Парламентът прие европейските данъчни правила за международни компании

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството

Снимка: iStock by Getty Images

Парламентът прие европейските данъчни правила за международни компании

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството

16:39 | 7 декември 2023 2 635 Снимка: iStock by Getty Images

Новите правила засягат мултинационалните компании с консолидирани приходи над 1,5 млрд. лева и самостоятелни предприятия, чийто приходи надвишават 1,5 млрд. лева годишно (750 млн. евро) и извършват дейност в повече от една страна членка на ЕС.

Със законодателните промени България отговаря на изискванията на директивата, приета от Европейския парламент през 2021 г. Документът задължава големите международни компании да оповестяват публично размера на данъчните си плащания във всяка страна членка на ЕС. Намерението е да се избегне неплащането на данъци.

Законът влиза в сила от счетоводната 2024 г.

Новият счеводен регламент, заложен в закона

Крайно предприятие майка, чиито консолидирани приходи надвишават 1 500 000 000 лв. за всеки от последните два отчетни периода, изготвя и публикува декларация с информация за подоходния/корпоративния данък за втория отчетен период. Това предвиждат промени в Закона за счетоводството, приети от парламента на второ четене.

Самостоятелно предприятие, чиито приходи на базата на индивидуален годишен финансов отчет надвишават 1 500 000 000 лв. за всеки от последните два отчетни периода, изготвя и публикува декларация с информация за подоходния/корпоративния данък за втория отчетен период.

Двете разпоредби не се прилагат, когато самостоятелните предприятия и крайните предприятия майки или свързаните с тях предприятия са задължени да оповестяват информация по Закона за кредитните институции или по Закона за пазарите на финансови инструменти, включваща информация за всички дейности на индивидуална или, когато е приложимо, на консолидирана основа, е записано още в промените.

Средните и големите дъщерни предприятия, които се контролират от крайно предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, публикуват декларацията с информация за подоходен/корпоративен данък, предоставена им от крайното предприятие майка, когато консолидираните му приходи надвишават 1 500 000 000 лв., за всеки от последните два отчетни периода. Декларацията се публикува и предоставя на разположение за втория от тези два последователни отчетни периода.

В случай, че средните и големите дъщерни предприятия не разполагат с декларация с информация за подоходния/корпоративния данък и такава не им е предоставена, след като е била изискана от крайното предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, те изготвят и публикуват декларация с цялата информация, с която разполагат. Декларацията съдържа и изявление, че крайното предприятие майка не е предоставило необходимата информацията.

Клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трети държави, публикуват декларация с информация за подоходен/корпоративен данък, за втория от два последователни отчетни периода, когато нетните приходи от продажби надвишават 16 000 000 лв. за всеки от последните два последователни отчетни периода. Изисква се предприятието, открило клона, да е свързано предприятие от група, която няма средни и/или големи дъщерни предприятия, крайното му предприятие майка се регулира от законодателството на трета държава и консолидираните приходи на групата надвишават 1.5 млрд лв. за всеки от последните два последователни отчетни периода.

Ръководител, който не спазва изискванията, ще се глобява между 5000 и 15 000 лв. вместо както досега от 500 до 5000 лв., а на предприятията ще се налага имуществена санкция между 10 000 и 20 000 лв., вместо досегашната от 2000 до 10 000 лв., записаха още депутатите в приетите промени в Закона за счетоводството.

Чрез преходните и заключителните разпоредби се правят промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат възложителят да изисква представяне в петдневен срок на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници.

ИЗБРАНО