Европейският съюз и европейските страни трябва да възстановят доверието на инвеститорите във вятърната енергия и да укрепят веригата за доставки в сектора, за да постигнат целите за климата за 2030 г. Това е описано в новия доклад на WindEurope за вноските за вятърна енергия през 2022 г.
Германия е построила най-много централи през изминалата година, малко над 2,7 GW. Следват Швеция и Финландия с по 2,4 GW, а следва Франция с 2 GW.
Цели 87% от новите мощности са вятърни паркове на сушата, а останалата част е в морето. Обединеното кралство има най-високия инсталиран капацитет в офшорни вятърни паркове с капацитет от 1,2 GW.
Вятърната енергия миналата година задоволи рекордните 17% от търсенето в ЕС и Обединеното кралство, което е увеличение от два процентни пункта.
Дания има най-висок дял на вятърна енергия в своя енергиен микс, 55%, следвана от Ирландия, 34%. Той представлява повече от 20% от енергийния микс в Обединеното кралство (28%), Германия и Португалия (26%) и Испания и Швеция (25%). Към днешна дата в Европа има 255 GW вятърни мощности, от които 225 GW са в вятърни паркове на сушата, се казва още в доклада.
Ветроенергийни мощности на Балканите
В региона, върху който Balkan Green Energy News се фокусира, Турция има най-много вятърна енергия с почти 12 GW мощности. Той представлява 11% от енергийния микс.
Гърция има 4,68 GW, с 19% дял в енергийния микс. Румъния има малко над 3 GW капацитет, докато Хърватия има 1,1 GW и 13% дял в енергийния микс. България има инсталирани 707 MW, докато вятърните паркове в Сърбия имат общо 374 MW.
Кипър има 158 MW вятърна енергия досега, а Босна и Херцеговина е домакин на 135 MW. В Косово* има 137 MW в сравнение със 118 MW в Черна гора и 37 MW в Северна Македония.
Словения има само една турбина, с 3 MW, а Албания няма нито една.
Според доклада Турция е добавила 867 MW през изминалата година, а Гърция е свързала 230 MW към мрежата. Никоя друга държава не е увеличила капацитета си през 2022 г.
Всички вятърни паркове в региона са наземно изградени, докато офшорните проекти са в ранна фаза.
В Гърция добавената вятърна енергия до 2027 г. се очаква да идва изключително от вятър на сушата, общо 2 GW. Предвидено е да се проведат два търга за с мощност от 600 MW и употреба на различни технологии тази година, включително вятърна енергия. Ще има и два търга за 100 MW за малки фотоволтаични и вятърни енергийни системи.
За 2024 г. бяха обявени търгове за най-малко 500 MW в допустими технологии, включително и вятърната енергия. Очаква се Турция да инсталира 8,2 GW в периода межди 2023 г. до 2027 г., а всички паркове са планирани на сушата.
Недостатъчни нови ВЕИ системи за постигане на климатичните цели
WindEurope очаква 98 GW нови мощности да бъдат инсталирани до 2027 г. в ЕС и 129 GW в цяла Европа. Асоциацията каза, че около три четвърти трябва да бъдат проекти за вятърна енергия на сушата.
За да постигне енергийните и климатичните цели за 2030 г., ЕС трябва да изгради средно 31 GW на година.
Това може да бъде постигнато, ако Европа продължи да опростява правилата и процедурите за издаване на разрешителни, възстанови ясни сигнали за инвеститорите и инвестира значително във веригата на стойността на вятърната енергия: във фабрики, мрежи, пристанища, плавателни съдове и квалифицирани работници, подчертава докладът на WindEurope.
Германия е водеща, тъй като е удвоила броя на новите разрешителни за вятърна енергия на сушата отпреди три години, каза главният изпълнителен директор на WindEurope Джайлс Диксън, добавяйки, че средното време за издаване на разрешителни в страната е спаднало до две години. Бавният темп на издаване на разрешителни остава и пречка номер едно за разширяването на сектора в Европа, подчерта Диксън.
Инфлацията и пазарните интервенции подкопават инвестициите
Европейската комисия планира да покрие 43% от потреблението на електроенергия в ЕС от вятър до 2030 г., но новите инвестиции и поръчките за вятърни турбини намаляват, предупреждават още от WindEurope.
Миналата година бяха обявени само 13 GW инвестиции в нови вятърни паркове, без нито един офшорен проект. Освен това поръчките за вятърни турбини са намалели с 47% до 11 GW.
Първата причина е високата инфлация и разходите за суровини, което увеличи цената на турбините с 25% до 40%, добавят от WindEurope. Правителствата трябва напълно да индексират своите аукционни цени и тарифи, отбелязва асоциацията.
Друга причина са "поредицата от безполезни интервенции" на пазарите на електроенергия, предприети от отделни държави, които сериозно подкопаха доверието на инвеститорите, твърди асоциацията.
Анализаторите от WindEurope смятат, че предстоящата реформа на дизайна на пазара на електроенергия в ЕС трябва спешно да възвърне доверието в него. Необходимо е да се изясни, че извънредните мерки са временни и трябва да бъдат съгласувани между държавите членки, подчертаха те.
Авторите също така посочват, че е необходимо да се засили веригата за доставки, тъй като Европа няма достатъчно фабрики, за да изгради всички турбини, необходими на континента.
Договорите за разлики ще са ключови за нови инвестиции
Моделът на договорите за разлика (CfDs), който позволява най-ниските цени на възобновяемата енергия и минимизира разходите за нови проекти, ще играе ключова роля за нови инвестиции, казват от WindEurope.
При CfD модела операторите на вятърни паркове връщат парите, когато пазарната цена е по-висока от цената, получена на търгове, докато държавата им плаща само когато пазарната цена е по-ниска от цената на търга. Моделът е по-благоприятен за държавата и потребителите от другите системи за стимулиране.
WindEurope добавя, че на инвеститорите трябва да бъде разрешено да финансират проектите си чрез споразумения за закупуване на електроенергия (PPA) и на търговска основа, ако това е най-доброто, което работи за инвеститорите.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}