Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 година показва по-голяма относителна финансова автономност, независимост от държавния бюджет заради увеличаването на приходите от осигурителни вноски. Така министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, който е и председател на Надзорния съвет на НОИ, обобщи пред журналисти параметрите на проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване.

Надзорният съвет на НОИ разглежда проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 година.

От проектобюджета на Държавното обществено осигуряване личи, че има ръст на приходите от осигурителни вноски, който е около 580 млн. лева, или 7,8 процента спрямо събраните за тази година, каза Бисер Петков. По думите му ръстът е резултат от високите равнища на заетост, които се очаква да продължат и следващата година на пазара на труда, и от политиката на повишаване на доходите и в реалния, и в бюджетния сектор.

"НАП събира повече осигурителни вноски, а това като цяло действа стабилизиращо на осигурителната система, защото и в бюджета за следващата година е предвидено около две трети от всички разходи да се финансират от осигурителни вноски , тоест само около една трета да се покрива от държавата", каза Бисер Петков, като уточни, че казва "само", защото до преди няколко години пропорциите са били съвсем различни, с много по-голяма степен на зависимост.

Недостигът от средства, които се покриват от държавния бюджет е в порядъка на около 4 милиарда лева, което е около една трета от всички разходи, което е гаранция за относителна финансова автономност и стабилност на бюджета на Държавното обществено осигуряване в сравнителен план, заяви Петков.

Трайна тенденция е всички фондове, с изключение на фонд "Трудова злополука и професионално заболяване", да са в недостиг, като най-голям е недостигът във фонд "Пенсии". За фонд "Безработица" тази година недостигът е по-малък, като цяло за този фонд се предвиждат и намаления на разходите в следствие на намаление на равнищата на безработица , както и на броя на хората, които имат право на това обезщетение, каза в отговор на въпрос Петков.

При тези приходи, се залагат и по-високи разходи с около 700 милиона лева, основно по-високи разходи за пенсии.

Министърът каза, че заложеното увеличение на пенсиите от 1 юли 2020 година с 6,7 процента е възможно както да остане същото, така и да е с по-голям процент. Той уточни, че в проекта на бюджета по правилото на чл. 100, швейцарското правило, е предвидено осъвременяване на всички пенсии от 1 юли с 6,7 процента. Този процент се получава по това правило спрямо данните към октомври. Съгласно нормата на член 100 Надзорният съвет на НОИ би трябвало следващата година, когато вече имаме отчетни стойности на ръста на средния осигурителен доход, индекса на потребителските цени, да вземе окончателно решение с колко ще бъдат осъвременени пенсиите от 1 юли 2020 година.

Ръстът на средната пенсия за следващата година е от порядъка на 8 процента номинално или 30 лева , при очаквани 382 лева средна пенсия за тази година, 412, 28 лева е прогнозата за следващата година. С 6, 7 на сто се увеличават минимални размери както на пенсията за осигурителен стаж и възраст, така и на социалната пенсия за старост, но социалната пенсия за старост предполага отделно решение на МС, каза министърът.

От 1 юли 2020 година пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 година, включително, се увеличават с 6,7 на сто, от същата дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219, 43 лв. на 234,13 лв. /увеличение с 6,7 на сто/, е заложено в проекта.

От 1 юли 2020 година социалната пенсия за старост се увеличава от 132, 74 лв. на 141,63 лв. - с 6,7 на сто. Таванът на пенсиите остава 1200 лева.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лева. Запазва се и режимът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност.

Как коментираха проекта синдикатите

Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване ни изглежда като миналогодишния, с разликата, че става още по- лошо, каза пред журналисти президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов преди заседанието на Надзорния съвет на НОИ, на което се разглежда проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2020 година.

Той посочи, че поради липсата на актуализация на минималните осигурителни доходи, над 70 процента от тях ще дойдат на нивото на минималната работна заплата. По думите му, този механизъм се унищожава, а догодина с още едно увеличение на МРЗ, той ще изчезне. "Сигналът към всички осигурители е - осигурявайте се на минимална работна заплата", заяви Манолов.

За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 година е около 5,4 на сто, е заложено в проекта на бюджет на ДОО.

Според Димитър Манолов трябва да се говори и по темата какво се прави с т.нар. фалшиви болнични , защото, по думите му, тази индустрия трябва да бъде затворена.

"Бюджетът е като миналогодишния, особено ме дразни отсъствието на промяна нагоре на майчинските", заяви Манолов. Той и Ася Гонева от КНСБ са и против това, че максималният осигурителен доход и оттам максималната пенсия не се увеличават. Таванът на пенсиите остава 1200 лева. Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени на 3000 лева.

Манолов заяви, че не е решил как ще гласува на Надзорния съвет, но по традиция синдикатите гласуват против, което е знаково гласуване - не харесват бюджета.

"Не съм сигурна , че ще го подкрепим. Нищо от това, което КНСБ от половин година предлага и е изпратено на всички заинтересовани министри, не е съобразено. Съобразени са само две мънички неща, които касаят минималните осигурителни доходи на земеделските стопани и на самоосигурените, като едното ще падне в парламента", заяви Ася Гонева.

Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 560 на 610 лева, увеличава се и минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - от 400 лева на 610 лева, е заложено в проекта на бюджет.

По думите на Гонева нищо не е направено по отношение на безработицата - както по отношение на минималния размер на обезщетението, така и на максималния размер. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се запазват, съответно - 9 лева и 74, 29 лв, е заложено в проекта.

Гонева допълни, че и всички фондове продължават да са на дефицит, с изключение на малкия - фонд "Трудова злополука и професионално заболяване".