17-11-2017 20-11-2018

Aurubis AG: Настояваме за компенсация на непреките разходи и след 2030 г.

"Нуждаем се от базова мощност и не би било редно да се наказват компании, които я използват и всъщност дават стабилност на цялата мрежа", обясни Ведрана Лемор, ръководител "Корпоративна устойчивост" в компанията

Снимка: "Булфото"

Aurubis AG: Настояваме за компенсация на непреките разходи и след 2030 г.

10:13 | 7 юли 2025 0 20190 Снимка: "Булфото"

"Ще работим за възможности за компенсиране на непреките разходи по Схемата за търговия с емисии (ETS) и след 2030 година. Ние сме потребители на базова мощност и не би било редно да се наказват компании, които я използват и всъщност дават стабилност на цялата мрежа"

Това обясни Ведрана Лемор, ръководител "Корпоративна устойчивост" в Aurubis AG, в панела на високо равнище "Стимулиране на чистата индустриална декарбонизация - предизвикателства и възможности" от четвъртия ден на Green Transition Foruм 5.0. Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори бяха Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Заедно с Ведрана Лемор участие в дискусията взеха Росен Желязков, министър-председател на България; Тереза Рибера, изпълнителен вицепрезидент на ЕК за чист, справедлив и конкурентен преход; Манол Генов, министър на околната среда и водите на България; Дан Ника, член на Европейския парламент, ITRE; Ирена Цакова, генерален мениджър на Дънди Прешъс Металс; както и Константин Божинов, ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Матириълс Девня.

Снимка: "Булфото"

Модератор беше Бойко Василев, ТВ водещ и журналист от БНТ. В дискусията беше поставен фокус върху темите за европейския чист индустриален пакт, прилагането на Плана за действие за достъпна енергия за намаляване на енергийните разходи за индустриите и домакинствата, ускореното приемане на Закона за критичните суровини за осигуряване на достъп до основни материали и намаляване на зависимостта от внос, подобряването на производителността и стимулирането на търговията и устойчивостта на веригата за доставки, както и инициативите за намаляване на емисиите и превръщане на индустриите в по-устойчиви.

Снимка: "Булфото"

Ведрана Лемор започна изказването си с уточнението, че преди да отправи конкретни искания, е редно първо да предложи визията на своята индустрия. Тя подчерта незаменимата роля на металургията за зеления преход. "Медодобивната индустрия и изобщо металургията са ключов партньор за зеления преход. Няма вятърни турбини, няма батерии, няма нищо без мед, без цветни метали", заяви тя.

Като представител на Aurubis AG, Лемор изтъкна, че компанията е стратегически партньор за България, формирайки над 7% от износа на страната и инвестирайки активно от близо две десетилетия. Като пример тя посочи обявената наскоро инвестиционна програма на стойност 400 милиона евро, която включва разширяване на производството и изграждане на фотоволтаична централа. Тази централа ще покрива 16% от електроснабдяването на компанията.

Снимка: "Булфото"

"И тук стигам до същината на всичко - доставките на електроенергия, защото ние сме изключително енергоемка индустрия и ще останем такава", обясни Лемор. Тя формулира трите основни искания на индустрията, които са задължително условие за бъдещи инвестиции и устойчиво развитие, като подчерта:

"Целта ни е да си осигурим тази електроенергия така, че тя да е "зелена", да е налична по всяко време и да е на конкурентна цена."

Снимка: "Булфото"

На европейско ниво, според нея, са нужни конкретни политически решения. Първото и най-важно е създаването на силна защита срещу т.нар. "изместване на въглеродни емисии" (carbon leakage), тъй като разходите по Схемата за търговия с емисии (СТЕ) поставят европейската индустрия в неизгодна позиция спрямо конкурентите ѝ по света.

"Затова настоятелно молим за възможност за компенсация на непреките разходи и след 2030 година", каза ръководителят "Корпоративна устойчивост" в Aurubis AG.

Второто ключово изискване е свързано с признаването на ролята на индустрията като потребител на базова мощност. "Нуждаем се от базова мощност и не би било редно да се наказват компании, които я използват и всъщност дават стабилност на цялата мрежа", подчерта Лемор. Тя обясни, че енергоемките производства не са гъвкави в потреблението си и се нуждаят от постоянна, сигурна енергия.

Третото направление е свързано с подпомагането на декарбонизацията на самото електроснабдяване чрез Договори за изкупуване на електроенергия (ППА). Тя предложи приходите от Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM) и от СТЕ, поне частично, да бъдат използвани за подпомагане на индустрията, за да може тя да сключва такива договори на разумни цени. Лемор отбеляза, че в България тази възможност на практика липсва и предложи решение - създаването на обединен регионален пазар с Румъния и Гърция, който да увеличи ликвидността и възможностите. Това ще го направи по-голям и "ще ни даде реална възможност да купуваме например гаранции за произход, което в момента е почти невъзможно".

Снимка: "Булфото"

В хода на дискусията модераторът Бойко Василев постави провокативен въпрос към всички участници: "Можем ли да бъдем едновременно чисти и успешни, зелени откъм климат и конкурентоспособни като икономика, или това е нашата си европейска утопия, в която упорито се самозалъгваме?"

Отговорът на Ведрана Лемор беше нюансиран:

"И да, и не. До известна степен, да. Но за да стигнем до пълна декарбонизация, както казах, ще са нужни огромни инвестиции, а това означава и мащабна подкрепа от държавата."

Снимка: Булфото

В края на панела Бойко Василев зададе последен въпрос, насочен към възможността за постигане на компромис между политиката, изискванията на Брюксел и интересите на бизнеса.

Ведрана Лемор завърши с оптимистична, но и реалистична позиция:

"Мисля, че най-благородната мисия на политиката е именно това - да балансира различните интереси. Така че, да, убедена съм, че ще има компромис. От своя страна, най-важната задача на индустрията е да реализира дългосрочни печалби, като тук акцентът е върху "дългосрочни". А това понятие вече задължително включва декарбонизация, добро отношение към хората, грижа за околната среда... И да, компромисът е единственият възможен път напред."