Няколко хиляди многофамилни сгради може да останат без финансиране. За това предупреди Цвета Наньова, заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация по време на 25 годишна конференция на общинската мрежа "Екоенергия" - "Инвестиции в устойчива енергия".

Какво ще се случи с няколко хиляди класирани, но неодобрени проекти за саниране по новата програма?

Програмата за саниране на многофамилни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост започна преди месец и ще очаква проектите на собственици до месец май. Това е първия етап на програмата, която все още предвижда 100% финансиране на проектите. В края на май се очаква да започне и кандидатстването по пилотната схема за 20% съфинансиране на проектите от страната на собствениците. Като се има предвид, че одобряването на проектите по първия етап на програмата ще продължи най-малко до есента и няма да има информация за класираните, как се очаква да започне пилотната схема? Как собствениците ще знаят дали ще са класирани, за да се подготвят за втория етап. Това застъпване е нелогично и се надявам скоро да научим какво ще се случи с класираните, но неодобрени проекти и как хората ще могат да се включат в следващия етап, коментира Наньова.

Ще заменим една несправедливост с друга, хиляди хора ще са финансирали енергийни обследвания като част от енергийните си паспорти без да получат подкрепа, допълни тя. В същото време ще стартира една нова пилотна схема, по която пък няма две много важни неща - от една страна финансов инструмент, който да обезпечени финансирането. Очаква се в това да помага Национален декарбонизационен фонд, който ще заработи чак 2024 г., а кандидатстването по тази първа пилотна мярка се очаква да приключи до края на годината.

Вече е ясно, че програмата за саниране се превръща в програма за хората, които имат спестявания под дюшека, а не за онези хиляди българи, които нямат никакви спестявания. Това е и другият парадокс, програмата стартира в момент, в който няма дефиниция за енергийна бедност, а би трябвало с приоритет да са онези семейства, които са енергийно бедни.

На каква база стъпваме?

Реализирането на енергийната ефективност в многофамилните сгради е системен проблем. 93% от съществуващия сграден фонд е енергийно неефеективен. От обновяване имат нужда 60 000 многофамилни и 1,200 милиона еднофамилни сгради. Ние сме поели един напрактика неизпълним ангажимент до 2030 г. да бъдат обновени 12 млн. кв. м РЗП или това са над 12 000 многофамилни и поне 16 000 еднофамилни сгради. Досега сме достигнали под 3 000 многофамилни сгради, а с новата програма по Плана за възстановяване в най-оптимистичния вариант ще обновим около 1000 сгради. А с новия модел от 300 млн. лева за съфинансиране също още едва още няколко стотици ще бъдат обновени. Напрактика изглежда, че не се справяме, а има тонове европейско финансиране, коментира Наньова.

В повечето европейски държави Програмите за съфинансиране вървят с кредитен ресурс, който може да бъде изплащан само с реализирани спестявания. Във всяка сграда има група собственици, които не могат да си позволят инвестиция, нямат разполагаеми доходи, те могат да получат допълнителна помощ. По последно изследване 35-40% от хората казват, че не могат да си позовлят 20% съфинансиране дори при 80% грантова подкрепа. Но когато им се предложат варианти и им се обясни, че има алтернативи този процент спада на 5%, сподели Наньова.

Реално необходимите средства са от 1000 до 3000 лева и може да стане под формата на кредит срещу реализирани спестявания т.е тези пари ще се изплатят под формата на спестяване от сметките за енергия.

Програмата тръгна без да има важни реформи

Програмата за енергийно обновяване или саниране започна без да са стартирали някои от реформите, които да улеснят процеса. Това са:

- Създаване на обслужване на едно гише

- Промени в Закона за етажна собственост

- Създаване на финансови механизми за съучастие, Национален декарбонзиационен фонд

- Дефиниция за енергийна бедност

- Заделяне на средства за енергийно бедни

Как рефлектира липсата на тези реформи върху проекта?

Отново са облагодетелствани големите сгради за сметка на малките, но донякъде това е обяснимо, защото трябва да се постигнат индикатори за спестяване на енергия и емисии.

Фокусираме се върху програма, която ще ощастливи малък брой собственици, а няма други паралелни програми, които да подкрепят дори с по-малък интензитет повече сгради дори под 50%, коментира още Наньова.

Но пречките и предизвикателствата не спират дотук. Кратките срокове за кандидатстване се отразиха на капацитета на общинската администрация и енергийните одитори, не беше предвидено обучение за общинските администрации, а те са в нова макар и позната роля - да администрират процеса. Освен това европейското финансиране ще бъде възможно за наемане на извън щатни служители, но не и за екипите в общините, които се занимават с това. Не е помислено да се отдели национален ресурс, което е демотивиращо за служителите на общините.

В същото време промените в Закона за управление на етажната собственост не бяха приети. В голяма степен те бяха свързани с облекчаване на процеса на свикване на Общо събрание. Също възможност за електронно гласуване и възможност за участие в програми за саниране при съгласие не на всички, а на по-голямата част от собствениците. Така и в момента как в сграда със 150 собственика логистично се организира присъствено събрание, как се събират подписите от всички по 4 различни документа подписите, но учудващо и за мен е, че хората го правят, коментира Наньова.

Интересът е сериозен въпреки липсата на комуникационна стратегия от страна на програмата за подпомагане на собствениците. Но хората изпитват затруднение дори как да си възложат техническо и енергийно обследване, имат нужда да преминат с някой доверен партньор през този процес и това са общините, смята специалистът. Но тук е заложен нов капан собствениците се очаква да споделят заедно с партньора общината отговорността за изпълнение на индикаторите за спестявания и ако не ги постигнат, да споделят отговорността за финансови корекции.

Във всички страни с изключение на България се получава подкрепа за тази професионална експертиза, за технически и енергийни одити, за контрол, дори грантова помощ до 30% за строително -ремонтните работи, каза Наньова.

Необходими действия и стъпки

Важно е да Министерството на регионалното развитие да даде перспектива за класирани и нефинансирани предложения. Да припомним на администрацията добре да помисли за всички, които са се сдобили с енергийни обследвания ако не бъдат класирани.

Важно е да се помисли за разнообразяване на програмите и инициативите, които се изпълняват с публична подкрепа. Енергийно ефективните мерки са 30% от инвестицията. Не може да сравняваш стара сграда с нова сграда индустриална сграда с плосък покрив. Важно е да се разнообразие ветрилото от програми за съфинансиране и кредитиране. Необходимо е да се намери обезпечаване на 20% съфинансиране.

За да се оценят правилно резултатите от санирането е необходимо професионално управление, с пари от националния бюджет ако е недопустимо финансиране с европейски средства, предлагат експертите. Реформите да бъдат ускорени, за да улеснят изпълнението на програмите за енергийна ефективност

Енергийното обновяване няма алтернатива

Причините са три:

1.Пазарната конюнктура е такава, че мотивира все повече за инвестиции в енергийна ефективност, увеличаване на цените, риск от енергийна бедност, ситуация в световна икономика и геоплотика, на-доброто решение за постигане на енергийната независимост. Най-евтината енергия е спестената енергия.

2.Променени нагласи, има огромни очаквания на хората и кипи подготвителна дейност, ще има в пъти повече заявления отколкото ще може ресурсът на програмата да покрие.

3. Финансов ресурс от европейски източници има много

· RepowerEu, по който България заяви, че ще кандидатства за допълнителни 500 млн. евро.

· Евтини кредити от Механизма за възстановяване и устойчивост за общо 4 млрд. евро, но България не е поискала. Това може да се случи само при при работещ, пазарно ориентиран модел, но при всички случаи не със 100% съфинансиране.

· Модернизационен фонд към системата за търговия с емисии

· Социален климатичен фонд за най-уязвимите групи и енергийно бедни домакинства

· Фонд за справедлив преход за въглищните региони

· Многогодишната финансова рамка на ЕС

Държавата отмени задължителното изискване всяка сграда да има енергийни паспорти, а сега заради програмата и повишеното търсене е трудно да се намерят добре квалифицирани енергийни одитори. Но средства за обучения ще има и общините ще могат да се възползват, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". В момента се подготвят и електронни помагала за професионалисти, за домоуправители и граждани, които ще могат съвсем лесно тръгнат по стъпките на нулево енергийни сгради.

Общини и училища вече може да ползват съвсем лесен калкулатор за енергийни спестявания, който става задължително условие за финансиране и отчитане на проектите, разработен от "ЕнЕфект", каза Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд.

Общините ще трябва да имат все повече специалисти в тази сфера, за да могат да консултират хората и това е важната роля на енергийния мениджър, а тя тепърва ще се развива, коментираха участниците в конференцията.