Китай започна изграждането на това, което твърди, че ще бъде най-големият хидроенергиен проект в света - съоръжение на стойност 170 милиарда долара, способно да произвежда толкова електричество годишно, колкото е нужно за цяла Великобритания.

Проектът засенчва могъщата водноелектрическа централа "Трите клисури" - също в Китай - която в момента е най-голямата в света. След като премиерът Ли Цян обяви началото на строителството през уикенда, акциите на китайски строителни и инженерни компании скочиха. За Пекин този проект означава чиста енергия, нови работни места и икономически стимул за забавящата се икономика, пише "Ройтерс".

За съседните държави надолу по течението обаче - Индия и Бангладеш - той възражда стари тревоги за сигурността на водните ресурси. Причината: реката Ярлунг Цангпо, върху която ще се строи, се превръща в Брахмапутра в тези държави - жизненоважна водна артерия за милиони хора.

Какво точно одобри Китай?

Планът предвижда изграждане на пет язовира и хидроцентрала по 50-километров участък от реката, където тя се спуска от над 2000 метра от Тибетското плато. Първото електричество се очаква да бъде произведено в началото или средата на 2030-те години. Освен стойността на проекта, Китай не е публикувал почти никакви подробности как точно ще бъде реализиран.

Защо съседите са обезпокоени?

Липсата на информация засилва тревогите в Индия и Бангладеш, които разчитат на Брахмапутра за напояване, електричество и питейна вода.

Главният министър на щата Аруначал Прадеш (на границата с Китай) заяви по-рано тази година, че проектът може да изсуши 80% от реката в този регион и в същото време да причини наводнения в други райони, като щата Асам.

Според проф. Майкъл Стеклър от Колумбийския университет, освен водата, язовирите ще задържат и утайките, които носят важни хранителни вещества за земеделието в долините по течението на реката.

Опасения за политическа и стратегическа употреба

Индия и Китай водиха война за територията през 60-те години, а липсата на прозрачност от страна на Пекин подхранва страховете, че язовирите могат да бъдат използвани стратегически в случай на нов конфликт."Изграждането на хидроенергиен проект на Ярлунг Цангпо е въпрос от вътрешната юрисдикция на Китай", заяви външното министерство на Пекин във вторник, като добави, че проектът ще осигурява чиста енергия и ще предотвратява наводнения.

Според министерството Китай е осъществил необходимата комуникация със страните по течението относно хидрологичната информация и сътрудничеството за контрол на наводнения и смекчаване на бедствия.

Ще остане ли Индия без вода?

Ефектът от проекта върху водните потоци в Индия е преувеличен, твърди експертът Саянангшу Модак от Университета в Аризона.

По думите му по-голямата част от водата в Брахмапутра идва от мусонните дъждове южно от Хималаите, а не от Китай.

Освен това проектът за хидроцентрала е от такъв тип, че водата ще преминава през съоръжението без значителни отклонения от естественото течение.

Самата Индия също е предложила два язовира върху реката Сианг - така се нарича Ярлунг Цангпо на индийска територия. Един от проектите - с мощност 11.5 гигавата в Аруначал Прадеш - би бил най-големият в Индия. "Ако Индия покаже, че вече използва водите, Китай няма да може едностранно да ги отклонява", казва Модак.

Водните спорове не са нещо ново

Разногласията по темата за водата и язовирите не са рядкост. Пакистан обвини Индия, че "въоръжава" споделените водни ресурси в Кашмир, след като Делхи преустанови участието си в договора за Инд.

В Египет политик бе уловен на видео как предлага да се бомбардира язовир по река Нил в спор с Етиопия.

Земетръси и екстремни климатични рискове

Проектът ще се реализира в сеизмично активна зона, склонна към свлачища, преливане на ледникови езера и бури. Според експерти, вълната от язовирно строителство в района предизвиква сериозни опасения за сигурността, особено след силно земетресение в Тибет по-рано тази година.

Дори по-малки хидроенергийни проекти в близост са имали сериозни инженерни предизвикателства, включително възможност за строителство само в рамките на четири месеца годишно заради суровия климат и високата надморска височина.

 

ИЗБРАНО