Конкурентоспособността е маратон, а не спринт
Икономическо и технологично оцеляване на континента в епохата на глобалната криза на фокус в първия дебат от втория ден на GTF 6.0
Началото на втория ден на Green Transition Forum, най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация, се превърна в пресечна точка на смели анализи и идеи за бъдещето на Стария континент.
В рамките на втория ден от събитието модераторът Илия Лингорски събра на една сцена изключителен състав от европейски визионери, политици и представители на бизнеса. В панела се включиха Илияна Цанова, главен директор по риска в Генерална дирекция "Бюджет" на Европейската комисия, Петър Витанов, народен представител, Адриана Сукова, заместник генерален директор на Генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване", Европейска комисия, Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (AmCham Bulgaria), Лукас Бертрам, ръководител на програма "Икономика, зелен и справедлив преход" в Института ZOE за икономики, подготвени за бъдещето.
Участниците в дискусията се обединиха около три ключови тези за бъдещето на континента:
- Постигането на реална стратегическа автономия и диверсификацията на ресурсите са жизненоважни за икономическото оцеляване на Европа в условията на непредвидими геополитически кризи.
- Инвестициите в човешкия капитал, преквалификацията и развитието на STEM науките са задължителният фундамент, без който технологичният напредък и изкуственият интелект не могат да осигурят реална конкурентоспособност.
- Преходът от административната тежест и тромави регулации към смарт законодателството и ускоряването на пазарните механизми е спешно необходим, за да се запазят частните иновации и капитали в рамките на Единния пазар.
Рамката на разговора очерта Илияна Цанова. Тя открои сложната мрежа от преплитащи се глобални рискове, които провокират икономическата стабилност в Съюза. Цанова акцентира върху това, че световната криза вече не е просто изолирани събития, а системни сътресения с дълготраен структурен характер, които изискват координиран европейски отговор.
"Към днешна дата Европа е изправена пред рискове, които не сме наблюдавали от десетилетия. Геополитическото противопоставяне, геоикономическите процеси, технологичната трансформация вече оказват пряко влияние върху големия растеж, производителността и конкурентоспособността на европейската икономика. Това, за съжаление, не е са временни сътресения, тези рискове не се появяват като изолирани събития, а напротив - те си взаимодействат. Конфликтът в Близкия изток е показателен пример за това как една регионална геополитическа криза много бързо се превръща в глобален икономически риск. Тази криза доведе до по-високи цени на петрола и газа, по-високите цени на енергията веднага повлияха върху инфлацията, инфлацията оказа натиск върху публичните финанси, а Европейската централна банка промени посоката си на намаляване на основните лихвени проценти", отбеляза тя.
Цанова продължава дълбокия си анализ, насочвайки вниманието към войната на Русия с Украйна като към най-сериозния дългосрочен стратегически риск за Европа, който налага фундаментално преосмисляне на сигурността и енергийния сектор.
"И ако конфликтът в Близкия изток представлява пряк риск, то тази война на Русия срещу Украйна остава най-стратегическият риск за Европа. Този конфликт не е само военен конфликт. Това е предизвикателство към европейския модел на сигурност, към международния правен ред и към допълнителен резултат на нашите континенти. низък съюз. Ако направим една равносметка, можем да кажем, че ние постигнахме значителен напредък след енергийната криза през 2022 година. Намалихме зависимостта си от руския газ, диверсифицираме доставките, но въпреки това европейската икономика остава чувствителна към сътресенията на световните енергийни пазари. Енергийните цени продължават да бъдат по-високи, по-нестабилни в сравнение с основните конкуренти като САЩ и Китай. Това влияе пряко върху производствените разходи, върху инвестиционните решения и върху конкурентоспособността на европейската индустрия", подчерта Цанова.
В ролята си на мениджър на риска тя подчерта огромната необходимост от мобилизиране на частния капитал за постигане на стратегическа автономия и критикува сегашната ситуация, при която европейските спестявания не работят достатъчно за икономиката на континента.
"За да се реализират тези инвестиции Европа трябва да мобилизира съществен ресурс, най-вече частен капитал. В тази връзка е интересен фактът, че частните инвестиции в Европа към момента са близо до 10 трилиона евро, но много малка част от тях се насочват към продуктивни инвестиции в европейската икономика чрез капиталовите пазари. Това е важно, защото създаването на по-дълбоки и по-интегрирани капиталови пазари е ключово условие за финансирането на тези инвестиции, подкрепа на иновациите и укрепване на европейската конкурентоспособност. Между другото, миналата седмица Германия и още пет държави членки дадоха нов импулс на дискусията за по-нататъшна интеграция в европейския финансов сектор и засилване на общия финансов надзор, и това е категорично стъпка в правилната посока. И е важен сигнал, защото повече от 10 години говорим за общ капиталов съюз", коментира Цанова.
Относно гъвкавостта на многогодишната финансова рамка Цанова сподели ценни изводи за трудностите при адаптирането на съществуващите финансови инструменти в реално време по време на неочаквани геополитически събития.
"Научените уроци през последните пет години ни дадоха доста теми за размисъл как можем да бъдем по-разбираеми и по-адаптивни за следващия период. Ние нямахме по никакъв начин възможността да разберем какво ще се случи, кога и как. И трябваше да вземем решения, в движението, което в европейския контекст не е много лесно, защото правната рамка е направена по начин, по който дава една предвидимост, но за сметка на това не увеличава възможността за реакции. Трябваше да променим наистина - и това беше безпрецедентно - бюджета по средата на периода, през 2024 година. Това отне 18 месеца много тежки преговори, а 18 месеца са изключително много време, когато трябва да се справяш с кризата. Но както казах, сега предложената рамка е далеч по-гъвкава, далеч по-адаптирана да се справя с кризата, които ние към днешните данни не можем да предвидим, и далеч по-насочени към важните приоритети на европейско ниво", обобщи Илияна Цанова.
Българският народен представител и председател на ПГ на "Прогресивна България" Петър Витанов започна своето изказване с признание към организаторите за устойчивост на форума и насочи вниманието към баланса на политическата устойчивост и необходимостта от реалистично лидерство:
"Искам да благодаря на организаторите, най-вече на г-жа Моника Станишева и на нейния съпруг Сергей за поканата и за това изключително събитие. И тук искам да отбележа, че целият Green Transition Forum ни връща към нормалното, защото досега в публичното пространство сме виждали силното лидерство на министър-председателя Сергей Станишев и съпругата му Моника Станишева. За всички ни е ясно, че жените винаги управляват и управляват много от политическите ключове процеси у нас и в Европа".
Витанов анализира пряката връзка между европейското законодателство и националния политически контекст.
"Иначе директно на въпроса, който задавам по отношение на реформите и европейския дневен ред. Аз бях създал съвсем друго нещо, и понеже говоря в българския парламент, все пак ще се върна към него Близо 70-75% от решенията, които взимаме в нашето Народно събрание, са пряко свързани с регламенти, директиви и други европейски решения. Така че ние сме свързани наистина изключително силно с европейските власти в ежедневието си", коментира той.
Това, по думите му се отнася подробно за кохезионната политика и земеделието като основите, които не трябва да бъдат пренебрегвани в преследването на новите икономически цели.
"Нямайте никакво съмнение, че отчитаме Европейския съюз като онзи фактор за стабилност, който може да даде бъдеще и просперитет на нашата страна. Това, което трябва да направим, е да сме сигурни, че нетно ние като държава няма да получаваме по-малко, а напротив. Трябва да запазим тези стратегически стълбове за държавите в миналото като нашата. Само тогава ще можем да постигнем реална конвергенция на доходите и икономическо сближаване с по-развитите европейски икономики", каза Витанов
Той призова за поемане на по-голяма национална отговорност, вместо прехвърляне на вината към европейската комисия за несвършената работа по места.
"Ние сме изправени пред сложните процеси на трансформация, които изискват огромна фискална гъвкавост. Трябва да разберете, че националните политики често имат грешна практика да прехвърлят вината за всяка грешка върху Брюксел. Всъщност ние сме тези, които трябва да свършат черната работа по места. Ако искаме България да бъде силна страна в една силна Европа, трябва да поемем своята отговорност. Кохезионната политика не е благотворителност, тя е инвестиция в бъдещата стабилност на целия континент. Ето защо нашият приоритет трябва да бъде ефективно управление на тези ресурси с цел дългосрочен просперитет", обобщи той.
Ръководителят на програмата "Икономика, зелен и справедлив преход" в Института "ZOE" Лукас Бертрам предупреди за опасността от концентриране на ресурсите само в най-развитите региони за сметка на икономическото сближаване.
"Големият риск пред европейската индустриална политика е рискът да се пренебрегнат разнообразните силни страни, които Европа притежава. И тук не говоря за кохезионната политика. Имаме предложение за Европейски фонд за конкурентоспособност, което ще насочва основата за финансиране на принципа на върховите постижения. Тоест, да се отпуска финансиране въз основа на налагането на проекти и компании, което от краткосрочна гледна точка, разбира се, има голям смисъл. Ако искате да се конкурирате на глобалните пазари, където има ожесточена конкуренция, тогава разбира се, в краткосрочен план има смисъл да се насочи наличните в Европа ресурси в подкрепа на индустриалната политика към регионите и проектите, които вече представляват най-добрия набор.", подчерта той.
Бертрам разви концепцията си за дългосрочната конкурентоспособност като процес, подобен на дълго бягане.
"Бих казал, че конкурентоспособността е по-скоро маратон, отколкото спринт. Затова осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност е това, към което Европа трябва да се стреми. И за това не трябва да се фокусираме само върху вече развитите региони. Трябва и новите потребители в индустрията да бъдат подкрепени в тяхното развитие . Мисля, че нещо подобно може да се приложи към индустриалната политика, когато става въпрос за регионите. Само така ще създадем устойчива екосистема, която да не зависи само от няколко големи конгломерата. Трябва да дадем шанс на новите идеи да се развиват", призова Бертрам.
Той илюстрира тезата си за регионален потенциал с реални примери от различни краища на Европа, доказващи наличието на разпределени сили на континента:
"Така че мисля, че за европейската индустриална политика би било много полезно да идентифицираме и отключим потенциала, който има всички региони в Европа. Имаме например голям капацитет за възобновяема енергия в Южна Европа, който може да захранва енергоемки индустрии. Вече имаме и създаваща долина на термопомпите в триъгълника между Полша, Чехия и Унгария. Така че там вече има интересни умения, върху които се гради. добра цифрова инфраструктура в публичната администрация в Естония. Има много, много добри примери за индустриален потенциал извън типичните индустриални центрове в Европа, които трябва да отключим. Само по този начин Европа може да постигне дългосрочна конкурентоспособност и да използва всички разнообразни силни страни, които притежават."
В заключение Бертрам подчертава, че интелигентната индустриална политика трябва да се основава на прецизно таргетиране и премахване на конкретните бариери по места.
"За тази цел смятам, че европейската индустриална политика трябва да се основава на стратегията, която идентифицира тези потенциали и ги подкрепя чрез адаптиране на политическите решения към специфичните бариери в различните региони. Източна Европа разполага с други ресурси и квалифицирана работна ръка. Нашата изследователска работа в Института "Зой" показва, че интелигентната индустриална политика изисква гъвкавост. Трябва да изградим механизми, които да компенсират слабостите и да развият силните страни на локално ниво. По този начин ще превърнем многообразието на Европа в нейно най-силно икономическо предимство", убеден е той.
Заместник генералния директор на Генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и приемане" към ЕК Адриана Сукова постави акцент върху качественото образование и дефицит на основните умения като основна пречка пред конкурентоспособността:
"Търсенето на таланти е в момента с най-голям приоритет пред нашите икономики. Разбира се, Генерална дирекция "Защита, социални въпроси и приемане" към Европейската комисия следи състоянието на труда и развитието на уменията на кадрите. Сега четири от всеки пет малки и средни предприятия в Европа получават директно разрешение за повишаване на квалификацията на своите служители в рамките на работното им място. Но е изключително необходимо още при старта на образованието да се укрепят основните базови умения на младите хора. Вече говорим за дигиталните умения като за фундаментална основа, равна по важност на четенето, писането и смятането. Тези умения не са нещо допълнително или лукс, а са базата, без която човек не може да се реализира на пазара на труда", посочи тя.
Сукова подчертава изключителната роля на STEM обучението и необходимостта от по-пълно включване на момичетата в технологичните специалности.
"Професионалното образование и обучение също са един от много важни елементи, които бяха леко оставени настрани и за които от 2023 г. - когато обявихме Европейската година на уменията - се опитваме да популяризираме по отношение на видимостта, значимостта и като разбиране, че не е необходимо абсолютно всички да завършат висше образование, за да се реализират добре на пазара на труда. Изключително важно е STEM обучението - наука, технологии, инженерство, математика. Това са секторите, в които все още не сме успели да напреднем достатъчно и това е потенциалът, който в момента губим. За да дадем възможност, трябва от най-ранна възраст да ориентираме учениците към професиите, свързани с този тип знания и умения. Това неизменно ще доведе до подобряване на възможностите им за професионална реализация, но също така и до това ще бъдете адекватни на нуждите на пазара на труда. Един подвъпрос на STEM обучението е това, че момичетата все още са доста слабо представени в тези професии и имаме готовност да работим така, че да развием интерес у момичетата към този тип програми.", заяви Сукова.
Тя представи и статистически данни, показващи сериозно изоставяне на региона по отношение на ученето през целия живот в сравнение с общоевропейските цели.
"През 2021 г. беше приет план за действие и според него до 2030 г. европейските цели залагат минимум 60% от заетите да имат достъп до обучение за повишаване на квалификацията и знанията поне веднъж годишно. Само да ви кажа, тъй като като се намираме в този регион, в момента в Гърция едва 15% от заетите между 20 и 64 години получават годишен достъп до образование и квалификация, в България процентът е 9,5%, а в Румъния е 19%."
Сукова обърна специално внимание на рисковете от навлизането на изкуствения интелект и необходимостта от регурациите, които да запазят човешкия контрол върху трудовите процеси.
"А по отношение на изкуствения интелект - изследване на Евробарометър реди седмица-две показа, че 62% от всички работещи и изобщо от европейците смятат, че изкуственият интелект е изключително важен, но цели 84% са сериозно загрижени как ще бъде използван. Ние трябва да насочим фокуса върху хората. Да не позволявамена изкуствения интелект да взема решения вместо хората - той може да бъде отличен помощник, може да направи бърз анализ и оценка на ситуацията, но не трябва да се оставя да решава вместо човека какви действия да бъдат предприети спрямо заети и спрямо хората изобщо. Подготвяме законодателен акт за качествени работни места, който ще бъде приет до края на тази година. Неговата цел е да разработи рамка за интегриране на изкуствения интелект на работното място, но и да предпази работещите, като се осигуряват гаранции, че те ще бъдат защитени от директното управление на изкуствения интелект върху тяхната дейност, и че човекът ще бъде този, който контролира процесите, а не обратното."
Главният изпълнителен директор на AmCham България Иван Михайлов алармира за нуждата от спешни и реални решения за трудовия пазар, тъй като като темпото на технологичното развитие не чака дълги бюрократични процедури.
"Демографията и кадрите са в основата на развитието на всички реални индустрии. Без качествени хора на пазара на труда просто няма да има никаква възможност за икономически растеж. Притесненията на бизнеса в тази посока са много и се развиват в различни нива. Модерната тема за "професиите на бъдещето" и за новите умения, ние всички трябва да я обсъждаме в сегашно време, защото темпото на промяната е изключително бързо. Времето тече срещу нас и бизнесът няма лукса да чака дълги академични анализи, за да започне да се адаптира към новата реалност.", предупреди той.
Михайлов направи паралел с американската бизнес среда, критикувайки прекомерните и понякога куриозни европейски регулации, които пречат на предприемачеството.
"В рамките на тази дискусия говорихме много за регулациите и аз няма как да не започна от тази изключително важна тема. Естествено е да правя паралел между американската бизнес действителност и начина, по който американските компании виждат Европа и обратното. Напълно подкрепям тезата, че трябва да се правят умни регулации, но когато дори закрепването на пластмасовата капачка към бутилката става предмет на тромаво законодателство, това определено не е най-добрият пример за иновативен подход. Бизнесът вече се умори да слуша политически декларации и намерения за дерегулация и намаляване на бюрокрацията. Това, което предприемачите очакват сега, са реални и бързи действия в тази посока. Понеже вече инкорпорираме шоковете като част от нашето ежедневие, ние трябва да преминем към активни политики по интелигентна регулация.", отбеляза той
Той подчерта, че Европа рискува да остане трайно догонваща сила, ако не развие собствени суверенни капацитети по отношение на технологиите и ресурсите:
"Конкурентоспособността, която зависи от толкова много фактори, включително и предимно от човешкия фактор, поставя Европа - и в частност България - в състояние на догонваща икономика, което е доста неприятно. А ние искаме да бъдем сред водещите, където е и естественото място на Европа. Говорим за технологичен суверенитет, но той не може да се случи без ресурсен суверенитет, без енергиен суверенитет и без суверенитет по отношение на талантите. Съединените щати привличат изключително много таланти и продължават да го правят, независимо от имиграционната си политика. Фактът, че толкова много стартъпи отиват да се конкурират за капитал и инвестиции в силно конкурентна среда, където понякога има по-сериозни изисквания за финансиране спрямо Европа, е показателен за това къде виждат своето развитие.", коментира Михайлов.
Той обобщи нуждите на бизнеса чрез концепцията за трите стълба на американския пазарен успех, съчетани с пълната интеграция на Единния европейски пазар.
"Ако трябва да обобщя най-добрите практики от американската бизнес култура, това са три основни неща: скорост, мащаб на развитие и драстично намаляване на административната тежест. Не на последно място трябва да поставим и абсолютното запазване на чистите пазарни механизми. За съжаление, прекомерните европейски регулации често изкривяват и намаляват ефекта на пазарната икономика, докато в Съединените щати тя е водещ принцип. Разбира се, американските компании споделят и добрите страни на някои европейски правила, какъвто е случаят с GDPR, за който американците искрено ни завиждат. За новия Закон за изкуствения интелект все още нямаме еднозначно мнение, но той със сигурност ще дефинира бъдещето. Европа трябва на всяка цена да вдигне скоростта на своите процеси, без непременно да копира сляпо чужди модели. Това са факторите, които биха помогнали на нашите компании - международни и местни - да се движат по-бързо и да бъдат по-конкурентоспособни, вместо да стоят на едно място с натиснати спирачки. Изключително важно е и най-накрая да заработи в своя пълен обем единният европейски пазар, тъй като съществуващата фрагментация продължава да бъде сериозна пречка пред съвместното развитие на бизнеса в отделните държави.", обобщи той.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}