Кодексът на труда не съдържа определения за "тормоз" и "насилие" на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им. Това може да се промени, ако България ратифицира Конвенция 190 на Международната организация на труда /МОТ/ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. Експерти ще обсъждат на форум, организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", необходимостта от ратифициране от България на Конвенцията на МОТ, предаде БТА.

Конвенцията беше приета на юбилейната 108-а сесия на МОТ през юни 2019 г. За първи път чрез нея се формулира и прогласява ново трудово право - правото на всеки човек на работното място без насилие и тормоз. Конвенцията е първият международен инструмент за защита на работника от подобни деяния.

Според експертите, за съжаление, и днес насилието на работното място все още е част от реалността на много професии, особено в сферата на обществените услуги. В голям процент от случаите насилието или тормозът са адресирани към жени. По данни на МОТ, 35 на сто от жените в световен мащаб са жертви на пряко насилие на работното място. Общо 45 процента от жените в Европейския съюз твърдят, че са били жертви в един или друг случай на насилие. Между 40 и 45 на сто съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място.

Според проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, огласено през март тази година, работодателите, законодателите и правоприлагащите органи не полагат достатъчно усилия, за да се справят с насилието и тормоза на работното място. Едва 23 на сто от участвалите жени в проучването смятат, че работодателите са направили достатъчно за справяне с насилието и тормоза на работното място, включително упражняването му онлайн. Само 16 процента посочват, че по време на локдауна работодателите са актуализирали своите политики за справяне с онлайн тормоза, свързан с работата от разстояние. Същият процент казва, че законите в тяхната страна са достатъчно силни, за да се справят с насилието и тормоза на работното място, включително онлайн, а 17 на сто вярват, че те се прилагат адекватно. Повечето от анкетираните посочват, че са силно загрижени заради проблема и двете форми, под които се прилага - онлайн и офлайн.

Конвенция 190 на МОТ дава ясна дефиниция на понятието "насилие и тормоз" като "единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда." Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут, като включва случаите, при които извършители са трети страни - клиенти или доставчици на услуги, и обхваща отражението на домашното насилие върху работния климат и процес.

Разширеното тълкуване на определението за "работник" пък обхваща всички дейности, които могат да се определят като работа - с или без традиционните договорни отношения - и така отговаря на съвременната реалност на един мобилен и многообразен свят на труда. Понятието покрива работещите и по време на техния отпуск, стажантите, търсещите работа, уволнените и временно отстранените от работа, както и тези, които са натоварени с функцията на работодатели или изпълняват задълженията на такива.

Конвенцията въвежда определения на понятията "насилие и тормоз в света на труда" и "насилие и тормоз, основани на пола". Чл. 127 от КТ не съдържа задължения за работодателя или други лица да се въздържат, да не предприемат действия, които представляват "тормоз" и "насилие" по силата на определението на чл. 1 от 190 МОТ. Няма подобни текстове и в Закона за държавния служител, както и в други закони, които като цяло или частично регулират конституционното право на труд.

В Закона за защита от дискриминация има определение само за "тормоз", но то се различава от определението в чл. 1 от Конвенция 190, предвид, че в този закон тормозът (вкл. и този основан на пола) е уреден от гледна точка създаване на неравенство, неравнопоставеност. Докато в конвенцията той е свързан с друга специална цел - "причиняването на физическо, психологическо, сексуално или икономическа вреда". В конвенцията са обосновани редица съществени последици, свързани с тормоза и насилието. Те въздействат отрицателно върху качеството на публичните и частните услуги и могат да попречат на хората, особено жените, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната сила и да се развиват професионално. Тормозът и насилието на работното място влияят неблагоприятно върху психологическото състояние, физическото и сексуалното здраве на хората, чувството им за достойнство, семейната им среда и социалната среда.

Конвенцията има всеобхватно приложение - прилага се за всички сектори, държавни, публични и частни, както във формалната, така и в неформалната икономика, независимо дали в градските или селските райони. Тя обхваща ситуации, свързани с насилие и тормоз: на работното място, включително на обществени места и в частни помещения, когато те са място на работа; на места, където служителят получава заплата, ползва почивка за отдих или прием на храна, или използва санитарни помещения и съблекални; по време на командировки, пътувания, обучение, събития или социални дейности; в процеса на комуникации, свързани с работата, включително тези, предоставени от информационните и комуникационните технологии; в жилищни помещения, предоставени от работодателя; когато пътувате до и от работа.

В текстовете на конвенцията е призната и утвърдена ролята на синдикатите в социалния диалог и значението на колективното договаряне въобще, а в частност и спрямо предотвратяването на явленията, които са предмет на конвенцията. Конвенцията изисква от ратифициралите я държави да предприемат мерки, чрез които да ангажират работодателите от своя страна да предприемат подходящи мерки, съобразени с нивото им на контрол, насочени към предотвратяване на насилие и тормоз на работното място, включително насилие и тормоз, основани на пола.