17-11-2017 20-11-2018

Природозащитници настояха да се спрат субсидиите за сезонна паша в националните паркове

Мотивът е да се опазят алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища. Българският фермерски съюз обаче смята, че именно пашуването поддържа тревните местообитания

Снимка: iStock by Getty Images

Природозащитници настояха да се спрат субсидиите за сезонна паша в националните паркове

14:29 | 29 август 2023 12 1104 Снимка: iStock by Getty Images

От Коалиция "За да остане природа в България"настояват да се прекратят субсидиите за сезонна паша ("пасторализъм") в националните паркове. Искането е отправено в отворено писмо до премиера и до министрите на околната среда и водите, и на земеделието и храните, предаде БТА.

Green Deal

на територията на страната. Подпомагането на животновъдите може да става в други региони или като се вдигне процентно субсидирането по други мерки, посочват от коалицията, обединяваща граждански групи и неправителствени организации. Заради субсидиите във високите части на планините се появи икономически интерес и там пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят, включително и породи, които никога не са използвали такъв тип тревни ресурси, допълват от "За да остане природа в България". Освен това многото животни използват активно и замърсяват водните ресурси в планините.

Субсидията за паша на животни в националните паркове привлече в тях животновъди от цялата страна, като някои от тях идват с хиляди животни. Според представители на коалицията броят на кравите в Национален парк "Централен Балкан" се увеличава от 500 през 2006 г. на 8045 през 2022 г., а в Рила - от 396 през 2006 г. на 8338 през същата година.

Природозащитните организации са повдигали многократно въпроса за нуждата от спиране на субсидирането на сезонната паша в алпийските и субалпийски пасища в защитени територии и зони, припомнят в писмото си от коалицията.

Животновъдите да бъдат компенсирани чрез увеличаване на субсидиите за паша на територията на цялата страна, предлагат в писмото си от коалицията. Според тях Министерството на земеделието е започнало прилагането на Стратегическия план за земеделието без изискващите се по българското и европейското екологични законодателства завършена процедура по екологична оценка и оценка за съвместимост, и това може да има сериозни последствия за целия Стратегически план.

Националните паркове са ключови територии за опазването на природата на България и "ако субсидираното им увреждане не бъде прекратено", от коалицията заявяват твърдото си намерение да поддържат жалбата си до Европейската комисия и да заведат съответна жалба в българските съдилища.

През ноември 2022 г. от Коалиция "За да остане природа в България" поискаха министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране "пасторализъм" да се прилага в националните паркове заради увреждането на тревните местообитания и езерата в планините, което е в нарушение на чл. 21 на Закона за защитените територии, както и на Закона за биологичното разнообразие.

Реакцията на бранша не закъсня. От Българския фермерски съюз заявиха, че "тревните местообитания са оформени като такива и са поддържани именно от пасищните селскостопански животни, които пашуват в тях от хилядолетия".

Без пасищните селскостопански животни, които са неделима и съществена част от биоразнообразието на тези местообитания, последните са обречени на изчезване, поради обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна, заяви ас. д-р Иван Механджийски, член на УС на БФС и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда - "Родопско късорого", "Българско родопско", "Искърско", цитиранв съобщение на организацията.

Екоактивистите твърдят, че във високите части на планините са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят. Това не е вярно, защото при преброяване на селскостопанските животни през 1905-1910 година, броят на говедата в България е бил 2 019 000, броят на овцете - 8 669 000, броя на козите -1 465 000, което е в пъти повече от сега. Отчитайки факта, че тогава са се отглеждали основно местни породи селскостопански животни, то очевидно натоварването на пасищата е било в пъти по-голямо от сега, обясни Механджийски.

ИЗБРАНО