Българският бизнес остава положително настроен към присъединяването на страната към еврозоната, показват резултатите от две социологически проучвания на "Алфа Рисърч", представени от Боряна Димитрова.

Те са национално представителни и са направени по поръчка на финансовото министерство. Първото е проведено в периода 8-16 април, а второто - между 22-28 май, след като президентът Радев постави въпроса за провеждането на референдум, уточни Димитрова. И двете проучвания са много обширни, включват три раздела - нагласи, практики на обмен и на използване на еврото, както и равнище на информираност.

Според данните 64-66% от бизнеса подкрепя приемането на еврото като естествена следваща стъпка след влизането на България в Шенген. Това е значителен напредък спрямо 2022 г., когато над половината от компаниите се обявяваха против или бяха колебливи, коментира Димитрова. За сравнение, на въпроса дали България трябва да продължи с интеграцията си в ЕС положителен отговор са дали 56,3 на сто от гражданите, докато 29,6 на сто не са съгласни, каза Димитрова. В изследването през май личи ясното разделение почти поравно сред обществото - 46,5 на сто от гражданите са обявили, че одобряват приемането на еврото и 46,8 на сто са заявили, че не одобряват приемането на евро.

В краткосрочен план 53-57% от българските фирми очакват по-скоро положителни ефекти от еврозоната, като основните предимства са намаляване на разходите за обмен, улеснена търговия и по-ниски трансакционни такси. Бизнесът ясно откроява и удобството при сделки с европейски партньори, а над 67% от компаниите вече оперират с евро и нямат притеснения от използването му.

В дългосрочен план положителните нагласи при бизнеса достигат 60%, докато отрицателните се задържат в диапазона 36-39%. Най-големите притеснения са свързани с възможно повишаване на разходите за работна ръка (43%) и опасения за покупателната способност на клиентите, особено за микробизнеса и предприятията без преки връзки с европейски пазари.

Въпреки преобладаващия оптимизъм, бизнесът изпитва сериозна нужда от информация.

Над 60% от компаниите споделят, че имат нужда от повече яснота по практически въпроси — от валутния обмен до правилата за счетоводни, данъчни и търговски операции в преходния период

59% от фирмите посочват, че не знаят как ще изглеждат данъчните декларации след приемането на еврото, а близо 70% не са наясно с важни срокове — докога ще се обменят левове, колко време цените ще се обявяват в две валути и как ще се преизчисляват заплати, лизинги и кредити.

Често задавани въпроси включват също какви задължения ще имат търговците в периода на двойно обращение и какви ще са изискванията за фирмения капитал. 26% от бизнеса се интересува откъде ще се снабди с евробанкноти и монети в началния етап.

Докато големите и средни компании демонстрират по-висока информираност и увереност, микробизнесът проявява притеснения. Причината — по-ограничен достъп до трансакции в евро, липса на преки връзки с европейски партньори и тревоги за възможното повишение на цените и покупателната способност на клиентите.