17-11-2017 20-11-2018

Време за нормалност?: размишленията на един анонимен сръбски магнат

"Наблюдавах как и моите колеги предприемачи, и обикновените хора лесно се продават за шепа държавни субсидии. Как се превръщат в евтина клиентела на държавата.... Излезе, че дори и 30 години след разпадането на социализма не сме получили имунитет към това чудовище и смъртоносният вирус само ни върна в "по-хубавото" минало."

Снимка: AP/БТА

Време за нормалност?: размишленията на един анонимен сръбски магнат

15:56 | 12 май 2020 | Редактор: Вестник "Данас" 6 2406 Снимка: AP/БТА

Както до появата на епидемията си спомняхме за социализма като за "по-доброто" минало, след премахването на ограничителните мерки с носталгия ще си спомняме за карантината. Много от нас, а те няма да бъдат малко, ще отказват да се върнат в нормално състояние, смятайки, че заключването през март-април е било нормалност.

Дали времето на коронавируса бе нашето отмъщение към прехода и завръщане към социалистическите лозунги от рода на "и да работиш, и да не работиш, все тая".

Знам, че и въпросът, и отговорът ще предизвикат лавина реакции. Не претендирам да съм прав. Това е мое размишление от удобното кресло на магнат, който през последните два месеца не изключи ума си. Наблюдавах как и моите колеги предприемачи, и обикновените хора лесно се продават за шепа държавни субсидии. Как се превръщат в евтина клиентела на държавата.

И как държавата, олицетворена от един човек, неусетно придобива голяма сила в създаването на желана обществено-политическа ситуация.

Всичко това се случи под формата на държавната грижа за трудещите се хора и граждани, които във времето на коронавируса се чувстваха почти комфортно и бяха доволни. За това свидетелства реакцията на трудовите хора и гражданите, която бе позитивна и окуражаваща за държавата. Те искаха още държавни субсидии, още повече държавни грижи, още повече всякакви видове държавни грижи. И още повече държавен арбитраж за равноправие и солидарност, на което дружно аплодирахме с цената на ограничаването на свободата. Държавата ни бе големият татко и мама, а ние се държахме като незрели и несамостоятелни деца, които нямат грижа за бъдещето. Онова, което след голямата икономическа криза през 2010 г. обещаваше тогавашният политически тандем - не се безпокойте за нищо, тук е вашата държава да се грижи за вас, осъществи десет години по-късно настоящата власт.

Във времето на коронавируса много предприемачи нямаха главоболия, защото държавата им осигуряваше суровини и материали за производство - мая, лекарства, дезинфекционни средства, плащаше минимални заплати на работниците, които не работят и предлагаше на едро евтин капитал.

Дойде времето на уравниловката - на всеки пълнолетен гражданин държавата осигури по 100 евро, всеки пенсионер получи по 4000 динара, всеки можеше да купи десет маски и ръкавици, а срещу това трябваше да гледат една и съща телевизионна програма и да четат едни и същи таблоиди.

Установена бе и принудителна солидарност.

Премахнати бяха скъпите туристически пътувания, изчезна бизнес класата в самолетите, хотелите с пет звезди бяха затворени, борсите изтриха стотици милиарди богатство и направиха бедни много акционери, а всяко поединично пропадане на собственици и компании бе посрещано с овации и ликуване. В изолацията ни бе показано на дело, че има кой вместо нас да се грижи за нашето бъдеще. Излезе, че дори и 30 години след разпадането на социализма не сме получили имунитет към това чудовище и смъртоносният вирус само ни върна в "по-хубавото" минало.

Струва ми се, въз основа на нашето поведение в изолацията, че с тъга ще си спомняме за корона времето. Ще тъгуваме за него и няма да има на какво да се радваме в неизвестното идващо бъдеще. Не ме учудва, че сред нас има много такива, които желаят вирусът да се върне наесен, но не като смъртоносна епидемия, а като държавно устройство, в което всички ще бъдат равни и еднакво ще зависят от държавата.

Целият нормален свят желае бъдеще, настоява икономиката да се отвори, фабриките да започнат да работят, компаниите да функционират нормално, държавата да се оттегли от пазара. Всички пожелаха работа, свобода, пазар и съревнование. Не виждам при нас да има такъв ентусиазъм за труд и свобода. Ние сякаш не вярваме, че отключването означава връщане към нормалността. Ние, за съжаление, живеем с мисълта, че нормално бе онова, което имахме, докато бяхме заключени.

Превод БТА

* "Данас" не съобщава името на автора, а само, че то е известно на редакцията.

ИЗБРАНО