Централна и Източна Европа растат с по-бързо темпо от Западна Европа
В повечето страни от ЦИЕ увеличението на БВП по прогнози ще е между 2% и 3%, за България – 2.8%. Регионът е отворен за финансиране
Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) продължава да има голям потенциал за растеж и ще остане атрактивен за инвеститорите въпреки предизвикателствата, които преодолява. Това прогнозираха водещи банкери и макроикономисти по време на панелните дискусии от Форума за Централна и Изтонча Европа (The Central & Eastern Forum), който се проведе във Виена на 14-и и 15 януари и беше организиран от Invisso.
Рецесията в европейското производство се задълбочава, особено за германската автомобилна индустрия, която е основен търговски партньор на икономиките от ЦИЕ. Въпреки това, през 2025 г. очакваме растеж между 2% и 3% в повечето страни от региона - за България - 2.8%, което е над темповете на нарастване в Западна Европа, отбеляза в своето изказване Гьокче Челик, старши икономист за ЦИЕ, Групова инвестиционна стратегия, UniCredit.
Международният валутен фонд прогнозира реален растеж от 1,3% за Западна Европа през 2025 г.
Екипът макроикономисти на банката, изготвили прогнозата за ЦИЕ за 2025 г., смятат, че растежът вероятно ще се движи главно от вътрешното потребление. То ще бъде подкрепено от все още затегнатите пазари на труда. Заетостта расте, движена от секторите на услугите, въпреки че създаването на работни места в индустрията намалява в повечето страни.
Публичните инвестиции ще бъдат важен двигател на растежа в региона, също благодарение на засиленото използване на Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС (Recovery and Resilience Facility - RRF), както и на ускореното усвояване на бюджетните средства за 2021-2027 г., които играят важна роля в ЦИЕ.
Както е известно, RRF е от решаващо значение за изпълнението на плана REPowerEU - замислен от Европейската комисия отговор на социално-икономическите затруднения на световния енергиен пазар, причинени от инвазията на Русия в Украйна. Чрез RRF ЕК набира средства чрез заеми на капиталовите пазари (емитиране на облигации от името на ЕС). Акумулираните средства са на разположение на държави-членки за осъществяване на реформи и инвестиции.
В това отношение експертите на UniCredit отбелязват, че ЦИЕ се възползва от силен приток на преки чуждестранни инвестиции, като очакванията са те да се увеличат със скъсяването на веригите за доставки.
"Един от начините да бъде стимулиран ръстът на икономиките в ЦИЕ е като се подобри допълнително достъпът до финансиране. За сравнение съотношението кредити към БВП в страните от региона продължава да е между 45-50%, докато в западните икономики то е над 75%. Когато сравняваме банковия пазар в ЦИЕ със западния, виждаме също, че индексът за кръстосани продажби все още е много по-нисък", коментира Теодора Петкова, директор на UniCredit за ЦИЕ.
Теодора Петкова
Снимка: UniCreditКонсултантската компания за растеж, маркетинг и продажби McKinsey например отбелязва, че предлагането на допълнителни продукти или услуги - т.нар. кръстосани продажби (cross-selling) могат да увеличат продажбите и печалбите съответно с 20% и 30%.
Тепърва предстои банковият пазар в региона да достигне фазата на зрялост. Има много възможности за нови услуги, нови продукти, които банките да предложат на клиентите си в ЦИЕ, изрази увереността си Теодора Петкова, която се включи в панела "Ръст, промяна, възможности - факторите, които формират банковия сектор в ЦИЕ".
Ключовата роля на МСП
Европейската комисия отчита, че 99% от европейските предприятия са малки и средни. Те осигуряват работа на повече от 85 милиона европейски граждани. Малките и средни предприятия (МСП) са в основата на иновациите и предприемачеството. В същото време по-ниската им производителност в ЦИЕ в сравнение с по-големите компании може да се компенсира с подобрен достъп до финансиране.
"Малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа допринасят повече за оборотите и заетостта, отколкото съответните компании в ЕС. Също така, в този регион малкият бизнес допринася повече от големите компании за брутния продукт. Те обаче имат по-ниска производителност в сравнение с по-големите компании, коментира Гьокче Челик и добавя: "Една от мерките за справяне с това е допълнително подобряване на достъпа до финансиране".
Сектортът на МСП в Европа е изправен пред значителни бариери, които възпрепятстват техния растеж и конкурентоспособност - това е един от изводите от доклада на марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност.
Така акцентът пада върху подобряването на достъпа на МСП до финансиране и консултации за разширяване на дейността им и навлизане на нови пазари. По-големите компании са по-склонни да приемат напреднали технологии като AI, като само 7% от МСП са приели AI в сравнение с 30% от по-големите предприятия в ЕС, отчита в анализа си UniCredit.
"Още през 2024 г. поставихме малките и средни предприятия в центъра на нашия бизнес модел. Над 66 хиляди малки корпоративни клиенти получиха финансиране от 16 милиарда евро, каза Теодора Петкова. Директорът на UniCredit за ЦИЕ изтъкна, че групата е създала обща бизнес платформа, за да предложи максимална стойност и обслужване на МСП по-бързо и по-ефективно чрез опростяване и дигитализиране на процесите. Петкова даде пример с дигиталната платформа за обмен на документи, разработена на седем пазара в Централна и Източна Европа.
Кристофор Павлов
Снимка: UniCreditБългария пред влизане в еврозоната
Важен приоритет за правителството, което по всичко личи, че ще бъде сформирано, ще бъде приемането на новия закон за бюджета, който ще трябва да препотвърди ангажимента на България за продължаването на благоразумната фискална политика. По-конкретно, очаквам правителството да се стреми да изготви заслужаващ доверие бюджетен план, който предвижда бюджетен дефицит съобразен с 3% таван, установен с Пакта за стабилност и растеж. Това каза по време на дискусията Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
Павлов смята, че новото правителство ще се опита да отвори по-голямо пространство за публични капиталови разходи, за да може страната да се възползва от значителния размер на средствата от ЕС, които има право да получи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). "Очаквам, че осъществяването на реформите, изисквани с ПВУ, ще бъде важен приоритет на правителството."
Според базовия сценарий на икономистите на УниКредит Булбанк, представен от Павлов, извънреден конвергентен доклад от ЕЦБ и ЕК, може да бъде поискан в рамките на няколко седмици, или дори през следващата седмица, от българското правителство. "Ако докладът е положителен, Европейският съвет формално ще одобри присъединяването на България към еврозоната, вероятно през месец май тази година, което ще направи възможно страната да приеме еврото от 1 януари 2026 г.", прогнозира Кристофор Павлов.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}