Над Куба се сгъстяват буреносни облаци, идещи откъм северния съсед на страната. Хавана гледа съвсем сериозно на заплахата от въоръжена агресия на САЩ. В контекста на несполучливите си опити да свалят Николас Мадуро - законния президент на Венецуела, американците се заловиха не на шега с основния съюзник на Каракас. Военната опасност е придружена и с конкретни действия, целящи да удушат кубинската икономика, пише в статия на Игор Пшеничников във в. "Известия" от 18 май 2019 г., цитирана от БТА

От 1 май американците смятат да задействат замразения засега закон Хелмс-Бъртън от 1996 г., предвиждащ сурови финансово-икономически санкции срещу трети страни, ако поддържат търговско-икономически връзки с Куба. Освен това актът легализира исканията за обезщетение, отправяни от американски притежатели на различно имущество, национализирано на Острова на свободата след революцията от 1959 г. В крайна сметка този закон цели да прекъсне притока от чуждестранни инвестиции, твърде необходими на Куба.

Под удара попада и Никарагуа. Финансовото министерство на САЩ вече съобщи за ограничения, които ще засегнат централната бланка на Венецуела и никарагуанската банка "Корпоративо" (позната и като BANCORP). В черния списък са добавени пет организации, свързани с разузнаването на Куба. Ограничителни мерки са взети и срещу авиокомпанията "Аерогавиота", собственост на кубинските военни.

Съживяването на закона Хелмс-Бъртън впрочем ще е болезнен удар не само за острова. В тази връзка Европейската комисия заплаши САЩ да сезира Световната търговска организация, ако те потвърдят намерението си да подновят санкциите срещу европейски компании, инвестиращи в кубинската икономика. В писмо до държавния секретар Брюксел предупреди Вашингтон, че ЕС ще предприеме всички възможни ответни мерки, включително конфискация на американски компании в Европа, за да компенсира щетите на свои компании, действащи в Куба.

Едностранната мярка на САЩ заплашва интересите най-вече на испански фирми, по-специално от хотелиерския бранш, с оглед възможни искове срещу тях да обезщетяват американски граждани, ако инвестират в техни имоти, иззети след кубинската революция.

А междувременно Островът на свободата се готви за "общонародна война" и спешно взема мерки, за да оцелее в очакваната абсолютна блокада от страна на Вашингтон. Това личи от обширното изявление на Раул Кастро, първи секретар на ЦК на компартията на Куба, говорил тези дни на извънредно заседание на парламента.

Риториката на кубинското ръководство май не е звучала толкова тревожно, откакто американски наемници нахлуха на Плая Хирон през април 1961 година. Едва ли е имало и тъй мрачни оценки на риска за Куба. Раул Кастро подчерта, че "днешното правителство на Съединените щати и хегемонистките му амбиции, свързани с региона, представляват най-сериозната през последните пет десетилетия заплаха за мира, сигурността и благополучието на Латинска Америка и Карибския басейн".

Лидерите на Куба разглеждат международното й положение главно през призмата на открития стремеж на САЩ да свалят легитимния венецуелски президент Николас Мадуро. Подкрепата на Хавана за Каракас идва оттам, че Венецуела също като Куба се противопоставя открито на хегемонистката политика на САЩ. А според някои данни Боливарската република - основен търговски партньор на Острова на свободата, му доставя към половината от всичкия петрол, консумиран в страната. И ако заради действията на САЩ Венецуела спре петролните доставки за Куба, според испанския в. "Паис" БВП на острова ще спадне с 10 на сто.

Както посочи Раул Кастро, страната е информирала американската администрация, че Куба не се страхува от заплахи и стремежът й към мир и разбирателство е придружен с непоклатима решимост да отстоява суверенното право на гражданите да решават своето бъдеще без чуждестранна намеса.

По думите на първия секретар на ЦК на компартията, "през последните месеци е приет комплекс от мерки за укрепване на бойния потенциал и готовността на Революционните въоръжени сили, на цялата отбранителна система на страната в рамките на стратегическата концепция за "общонародна война".

По разбираеми причини кубинският лидер не уточни какви са взетите мерки с отбранителен характер. Но както се знае, тази концепция, разработена още през управлението на Фидел Кастро, предполага включването на цялото население, на абсолютно всички сили, средства и ресурси, в отразяването на евентуална външна агресия. Известно е също, че кубинската армия, натрупала безценен опит от бойните действия в Ангола и други африкански страни през 70-те и 80-те, е най-боеспособната сила в Латинска Америка.

Вземат се и мерки от икономическо естество. Кубинският лидер отбеляза, че днес не става дума за връщане към т. нар. специален период от 90-те, когато икономиката на страната бе в крайно жестока криза заради разпадането на социалистическия лагер. Но предупреди кубинците, че икономическата ситуация "в близките месеци може да се изостри". А засега има указание да бъдат удвоени усилията за увеличаване на родното производство, по-специално производството на храни, да се преразгледат всички разходни пера, да се използват по-ефективно енергоносителите и най-вече горивата, да се въведе режим на икономии като строга линия на поведение.

Перспективите Куба да намери изход от извънредно трудната ситуация може да се опишат най-добре с финалните думи от доклада на Раул Кастро. През всичките 60 години борба с нападки и заплахи кубинците показаха твърда готовност да се изправят срещу най-трудни обстоятелства и да ги преодолеят, посочи той: "Куба вече доказа, че е могла, може и винаги ще може да оказва съпротива, да се бори и да побеждава. Друг изход няма".