Предложението за увеличение на минималната работна заплата скара бизнеса и синдикатите. Това призна на излизане от работната среща в Министерския съвет между представителите на синдикати, бизнес организации и вицепремиера Гълъб Донев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. 

"Имаше поведение от страна на синдикатите, което не може да го окачествим като диалог и като търсене на решение. И понеже никой не е дошъл тук да бъде овикван, работодателите си тръгнаха. Нямаше конструктивен разговор", заяви Васил Велев, цитиран от БНТ. По думите му спорът е възникнал за това, че без да има средносрочна бюджетна прогноза, планирани други макропараметри като ръст в икономиката, инфлация, дефицит, не може да се вземат правилните решения.

"Естествено, че исканията на синдикатите са максималистични, които не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително за синдикалните членове, но тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават в един спокоен, аргументиран, конструктивен разговор, а не с крясъци и писъци", допълни още Велев.

От своя страна, лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че ако от януари догодина не бъде увеличена минималната работна заплата от 650 на 764 лв., ще призове всички 500 000 работещи на тази заплата на безсрочни стачни действия. По думите му, увеличението на заплатата е наложително, защото няма вече кой да работи за 650 лв., съответно ако бизнесът не увеличи възнагражденията, няма да има откъде да намери работещи.

От КТ "Подкрепа" допълниха, че това, което им е съобщено от финансовото министерство, е, че пари в бюджета за компенсация и на работници, и на предприятия, вследствие на кризата, има в минимален размер.

Както Dir.bg писа по-рано днес, очакваше се социалните партньори да обсъдят мерки срещу високите цени.

Синдикатите вече настояха линията на бедност, обвързана с различни видове социални помощи, да бъде увеличена до 460 лева. Те настояват и за увеличаване на минималната работна заплата.

"Говорим за увеличение на доходите през късната есен, за да се поемат ценовите увеличения. Нашите прогнози са инфлацията ще мине 6-7% на кумулативна годишна база. Следователно трябват спешни мерки за компенсация. Първата е да се увеличи линията на бедност. И то не самоцелно, а такава, каквато е според изчисленията на Евростат и методиката. 460 лева е сметката, която трябва да бъде заложена във всички политики за социално подпомагане - енергийни помощи, тези, които са социално уязвими", обясни председателят на КНСБ Пламен Димитров, пред Нова тв.

От КНСБ ще поискат увеличение на минималната заплата, която според синдикатите трябвало да расте изпреварващо през следващите 4 години, както и показателите, които засягат плащанията и обезщетенията, да бъдат коригирани.

"Според нас правилните политики са за ограничаване на инфлацията. Засега тя е 5% и правилните политики са за нейното потискане, най-вече с компенсиране за високите цени за електроенергия, топлоенергия и газ. Нещо, което не се случва в достатъчни размери. Доходите може да раста с инфлацията, но това няма да предпази спестяванията от обезценка, освен това ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата - ние сме в челната тройка по съотношение минимална работната заплата към БВП на глава от населението. Тоест за това, което произвеждаме, имаме твърде висока минимална работна заплата. Трябва да полагаме усилия да произвеждаме повече, не механично и административно да вдигаме заплатата", обясни Васил Велев.