Преговорите за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) бяха продължени с още един ден в опит да се излезе от задънената улица, предадоха Франс прес и Ройтерс, на които се позова БТА. Преговарящите се опитват да се споразумеят по правилата за помощите за дребните фермери и как земеделският сектор да стане по-зелен.

Преговорите трябваше да приключат в сряда.

Евродепутатите държат на своите природозащитни амбиции, а страните членки искат да намалят бюрократичните и финансови пречки за земеделците.

Ново предложение на министрите на земеделието на ЕС за бъдещата ОСП, която трябва да се прилага от 2023 година, вчера беше окачествено от евродепутатите като прекалено далеч от техните искания.

Двайсет и седемте се споразумяха през октомври за реформа на ОСП, която да влезе в сила от януари 2023 година с бюджет от около 387 милиарда евро за седем години, от които 270 милиарда евро преки субсидии за земеделците.

Едновременно с това Европейският парламент прие собствена пътна карта и оттогава се води яростна битка между евродепутатите и страните членки. А те трябва задължително да се разберат, за да може новата ОСП да влезе в сила.

Разногласията обаче остават многобройни, най-вече по отношение на съвместимостта на ОСП с европейските стратегии от Зеления пакт за въглеродна неутралност до 2050 година, както и за гарантиране на сигурността на прехраната.

Целта е да се намали с 50 процента употребата на пестициди до 2030 година, като една четвърт от обработваемите земи трябва да бъдат запазени за биологично земеделие. Тези амбициозни намерения засега не са намерили място в ОСП.

В центъра на дебатите са "екорежимите" - нова система за изплащане на премии на фермерите в подкрепа на участието им в по-взискателни екологични програми.

Евродепутатите искат всяка страна да отпуска за тази цел поне 30 процента от преките плащания на ЕС за земеделците, докато 27-те препоръчват прагът да бъде 20 процента, като правителствата да имат право да определят съдържанието.

Правителствата са обезпокоени, че ако все по-голям дял от плащанията бъде обвързан с екологичните норми (минимална площ под угар, ротация на културите), то какви биха могли да бъдат изключенията от правилото за земеделците?

Федерацията на професионалните земеделски синдикати (Copa-Cogeca) е силно обезпокоена от начина, по който протичат дебатите. "При постоянен спад на приходите и жестока международна конкуренция земеделците трудно ще могат да прилагат тези големи изисквания за опазване на околната среда", предупреди снощи председателката на организацията Кристиан Ламбер.

Според предложението, видяно от Ройтерс, страните трябва да харчат 18 процента годишно от помощите за фермерите за екорежимите, като има възможност едната година да се отделят по-малко средства, което да бъде компенсирано през следващите години. В противен случай сраната губи фондовете. В предложението е посочено, че страните трябва да си поставят за цел да харчат 25 на сто от средствата за еко-схеми. Европарламентът иска този дял да е 30 на сто. Стартовата позиция на страните членки беше за 20 процента.

Предложението включва и правила за преразпределяне на 10 процента от плащанията по ОСП за малки фермери, но страните могат да избегнат това, ако докажат, че имат други методи за справедливо разпределяне на фондовете.

В текста се иска и анализ на Европейската комисия за законовата възможност да се прилагат здравните и екологични стандарти на ЕС по отношение на внасяните селскостопански продукти, за да могат европейските фермери да бъдат конкурентоспособни.