Трийсет години след обединението на Германия много градски центрове в бившите източни провинции, някога в плачевно състояние, са грижливо възстановени и наоколо са изникнали нови заводи, пише Асошиейтед прес.

Много компании и фабрики обаче не оцеляха при бързия преход към капитализма.

Могъщата западногерманска марка бе въведена в Източна Германия на 1 юли 1990 година - малко повече от три месеца преди обединението на 3 октомври същата година, и неефективните компании се оказаха в трудно конкурентно положение в условията на пазарна икономика. Същевременно търсенето за източногермански стоки се срина и остарелите производствени съоръжения бяха затворени.

Сред жертвите на прехода се оказаха ръбестите коли на Изтока - Трабант (Trabant) и Вартбург (Wartburg), малко по-висок клас, но все пак спартански по западните стандарти.

Заводът на Вартбург в Айзенах затвори през 1991 година. По-голямата част от съоръженията е демонтирана, макар няколко изоставени халета все още да стоят. В Айзенах пак се произвеждат коли, но в нов завод на западногерманската Опел (Opel).

Заводите не бяха единствените жертви на края на комунизма. В Екхард, селце на няколко километра от Айзенах, стои изоставен огромен краварник - реликва от времето на колективните ферми, които доминираха селското стопанство на комунистическия блок.

 

В годините след обединението много хора се преместиха на Запад в търсене на по-добри икономически възможности.

Останките от комунистическата ера и старите сгради все още да стоят в очакване на по-добри времена в много градове на бившата Източна Германия. По-трудно е обаче да се открият остатъци от силно укрепената 1378-километрова граница, разделяща Източна от Западна Германия от брега на Балтийско море на север до западния край на Чехословакия на юг.

Няколко бетонни наблюдателни кули все още стоят. Другаде полета, гори и сгради са превзели някогашната широка гранична линия.