17-11-2017 20-11-2018

Румъния бави плановете за намаляване на бюджетния дефицит и рискува замразяване на средства от ЕС

Правителството ревизира бюджета за 2024 г. и повиши целта за дефицит на 6,95% от БВП спрямо заложените първоначално 5%

Снимка: Официална страница във Фейсбук на председателя на Сената на Румъния Николае Чука/БТА

Румъния бави плановете за намаляване на бюджетния дефицит и рискува замразяване на средства от ЕС

09:51 | 4 октомври 2024 | Автор: София Георгиева, БТА 0 132 Снимка: Официална страница във Фейсбук на председателя на Сената на Румъния Николае Чука/БТА

Румъния, която е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит от 2020 г., бави плановете за намаляването му и рискува замразяване на средства по Кохезионната политика и по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Още по темата

Банката на Румъния не смята влизането в еврозоната за осъществима в момента

По-рано този месец при ревизията на бюджета за 2024 г. румънското правителство повиши целта за дефицита на 6,95 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо заложените първоначално в бюджетния закон 5 процента, съобщи в. "Зиарул финанчиар".

Европейската комисия се бе съгласила да не задейства процедура за спиране на еврофондовете за Румъния въпреки прекомерния дефицит срещу обещание от страна на властите в Букурещ да изготвят план за намаляването му в близките години.

На 12 септември премиерът Марчел Чолаку заяви, че ще внесе през октомври в Европейската комисия план с икономически мерки за намаляване на бюджетния дефицит, но според официални източници, цитирани от Радио Свободна Европа, сега правителството е поискало от Комисията да почака с въпросния план до януари 2025 г.

Румъния е в "суперизборна година", като през ноември и декември предстоят парламентарни и президентски избори, а по-рано през годината се състояха местни избори и избори за Европейски парламент.

Страната приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2 процента от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. бюджетният дефицит беше 4 процента, тоест над 3-процентната цел, напомнят местните медии. Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68 процента, който според данни на Евростат е бил един от най-високите в ЕС.

Съвсем наскоро правителството направи ревизия на бюджета за 2024 г. и повиши целта за дефицит на 6,95 процента от БВП спрямо заложените първоначално 5 процента.

Фискалният съвет на Румъния, който е независима институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на правителството, предупреди в края на септември, че дефицитът тази година може да достигне дори 8 на сто от БВП, съобщиха румънските медии.

Министърът на финансите Марчел Болош заяви миналия месец, че фискалният структурен план, който има за цел да доведе до намаляване на бюджетния дефицит през следващите седем години, трябва да бъде изпратен на Европейската комисия до 15 октомври 2024 г.

Официални източници, пожелали анонимност, са заявили пред Свободна Европа, че правителството на Румъния е поискало от Европейската комисия да приеме, че планът ще бъде представен едва догодина, през януари, т.е. от новото румънско правителство, което ще бъде съставено след парламентарните избори на 1 декември.

Свободна Европа е потърсила реакция на Европейската комисия по темата, като от Брюксел са отговорили, че пет държави от ЕС, сред които Румъния, са поискали срокът за представяне на икономическия план да бъде отложен допълнително за период след октомври.

Премиерът Марчел Чолаку бе попитан снощи дали седемгодишният план за намаляване на бюджетния дефицит изхожда от ниво на дефицит от близо 8 на сто от БВП, предаде Аджерпрес.

"Откъде имате такава информация", попита премиерът журналистите и посочи, че планът ще тръгва от ниво за дефицита от 6,9 на сто, колкото бе определено при ревизията на бюджета.

"Не е катастрофа", каза премиерът и увери, че дефицитът няма да достигне 8 процента.

Един от най-уважаваните румънски икономисти - преподавателят по икономика д-р Кристиян Паун коментира неотдавна за телевизия Диджи 24, че без спешни мерки Румъния рискува да се озове в ситуацията на Гърция през 2009 г., когато страната изпадна в дългова криза.

"(...) Дефицитът е същността на големия дисбаланс. Всъщност това е икономическо съществуване на книга, чрез дълг и оказва натиск върху държавния дълг (...)", каза пред Диджи 24 д-р Кристиян Паун и предупреди, че държавният дълг на Румъния също нараства притеснително.

Информационният сайт Зиаре писа неотдавна, че публичният дълг на Румъния се приближава към максимално допустимия праг от 60 процента от БВП съгласно критериите от Маахстрихт, което допълнително отдалечава страната от перспективата за приемане на еврото.

Националната банка на Румъния (BNR) обяви по-рано тази седмица, че не смята целта за влизане в еврозоната за осъществима в момента.

"Националната банка не смята, че в настоящия момент целта да се влезе в еврозоната е осъществима, защото всичко зависи от начина, по който страната ще успее с правилни и последователни политики да намали бюджетния дефицит към 3 процента. Ако това може да се направи за четири години, за пет години, за седем години, вероятно тогава ще имаме и преминаване към еврото, не по-рано. Нещата са свързани", заяви управителят на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску по време на изслушване в бюджетно-финансовите комисии на двете камари на парламента.

"Не виждам как може да се намали дефицитът до европейските норми под 3 процента, освен чрез комбинацията от мерки от една страна по отношение на приходите и от друга - по отношение на разходите", каза още Мугур Исъреску на изслушването.

Министърът на финансите Марчел Болош призна, че са необходими допълнителни мерки за ограничаване на публичните разходи заради нарастването на бюджетния дефицит.

Обемът на несъбраните бюджетни вземания е достигнал равнище от 175 млрд. леи, т.е. 35 млрд. евро, каза миналия месец финансовият министър и допълни, че икономическият растеж също не е на очакваното равнище.

Липсата на спешно приети бюджетни мерки, които да доведат до ограничаване и намаляване на бюджетните разходи в оставащия период до края на годината, може да има непосредствени последици за увеличаването на разходите за финансиране на бюджетния дефицит, както и последици за средствата по Кохезионната политика и Националния план за възстановяване и устойчивост на Румъния, призна финансовият министър, описвайки икономическата ситуация, пише Свободна Европа.

Медията припомня, че по отношение на Кохезионната политика са предвидени санкции, които могат да доведат до частично замразяване на европейските фондове.

Регламентът на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 12 февруари 2021 г., който се отнася до прилагането на плановете за възстановяване и устойчивост, предвижда Европейската комисия да може да поиска пълно или частично замразяване на ангажиментите и плащанията, ако дадена страна членка не е взела ефективни мерки, за да коригира прекомерния си дефицит, напомня още Свободна Европа.

Към момента румънското правителство очаква отговора на Европейската комисия във връзка с искането за трето плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, внесено от румънското правителство в края на 2023 г.

Официални източници са заявили пред Свободна Европа, че Румъния може да получи само част от третия транш, на стойност над 2,7 млрд. евро, заради неизпълнение на някои от обещаните реформи.

Министърът на инвестициите и европейските проекти Адриан Къчу потвърди миналия месец, че "вероятно ще бъде частично плащане", защото има забележки от Европейската комисия.

Тази година Румъния не е получила нито едно евро по Националния план за възстановяване и устойчивост, въпреки че на разположение на страната са предвидени средства на стойност над 5 млрд. евро, напомня румънската секция на Радио Свободна Европа.

Румъния е в предизборна обстановка от месеци, въпреки че официално предизборната кампания не е започнала. Отношенията между двете партии в управляващата коалиция се напрегнаха, а неотдавна лидерът на либералите Николае Чука каза, че не вижда как настоящата коалиция със социалдемократите може да продължи съществуването си след изборите на фона на разногласията напоследък. Николае Чука и Марчел Чолаку са съперници на президентските избори.

Напрежението между Социалдемократическата партия и Национално-либералната, които са най-големите в Румъния и са класирани на първите места в социологическите анкети, поставя под въпрос способността им да съставят правителство след парламентарния вот на 1 декември, както и да са заемат спешно с проблема с високия бюджетен дефицит.

ИЗБРАНО