Очаква се повишаване на ефективността на контрола по Закона за обществените поръчки (ЗОП) чрез механизма на взаимодействие между Агенцията по обществени поръчки (АОП) и органите за последващ контрол, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки Георги Николов. Повод за разговора са приетите неотдавна промени в Закона за обществените поръчки.

Изрично е предвидена възможността изпълнителният директор на АОП да сезира компетентните органи в случаите, когато становищата от предварителния контрол, осъществен от агенцията, съдържат констатации за нарушения, каза Николов.

С промените в Закона за обществените поръчки се въвежда задължителен контрол на състезателни процедури за обществени поръчки на стойност над 5 000 000 лв., който по същество и характер съответства на осъществявания от АОП контрол чрез случаен избор, посочи още Николов.

Законодателната промяна, с която се въвежда предварителен контрол на процедури за обществени поръчки на стойност над 5 000 000 лв., ще доведе до драстично увеличаване на броя на проверяваните процедури, като ще бъдат направени и съответните структурни промени, свързани с обособяване на съответните звена/отдели в агенцията, добави изпълнителният директор на АОП.

Как ще се извършва контролът

Изрично е предвидена възможността изпълнителният директор на АОП да сезира компетентните органи в случаите, когато становищата от предварителния контрол, осъществен от агенцията, съдържат констатации за нарушения.

Контролът е засилен и по отношение на възложители с най-голям дял договори, сключени през предходната година въз основа на процедури на договаряне или при получена една оферта. В тази връзка е предвидено ежегодно АОП да изпраща на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) информация за тези възложители за извършване на съответните проверки. Информация ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за извършване на проверки на такъв тип поръчки по отношение на въведената в Закона за защита на конкуренцията забрана за споразумения, които целят или водят до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Предвидено е посочените органи да информират АОП за резултатите от извършените проверки. Постъпилата информация ще се анализира и заедно с резултатите от проверките се докладва на министъра на финансите, като се предлагат както законови, така и друг вид мерки за преодоляване на установените нарушения.

С промените в закона се въвеждат и две нови форми на контрол - чрез наблюдатели, определени от министъра ни финансите и предварителен контрол за законосъобразност, осъществяван по реда на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, в обхват и съдържание съгласно указание на министъра на финансите. Предвидено е наблюдателите да са независими от възложителя лица и да не са в конфликт на интереси както с него, така и с членовете на комисията и кандидатите или участниците, като условията и редът за тяхното определяне и участие в работата на комисията ще бъдат уредени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

Относно външния предварителен контрол, осъществяван от АОП - той е строго регламентиран и се прилага еднакво спрямо възложителите, независимо от вида им и сектора на извършваната от тях дейност.

Изключението за частните болници

В законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП, във връзка с процедура за нарушение, стартирана от Европейската комисия срещу България за неправилно транспониране на някои изисквания на Директива 2014/24/ЕС, беше предвидено отпадане на изискването за вида на собственост на лечебните заведения. Изразеното становище на ЕК в рамките на процедурата за нарушение е, че директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение, основано на формата на собственост между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация. При окончателното гласуване на законопроекта, законодателният орган не подкрепи предложението, насочено към промяна на статута на частните болници, чиито приходи повече от 50 на сто са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В резултат на това те останаха извън кръга на публичните възложители по ЗОП, респективно и от обхвата на контрола, осъществяван във връзка с правилното прилагане на закона. Към момента контролът върху дейността на тези болниците остава в рамките на системата на здравеоопазването.

Докъде с вътрешните възлагания (инхаус)

Възможността за т.нар. вътрешно възлагане (in-house) е предвидена в директивите в областта на обществените поръчки. То касае случаите, когато възложителят може да удовлетвори потребностите си със собствен ресурс, като използва структурни звена, контролирани от него, без да ползва външни ресурси и да се обръща към пазара. Във връзка с констатираните незаконосъобразни практики в последните години, включително и в сферата на строителство и ремонт на пътища, и в изпълнение на мерки по НПВУ за ограничаване на неправилното прилагане на изключението, в приетия закон са предвидени допълнителни гаранции, закрепени със съответните санкции. Въведена е забрана за изпълнителя по вътрешното възлагане да превъзлага предмета на договора или части от него. В тази връзка е предвидено задължение за изпълнителя да представи декларация, че разполага с капацитет и възможности да изпълни поръчката със собствен ресурс. Завишена е санкцията за възложител, който сключи договор, без да са налице условията за вътрешно възлагане, като е предвидена санкция със същия размер и по отношение на изпълнителя по договор в in-house/вътрешното възлагане, който наруши забраната за превъзлагане. Посочените промени са насочени към осигуряване на правилното прилагане на in-house възлагането и от двете страни по тези договори. Очаква се постигане на превантивен и възпиращ ефект от въведените завишени размери на санкциите, така че да не се стига до нарушения при тези поръчки и порочно прилагане на условията, при които е допустимо вътрешно възлагане.

Ще се повиши ли доверието на инвеститорите

Предварителният контрол, осъществяван от АОП, включително и въведеният с промените задължителен контрол на процедури с прогнозна стойност над 5 млн. лв., обхваща проверка относно спазване на правилата на ЗОП, като напр. условията за участие и изискванията към изпълнението на поръчката с оглед недопускане на дискриминационни и ограничителни условия, както и на непропорционални изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Със засилването на контрола като форма на методическа помощ/подкрепа за възложителите, се цели превенция на допусканите грешки в проверяваните процедури, което от своя страна ще допринесе и за повишаване на доверието на обществото в сферата на обществените поръчки.