Въпреки лошата реколта Русия се опитва да увеличи приходите си от износ на зърно, в опит да покрие макар и част от загубените парични постъпления в хазната от експорт на природен газ и петрол. А според проектобюджета нарастват военните разходи.

Русия, която е най-големият в света износител на пшеница, обяви, че започва да разширява балтийските си пристанища, тъй като планира до 2030 г. да увеличи зърнения си експорт с 50 на сто и същевременно да намали зависимостта си от черноморските си пристанища. Съобщението е на Ройтерс, която се позовава на държавни служители и мениджъри, предаде БТА. Страната, която през сезон 2023/24 г. е изнесла 72 милиона тона зърно, се опитва да намери нови пазари в Латинска Америка и Африка и да диверсифицира търговията си с традиционните си пазари в Северна Африка и Близкия изток.

Наскоро руският президент Владимир Путин постави задачата до 2030 г. зърненият износ на страната да се увеличи с 50 на сто като част от стратегията Русия да стане селскостопанска "суперсила", заедно със САЩ, Китай и Бразилия.

Миналата седмица консултантската компания "Совекон" (Sovecon) обаче предупреди, че заради екстремни метеорологични условия равнището на засяване на пшеница в Русия се е понижило до 11-годишен минимум, което застрашава перспективите за реколтата от пшеница през 2025 г. През 2022 г. Русия събра рекордна реколта от зърно от 158 милиона метрични тона, но след това реколтата намаля до 148 милиона тона през 2023 г. През настоящата година очакванията на властите за са реколта от 132 милиона тона. 

През последните 18 месеца Русия е пуснала в действие две големи пристанища - "Висоцки" и "Лугапорт" във Финския залив, недалеч от Санкт Петербург. За пръв път зърно беше изнесено през "Висоцки" през април 2023 г., а "Лугапорт" заработи през юни 2024 г. До началото на следващата година капацитетът им се очаква да достигне 7 милиона тона, според компанията собственик "Новотранс".

Според Дмитрий Рилко от селскостопанската консултантска компания "Икар" двете пристанища ще могат скоро да изнасят общо 15 милиона тона зърно годишно. Това е точно четвърт от прогнозираните за сезон 2024/25 г. около 60 милиона тона зърно, предвидени за износ.

Частната компания "Приморский УПК" планира да изгради зърнен терминал с годишен капацитет от 5 милиона тона и в едноименното пристанище.

На този фон приходите от продажбите на петрол и газ се очаква да намаляват в периода 2025-27 г. заради по-ниските цени и данъчните промени, пише в представения днес проектобюджет на страната.

Според проектодокумента, за който предават Ройтерс и БТА, приходите от продажбите на газ и петрол през 2025 г. ще намалеят до 10,9 трилиона рубли (117,3 милиарда долара), или 5,1 на сто от БВП спрямо 11,3 трилиона рубли през настоящата година.

Очаква се приходите да продължат да спадат и през 2026 г. и 2027 г. до съответно 10,56 и 9,77 трилиона рубли.

В същото време държавните разходи за въоръжение и отбрана през 2025 г. ще се увеличат с 23 на сто до 13,5 трилиона рубли (145,32 милиарда долара) спрямо 10,8 трилиона рубли през настоящата година.

Разходите за отбрана ще достигнат до 32 на сто от всички бюджетни разходи, които ще възлязат на 41,5 трилиона рубли.

Финансовият министър Антон Силуанов заяви, че задоволяването на нуждите на "специалната военна операция" в Украйна си остава основен бюджетен приоритет.

Предвидено е обаче разходите за отбрана през 2026 г. да спаднат до 12,8 трилиона рубли.

Около 10 на сто от всички военни разходи отиват за заплати на военнослужещите, посочва Ройтерс.