България полага усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г. Подготовката и напредъкът на страната ни в тази посока бяха обсъдени на срещите на министъра на финансите Росица Велкова с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и с еврокомисаря Валдис Домбровскис по време на заседанието на ЕКОФИН на 27-28 април 2023 г.

Разговорите засегнаха също въпроса за овладяването на инфлацията и мерките на правителството в тази посока, както и очакванията за дефицит по бюджета, пише в информацията. 

Министерството на финансите е категорично, че на тези срещи не е повдигана темата за отлагане на въвеждането на еврото в България след 1 януари 2025 г. Това МФ изтъква "във връзка със спекулации в медиите, свързани с процесите по присъединяването на страната ни към еврозоната".

Членството в еврозоната е приоритет за нашата страна. Продължава активната работа на държавата по подготовката за приемане на единната европейска валута, както в техническата, така и в законодателната част, се казва в съобщението.

"Министерството на финансите смята за недопустимо разпространяването на фалшиви новини и противоречиви послания в медиите, особено в такива с добра репутация в публичното пространство (конкретни медии и източници не се посочват - б.р) . Всяка информация за официалните срещи на министъра на финансите се предоставя навреме от пресцентъра на институцията по официален път." 

Часове преди публикуването на съобщението "24 часа" започна своя статия за разговорите на Велкова с твърдението, че "Брюксел не одобрява отлагане на въвеждането на еврото в България след 1 януари 2025 г.", както "било подсказано на служебния финансов министър Росица Велкова". Изданието посочва твърдението на "запознати", че "опипването на почвата за ново отлагане на еврото след 1 януари 2025 г. било посрещнато с неодобрение". Велкова получила ясен знак, че се очаква да спазим предложените срокове след отместването с една година на първоначалната дата. 

Както пише изданието (и както МФ съобщава), главни теми в разговорите са били мерки за снижаване на високата инфлация и бюджетният дефицит, заложен в проектобюджета на служебното правителство на равнище доста по-високо от изискваните 3% (6,4%) от БВП.