Проблеми, забавяне на проекти и високи цени мъчиха бизнеса през 2022 година

Снимка: Euler Hermes

Проблеми, забавяне на проекти и високи цени мъчиха бизнеса през 2022 година

Предизвикателна година за бизнеса, през 2023 г. се заформят нови препядствия пред компаниите

14:56 | 31 декември 2022 | Редактор : Георги Велев, 3е-news.net 5 835 Снимка: Euler Hermes

Безспорно 2022 г. ще остане в историята като година на контрастите и промените. Промени се изцяло икономическата и бизнес среда не само в България, но и в Европа. Руската военна офанзива на територията на Украйна преобърна всичко и постави редица бизнес и потребители пред изпитания и позабравени трудности.

Още преди войната обаче цените на природния газ и електроенергията в Европа достигнаха плашещо високи нива, това доведе до проблеми с възстановяването от кризата с COVID-19. Високите цени на петрола, съчетани с военните действия в Украйна пък бяха на път да съкрушат Европа и цялата и индустрия, защото последствията от конфликта продължават да са непредвидими.

На фона на трудните за Европа и Украйна събития, България също бе засегната и не остана встрани от проблемите. Руските доставки на природен газ спряха още в края на април, няколко месеца след като България успя да сформира редовно правителство с премиер Кирил Петков.

Самото управление също бе белязано от поредица от протести на бизнеса, именно заради високите цени на горивата и електроенергията. Първите такива бяха още през месец май, когато бизнес и синдикати излязоха да търсят правата си на жълтите павета.

В същото време обаче България трябваше да се подготви и завърши, макар и със закъснение своя План за възстановяване. Самият план бе предаден в Брюксел чак през юни но за щастие вече започнаха плащания по него. Планът обаче е и разковниче на раздора и те първа ще създава проблеми за всички управляващи, защото говорим за отпускане на финансиране само след реформи. В енергийният сектор обаче реформите са немислими без чудовищни съкращения на персонал. Всички тези въпроси предстои да бъдат решавани през идната 2023 г., ако държавата ни желае да получи нови траншове по Плана за възстановяване.

Именно през юни се проведе и една ключова конференция у нас, свързана с Европейската зелена сделка. Именно конференцията "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" събра на едно място ключови лектори и експерти от България и Европа, които дискутираха не само наболелите въпроси, но и възможностите, които се откриват пред Европа в условията на геополитическа криза.

Приблизително по същото време експерти в зелената трансформация обсъждаха и възможностите за изграждане на нови централи на възобновяема енергия у нас. Макар и тази конференция да се проведе в края на май, чак в началото на декември "се отпушиха" частично част от възможностите, които Европа дава, за изграждане на соларни централи за собствено ползване. Кандидатстването за тези проекти обаче ще бъде в първите месеци на 2023 г.

Извън зеленото поле и прехода обаче през 2022 г. бизнесът има много проблеми, свързани с цените на природния газ и горивата. Европа пострада най-тежко от военната инвазия в Украйна, като редица стоки поскъпнаха рекордно. Инфлацията също се покачи неимоверно на Стария континент, което доведе до ръст на цените на почти всички продукти. В крайна сметка Европейската комисия, чрез поредица от санкции, се опитва хем да накаже страната-агресор, хем да запази жива икономиката в ЕС. От една страна бе въведен таван на цените на руския петрол при доставки за европейските страни. В същото време бизнесът получава подкрепа от държавите заради високите цени на природния газ и горивата. У нас бе постигната договорка от свръхпечалбите на енергийните дружества да се дотират предприятията и сега всички плащат максимална цена от 250 лв./мвтч. Подобен таван на енергийните цени въведоха и други държави, а някои пък направо замразиха цените за потребителите. Мярката ще продължи да действа у нас и през 2023 г. Спира се обаче мярката за подкрепа при високите цени на горивата на дребно. Отстъпката от 25 ст./л гориво на колонката отпада от 1 януари 2023 г. след спорно решение на депутатите точно преди коледната им ваканция.

Санкциите срещу Русия не се приемат еднозначно в Европа - дори водят до проблеми и в България. Досега рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" работеше предимно с руско гориво и сега ще има затруднения докато се заменят тези доставки с такива от други места по света. Подобни проблеми има и в други държави от ЕС. В Италия също имат проблеми с продажбата на рафинерия, собственост на руския конгломерат "Лукойл".

Дали наложеният таван на цените на руския петрол ще промени пазара те първа предстои да разберем. Факт е, че Европа от лятото разчита много на LNG доставки на синьо гориво, основно от САЩ и Катар, но дали тази зависимост няма да доведе до други кризисни ситуации никой не се наема да предположи. Засега просто нашият континент остава притисната до стената и няма богат избор при вноса на енергоизточници.

Ключови промени се очертават през следващата година в сферата на ядрената енергетика. АЕЦ "Козлодуй" ще има нови източници на доставка на свежо ядрено гориво, освен "Росатом". Централата вече подписа документи с американската "Уестингхаус" и френската "Фраматом".

Иновации и киберсигурност

Извън енергийните проблеми, годината може да се характеризира и с няколко важни достижения свързани с иновациите. Още през май българският еврокомисар Мария Габриел даде началото на първия "Европейски форум на жените новатори", това се случи в София, а участие взеха редица бизнес дами от десетки европейски градове. Именно иновациите и стартъпите са част от портфолиото на българския еврокомисар, но тази година се вижда и забележителният ръст на екосистемата у нас.

Ключово за иновативните фирми остават вариантите за финансиране на техните идеи и проекти. Заради това и Европа вече представи своята нова европейска иновационна програма. Всичко това ще бъде съчетано с годината на образованието и иновациите, каквото се планира да бъде 2023. За тогава отново са предвидени поредица от събития на регионално и европейски ниво, отново под егидата на еврокомисар Габриел.

В дигиталния свят освен иновациите все по-често избуяват проблемите с дигиталната сигурност. През годината на няколко пъти ставахме свидетели на хакерски атаки към различни електронни системи. "Български пощи" например със седмици не можаха да възстановят системите си след масивна атака. Киберсигурността е от ключово значение за банките и техните клиенти, които също са силно потърпевши от подобни атаки. Това бе и темата на събитието за дигиталните разплащания Digi Pay 2022. Темата остава ключова и за догодина и с оглед на рисковете покрай войната в Украйна. Общо взето хакерските атаки зачестяват и имат корелация с военните действия, макар и неявна и недоказана.

Ами еврото?

Друга важна тема, която засяга цялото ни общество си остана дебатът за приемането на еврото у нас. Именно в края на годината целият политически елит си припомни колко важна е темата и защо обществото трябва да е запознато с предстоящите промени. Важен ветропоказател на очакваните промени се оказа събитието на Дир.бг "България в еврозоната - предимства и възможности". На него политици и бизнес обмениха мнение доколко страната ни е готова да приеме валутата евро от началото на 2024 г. Експертите смятат, че срокът е технически постижим, но са нужни законови поправки за да се случат навреме нещата.

Екология на фокус

Безспорно най-знаковото събитие за климата е конференцията COP 27 в Египет, която се проведе през ноември. Събитието бе натоварено с много прогнози още преди да започне, ала в крайна сметка не се постигна ключово решение за вземане на нови действия в посока опазването на климата. Страните от третия свят настояват за по-голямо финансиране, докато Западът деликатно отхвърли това искане. Може би новината, оттам за нас е, че България ще кандидатства за домакинство на COP 29, който ще се проведе през 2024 г. Там ще бъдем може би в конкуренция с друга държава от Източна Европа.

В екологичното законодателство на България има много проблеми за решаване. Част от тях са тясно свързани с енергетиката и замърсяването на въздуха. Други пък са с опазване на биоразнообразието и развитието на процесите по рециклиране и преработка на отпадъците. Като част от Европейската зелена сделка е време страната ни да стане и по-активна по отношение на кръговата икономика. Там проектите трябва да са свързани и с нови идеи, а не само с подмяна на кофите за боклук или инсталиране на сепаратори за отпадъци в общините.

За съжаление догодина се очаква страната ни да бъде санкционирана заради замърсен въздух в големите градове у нас през зимата. Този проблем няма развитие в последната година, а е по-скоро в застой. Дори София реши да отложи с една година намерението си да забрани употребата на стари автомобили в центъра. Така че и тази зима столичани и гостите на града "ще се радват" на замърсен въздух и призиви на Столична община да се спира горенето на твърдо гориво и боклуци.

Безкрайната магистрала Струма и Хемус

Вече се заговори и за нова екологична оценка на за магистрала "Струма" в частта ѝ през Кресненското дефиле. Ако се стигне до нов ОВОС то може да има и допълнително забавяне на строителството. Тогава вече ще е трудно да се използват европейски средства за този приоритетен за ЕК проект. Загубата на европари ще е факт, а магистралата ще се завърши със средства от националния бюджет.

В момента има избран оптимален вариант за две трасета - едно през Кресна и едно ново, заобикалящо зона Натура. Този вариант е одобрен от Европа, Гърция и редица експерти. Държавата и обществото трябва да вземат спешно решение в близките месеци и по този въпрос.

Застой има и при строежа на АМ "Хемус". След поредицата от скандали, за които обществото научи в началото на годината и разнасянето на едни мистични чували с пари, сега се оказа, че проектът отново забуксува в калта след Ябланица. Оказва се, че част от трасето между Ябланица и разклона Плевен - Ловеч е незаконно и не може да бъде завършено в този вид. От регионалното министерство са предложили законови поправки, за да се случи строежът на магистралата до Плевен и Ловеч, но те трябва да бъдат одобрени от Народното събрание. Това в момента не е на дневен ред, а хората от Централна Северна България до Русе и Варна ще продължат още няколко години да очакват завършване на строежа на АМ "Хемус". Положителна новина дойде от района на Търговище, където все пак малка част от магистралата бе завършена през тази година. Така Варна и Търговище вече (почти) са свързани с аутобан...

Годината бе динамична и изпълнена със събития, а по всичко личи, че и новата 2023 г. ще поднесе нови интересни теми, по които обществото да разсъждава.

ИЗБРАНО