Най-бедните в България вече не са на дъното в класацията по достъп до добра храна
Почти един на всеки десет души в ЕС не може да си позволи подходяща храна
През 2023 г. 9,5% от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или такава с еквивалентно вегетарианско съдържание поне през ден, съобщи Евростат. И това е с 1,2 процентни пункта (пр.п.) повече в сравнение с 2022 г. (8,3%).
Още повече че, като се фокусира върху хората в риск от бедност през 2023 г. делът в ЕС е 22,3%, което е увеличение с 2,6 пр.п. в сравнение с 2022 г. (19,7%).
На национално ниво най-висок дял на хората в риск от бедност, които не могат да си позволят подходяща храна, е регистриран в Словакия (45,7%), следвана от Унгария (44,9%) и България (40,2%).
Според европейския критерий, изложени на риск от бедност са лицата с приравнен разполагаем доход под 60% от националния медианен приравнен разполагаем доход (след социални трансфери).
Дял на хората, които не могат да си позволят храна с месо или риба поне през ден, 2023 г.
Така страната ни за първи път не е на последно място по този показател. През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5%, припомня БТА.
От друга страна, най-нисък дял през 2023 г. е регистриран в Ирландия (4,2%), следвана от Кипър (5,0%) и Португалия (5,9%).
В ЕС разликата между общото население и делът от него в риск от бедност във връзка с осигуряването на подходяща храна е 12,8 процентни пункта. На национално ниво Унгария отчита най-голяма разлика от 30,2 процентни пункта, следвана от Словакия (27,9 процентни пункта) и Гърция (27,3 процентни пункта).
На другия полюс са Швеция, Кипър, Люксембург, Португалия и Ирландия, които отчитат най-малки разлики, всички под 4,0 процентни пункта.