Над две трети от българските компании подкрепят приемането на еврото
Бизнесът е положително настроен, но има и притеснения, сочат две социологически проучвания по поръчка на финансовото министерство
Българският бизнес остава положително настроен към присъединяването на страната към еврозоната, показват резултатите от две социологически проучвания на "Алфа Рисърч", представени от Боряна Димитрова.
Те са национално представителни и са направени по поръчка на финансовото министерство. Първото е проведено в периода 8-16 април, а второто - между 22-28 май, след като президентът Радев постави въпроса за провеждането на референдум, уточни Димитрова. И двете проучвания са много обширни, включват три раздела - нагласи, практики на обмен и на използване на еврото, както и равнище на информираност.
Според данните 64-66% от бизнеса подкрепя приемането на еврото като естествена следваща стъпка след влизането на България в Шенген. Това е значителен напредък спрямо 2022 г., когато над половината от компаниите се обявяваха против или бяха колебливи, коментира Димитрова. За сравнение, на въпроса дали България трябва да продължи с интеграцията си в ЕС положителен отговор са дали 56,3 на сто от гражданите, докато 29,6 на сто не са съгласни, каза Димитрова. В изследването през май личи ясното разделение почти поравно сред обществото - 46,5 на сто от гражданите са обявили, че одобряват приемането на еврото и 46,8 на сто са заявили, че не одобряват приемането на евро.
В краткосрочен план 53-57% от българските фирми очакват по-скоро положителни ефекти от еврозоната, като основните предимства са намаляване на разходите за обмен, улеснена търговия и по-ниски трансакционни такси. Бизнесът ясно откроява и удобството при сделки с европейски партньори, а над 67% от компаниите вече оперират с евро и нямат притеснения от използването му.
В дългосрочен план положителните нагласи при бизнеса достигат 60%, докато отрицателните се задържат в диапазона 36-39%. Най-големите притеснения са свързани с възможно повишаване на разходите за работна ръка (43%) и опасения за покупателната способност на клиентите, особено за микробизнеса и предприятията без преки връзки с европейски пазари.
Въпреки преобладаващия оптимизъм, бизнесът изпитва сериозна нужда от информация.
Над 60% от компаниите споделят, че имат нужда от повече яснота по практически въпроси — от валутния обмен до правилата за счетоводни, данъчни и търговски операции в преходния период
59% от фирмите посочват, че не знаят как ще изглеждат данъчните декларации след приемането на еврото, а близо 70% не са наясно с важни срокове — докога ще се обменят левове, колко време цените ще се обявяват в две валути и как ще се преизчисляват заплати, лизинги и кредити.
Често задавани въпроси включват също какви задължения ще имат търговците в периода на двойно обращение и какви ще са изискванията за фирмения капитал. 26% от бизнеса се интересува откъде ще се снабди с евробанкноти и монети в началния етап.
Докато големите и средни компании демонстрират по-висока информираност и увереност, микробизнесът проявява притеснения. Причината — по-ограничен достъп до трансакции в евро, липса на преки връзки с европейски партньори и тревоги за възможното повишение на цените и покупателната способност на клиентите.