МВФ: Внимавайте с увеличаването на заплати
Продължаващ ръст на възнагражденията може да забави постигането на ценова стабилност до 2025 г. Европа трябва да запази най-важния си актив за растеж — единния пазар, подчертава международната финансова организация
Европа е в повратна точка. След миналогодишния осакатяващ шок в цените на енергията, причинен от нахлуването на Русия в Украйна, континентът е изправена пред трудната задача да възстанови ценовата стабилност сега, като същевременно осигури силен и зелен растеж в средносрочен план. Това отбелязва Международният валутен фонд (МВФ) в ноемврийския си преглед. Икономическата активност започна да се охлажда и инфлацията да спада в резултат на предприетите мерки в паричната политика, постепенното преодоляване на шоковете в предлагането и падащите цени на енергията.
Устойчивият ръст на заплатите обаче може да забави постигането на ценова стабилност до 2025 г. Неуспехът при справянето с инфлацията сега, съдържа риск от нанасяне на допълнителни щети на растежа в свят, изложен на структурни сътресения от фрагментацията и изменението на климата. Тези глобални насрещни ветрове допринасят за дългогодишните проблеми на Европа с производителността и конвергенцията, изтъква МВФ.
За да повишат потенциала на Европа за силен и зелен растеж, държавите трябва да премахнат пречките пред икономическата динамика и да модернизират инфраструктурата. Това ще благоприятства условията за бизнес и инвестиции. Сътрудничеството на европейско ниво и с международни партньори ще позиционира Европа като лидер в климатичния преход и ще подпомогне икономическата стабилност на целия континент, посочва МВФ.
Международната финансова организация фокусира прегледа си и върху развиващите се европейски икономика. За повечето от тях комбинацията от ниска производителност и загуба на конкурентоспособност на заплатите и разходите може да спре икономическото сближаване (конвергенцията). При тези обстоятелства стабилизирането на траекториите на публичния дълг също може да се окаже предизвикателство, особено в страни с висок дълг, където той, разбира се, трябва да бъде намален, коментират от МВФ.
На фона на всичко това икономическите политики трябва да имат за цел възстановяване на ценовата стабилност и укрепване на икономическите основи. Историята показва, че са нужни няколко години, за да се върне инфлацията към нормални нива след период на висока (нарастваща) инфлация.
Решаващи са структурните политики - за постигането на силен, екологичен и равномерно разпределен растеж. Реформите трябва да се съсредоточат върху премахването на бариерите, които пречат на икономическите иновации и динамика. Подобряването на бизнес средата с политики, които насърчават инвестициите и научноизследователската и развойна дейност, ще засили конкуренцията, която увеличава производителността.
В европейските нововъзникващи пазарни икономики привличането на инвестиции изисква:
- укрепване на управлението като цяло и конкретно това на публичния сектор;
- оптимизиране на организацията на труда (идентифициране на ролите и осигуряване на възможности за заменяемост след допълнително обучение);
- изграждане и утвърждаване на надеждна цифрова, транспортна и енергийна инфраструктура.
Европа трябва да запази най-важния си актив за растеж — единния пазар. Секторните политики могат да играят роля (когато са налице мрежови външни ефекти) чрез увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност и отваряне на пътища към нови технологии, което ще доведе до повишена ефективност и ще улесни зеления преход. Но такива политики трябва да се прилагат прецизно и внимателно, като се избягва скъпата надпревара за субсидии или използване на изкривяващи пазара тарифи.
Международното сътрудничество в областта на изменението на климата, включително глобалните минимални ценови прагове на въглерода, е от съществено значение за намаляване на емисиите при запазване на конкурентоспособността. Неотдавнашните споразумения за укрепване на европейската система за търговия с емисии са важна стъпка към постигане на целите на Европейския съюз в областта на климата, отбелязва МВФ.
Предложението за международен праг на цената на въглерода (International Carbon Price Floor - ICPF) определя ценови прагове за тон въглерод на 25 долара за страните с ниски доходи, 50 долара за страните със средни доходи и 75 долара за страните с високи доходи.