Страната ни не се бори ефективно с бедността. Това сочат изводите от одит на Сметната палата за "Ефективността на мерките за борба с бедността" за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2018 година.

"Наличието на ограничен напредък при постигането на националната цел, задълбочаващото се неравенство при разпределението на доходите, силно изразените регионални различия в бедността, изоставането и раздалечаването спрямо нивата на бедност в останалите държави в ЕС, на фона на ниските нива на безработица и икономическото развитие на страната показва, че мерките за борба с бедността не са достатъчно ефективни и е необходимо цялостно преосмисляне на механизмите на планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиката за борба с бедността и социалното включване, така че да се осигури подобряване качеството на живот на уязвимите групи и създаване на условия за тяхната пълноценна реализация", става ясно от заключението на одитната институция.

Проверката показала, че Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване до 2020-а дори не посочва кои от предизвикателствата трябва да бъдат преодолени до края на изпълнението ѝ.

"Стратегическите цели не са операционализирани и липсва достатъчна фокусираност върху уязвимите групи, както и профилиране на определените целеви групи", пише в документа. Нямало и система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението на програмата.

Сред слабостите на проекта попадат и значителните закъснения при разработването и приемането на плановете за действие, а също и липсата на насоки за включване на мерки в тях. Констатирани били и пропуски в работата на Националния съвет по въпросите за социалното включване, като пренебрегване на ролята на анализа и прогнозата при управлението.

"Системата за мониторинг и оценка също не допринася за ефективна реализация на политиката за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване", отбелязват от Сметната палата. Според одиторите неефективността на мониторинга се дължи, както на пропуски в системата за събиране и анализ на данни, така и на лоши практики в процеса на планиране на изпълнението на проекта.

Оказало се, че единственият изготвен междинен преглед на изпълнението на програмата не е приет, заради противоречие между основния извод и установените тенденции.

Напредъкът при постигането на националната цел за намаляване на бедността е ограничен, като според последните статистически данни степента на нейното постигане е едва 31,27 на сто.

"Степента на постигане на три от специфичните подцели също не е обнадеждаваща. Това е особено видимо при подцелта свързана с намаляване на работещите бедни, където има значително нарастване спрямо базовата година, което ни отдалечава почти двойно от поставената цел. Децата не разполагат със собствени способи да излязат над прага на бедност", отбелязват одиторите. Според тях дори намаляването на населението не може да доведе до намаляване на броя на бедните деца, който към 2018 г. е само с 3000 по-малко в сравнение с базовата година. Това означава, че усилията на държавата насочени към факторите, пораждащи бедност сред децата, не са ефективни, твърдят от Сметната палата.

Намалението на броя на живеещите в бедност лица над 65 години е ограничено и въпреки тежката демографска криза и драстичното намаляване на населението степента на постигане на тази специфична подцел е 29,23 на сто. Значителен напредък се отчита само при намалението на броя на безработните във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност.