всички хора, е, че ние не живеем в свят, в който човек завършва 12-ти клас, специализира се да стана обущар и след това той ще знае, че ще бъде обущар до края на живота си. Ние живеем в свят, в който между 3-5 пъти всеки човек ще трябва цялостно да си смени професията.

И то професията, не позицията. Това значи, че един ден стартираш като екскурзовод, работиш няколко години, след това ставаш програмист, след програмист започваш да правиш нещо коренно различно. Това е светът, в който живеем и никой не ни гарантира свят, който е твърде предвидим.

Така, че кадърни хора, които имат умения и които могат да се адаптират, креативни са, могат да бъдат ценни и да създават нещо полезно, те винаги ще са търсени и винаги ще имат стойност. Просто никой не може да разчита на това, че е научил примерно два езика за програмиране и оттам нататък ще си има сигурна работа завинаги.

Ние не живеем в такъв свят въобще. Изкуственият интелект вече замества рутинни дейности, като по този начин освобождава време за по-творчески и стратегически занимания. Това ни дава повече свобода. Няма място за притеснение, че заради подобрената скорост, с която можем да създаваме текстове за статии, за имейли, копита за постове в социалните медии, това би обезсмислило content специалистите например. Напротив, това би им дало свобода да създават дори по-качествено и вдъхновяващо съдържание.

В същото време развитието в технологиите изважда наяве предизвикателствата в образованието. Не е здравословно да имаме образователна система, която лансира хора, свикнали предимно да учат наизуст, с единствената цел да изкарват оценки. Имаме нужда от система, която насърчава хора, способни да адаптират уменията си към динамично променящия се свят.

Какво е моментното състояние на IT бизнесите в България и какво бъдеще да очакваме за тях в следващите няколко години?

В момента има известно охладняване, което, както вече казахме, е нормално след серозния бум по време на пандемията. От другата страна, имаме наши компании, които растат с много добри темпове и като цяло индустрията върви нагоре. Това е породено от нуждата от IT технологии, които да подпомогнат дигиталната трансформация, която е неизбежна за все повече индустрии. Конкретно за България е от значение как ние правим този преход към дигитализация и как развиваме deep tech. Друг ключов момент е преходът от service към продуктови компании. Това са си наши локални етапи на развитие на нашата си екосистема, които е важно да се извървят сравнително бързо и със съзнанието, че са ключов приоритет.

Кои са IT секторите, които ще са двигателят на иновациите през следващите години?

Тук отново трябва да имаме предвид бързината, с която се развиват и променят нещата. Fintech индустрията очевидно е ключова, расте бързо и тези тенденции продължават. Неслучайно първият еднорог в България се появи именно в тази индустрия. В зората на блокчейн и крипто обаче, когато тепърва се появяваше интересът към тези неща, никой не очакваше да се развият до такава степен.

Биотехнологиите също се развиват много бързо и са добро поле за изява на инвестициите. Същото се отнася и за Healthy индустрията и всичко, свързано с това как да решаваме здравословни предизвикателства, как да живеем по-дълго, грижи за красотата и т.н.

Отбраната, по подразбиране, също е двигател на технологичните иновации и на икономиката. Имаме примери с Израел, Южна Корея и Америка. Виждаме, че сериозна част от иновациите се случват в отбраната и в България очакванията са тя да стане ключова за развитiето на страната, да се свърже с IT сектора.

Приблизително какъв процент от инвестициите е насочен към разработване на български технологични продукти и могат ли да бъдат спокойни хората относно намиране на работа в IT сферата?

Като процент заети, над 70-80 % от хората са в service компании и outsourcing. Като процент компании, най-вероятно като абсолютна бройка е доста по-уравновесена ситуацията. В BESCO, например, около 75-80 % от компаниите, са продуктови. Много от тях са по-малки работодатели, но те правят продукти и се опитват да се развиват като продуктова компания. Има и по-големи работодатели, което е чудесно и се надяваме с времето да стават много повече.

Що се отнася до намирането на работа в IT сферата, тези, които имат нужните умения и им се работи, няма място за притеснение. Има много голяма нужда от кадри и то от качествени кадри. Работодателите вече предпочитат да наемат примерно трима, но правилните хора, отколкото десет-петнайсет, които не могат да им свършат работа. Все повече ще има значение правилното управление на една компания, правилните процеси. Целият път - от назначаването на нови хора, през развитието им, дори евентуалното им освобождаване следва да е обвързан с някакви ясни процеси.

Това е етап, на който много от смислените бизнеси в момента се развиват. Ще става все по-важно как един човек пасва на ценностно ниво в една компания. Всеки се опитва да създаде нещо повече от просто една машина за пари. А тя дори да е машина за пари, пак трябва да е устойчива, което в основата си трябва да изгражда някакъв екип, който е мотивиран и ефективен. Хората по-скоро могат да се обърнат към себе си и да си проверят дали могат да си кажат, че са достатъчно добри професионалисти, дават ли най-доброто от себе си и дали са стойностни хора. Защото ще става все по-ценно да бъдеш човек, на когото може да се разчита, който спазва поетите ангажименти.

Вече не е достатъчно да си само добър професионалист, трябва да се развиват и социалните (меки) умения, да се работи над личностното развитие.

По какви проекти и проектозакони смятате, че трябва да се работи, или вероятно вече се работи, за да се създават по-добри условия за инвеститорите в България?

Фундаментално важен за инвеститорите е законът за насърчаване на инвестициите.

В момента светът се е променил по начин, по който когато една компания реши да инвестира в държава, държавите започват да наддават за нея през държавна помощ. И за нас е много важно да си приведем законодателството във вид, който да направи страната ни привлекателна за големите инвестиции.

На нас ни трябват компании, които носят висока добавена стойност или поне средно висока добавена стойност. Другото ключово е да се приеме механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции. Както и да се работи по реформа, която да позволява на пенсионните ни фондове по-лесно да инвестират в алтернативни инвестиционни фондове като venture capital фондовете. Това би удвоило парите, които са във фондовете с рисков капитал в момента. Това би дало възможност български фондове да участват в големи инвестиционни рундове, което е много важно и би ни направило конкурентоспособни на чуждестранните.

С подкрепата на: SoftUni

ИЗБРАНО

Днес

Публикуваха данни от финалната права на изборния ден

42038

Лайф

Колумбийка е звездата на латино музиката за 2024 година (снимки)

15854

Корнер

Разкъсаха Верстапен от наказания, докато "Ферари" взе втори преден триумф

5755

IT

Астронавтът на НАСА е изписан от болницата, където постъпи след завръщането си от космоса

4285

Impressio

Документалният филм за Васко Василев ще има безплатна предпремиера за ученици в зала 1 на НДК

2088

URBN

Първородната Ан, музата на семейство Кюсак: "За да има силни мъже, трябва да има силни жени!"

2590

Trip

5 разкошни места в Барселона, където няма тълпи

2426

Вкусотии

Брускети с печени чушки и трошено сирене

250

Zodiac

Тези 5 зодии правят най-добрите комплименти

569

Времето

Топло, слънчево и тихо до средата на седмицата, сериозна промяна на времето през почивните дни

2185