17-11-2017 20-11-2018

Колко актуални са маастрихтските критерии в съвременната икономическа среда

Докато повечето европейски страни постепенно овладяват инфлацията, остава важно да се следят и укрепват мерките за енергийна независимост и финансова устойчивост, за да се избегне нов скок в цените

Снимка: БТА

Колко актуални са маастрихтските критерии в съвременната икономическа среда

09:58 | 16 ноември 2024 | Автор: Павел Патаков, стажант в ИПИ 0 322 Снимка: БТА

Според договора за функциониране на Европейския съюз приемането на еврото като национална валута е задължително изискване, освен ако изрично не е договорено изключение. Доколко актуални и приложими са т.нар. маастрихтските критерии - условията, които всяка страна трябва да изпълни, за да стане част от еврозоната - днес?

Маастрихтските критерии за конвергенция са пет на брой и целят да оценят степента на икономическа конвергенция . Те включват изисквания за:

Инфлация - според хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), като не бива да надвишава с повече от 1,5 процента над средната стойност на трите страни-членки с най-ниска инфлация.
Бюджетен дефицит - страната не трябва да е в процедура по свръхдефицит, което по правило (но не винаги) предполага дефицитът да е до 3% от БВП
Държавен дълг - съотношението дълг към БВП трябва да е под 60%, а ако по изключение надвишава този праг, трябва тенденцията да е за устойчиво намаляване
Дългосрочни лихвени проценти - подобно на изискването на инфлацията, ключов бенчмарк отново са трите страни-членки с най-ниска инфлация, а позволения процент за надхвърляне на тази стойност е 2%
Стабилност на курса към еврото - изискването цели да осигури стабилност на националната валута спрямо еврото, което означава валутата да е била поне две години във валутно-обменния механизъм ERM2

Доколко тези критерии остават адекватни към настоящата икономическа и политическа картина в Европа?

Графика: ИПИ

През 2022 г. почти всички държави от ЕС отбелязват значително нарастване на инфлацията. Това се дължи предимно на глобални пазарни фактори и икономическите последствия от войната в Украйна, която доведе до резки сътресения в доставките на енергийни източници, а вторично - и на други ключови суровини и храни.

Най-висока инфлация през 2022 г. се наблюдава в балтийските държави - Латвия (17,2%), Литва (18,9%) и Естония (19,4%), както и в Унгария (15,3%) и Чехия (14,8%). Тези страни изпитват по-големи трудности заради зависимостта си от руския газ и по-ограничените им възможности за бърза адаптация към нови енергийни източници.

През 2023 г. инфлацията започва да се понижава в повечето държави, включително и в България, където инфлацията (средногодишна) пада от 13,0% през 2022 г. на 8,6% през 2023 г. Това е резултат от стабилизацията на енергийните пазари и от усилията на централните банки в ЕС да овладеят инфлационния натиск чрез повишаване на лихвените проценти.

В Унгария обаче инфлацията остава изключително висока (17,0% през 2023 г.), което е аномалия спрямо тенденциите в останалата част на Европа. Това се обяснява с продължаващата енергийна криза в страната и постоянно отслабващата национална валута, които оказват допълнителен натиск върху цените.

Графика: ИПИ

Пандемията, започнала през 2020г. предизвика значителни фискални предизвикателства за страните от ЕС, тъй като правителствата бяха принудени да увеличат разходите за здравеопазване, да субсидират част от засегнатите предприятия и да въведат по-широки социални мерки в подкрепа на уязвимите групи. Данните показват, че дефицитите достигат безпрецедентно високи нива в почти всички страни членки. Само Дания успява да задържи бюджета си с положително салдо (+0,4%), а всички останали надвишават прага от 3% . Най-силно засегнатите от кризата страни - Испания (-9,9%), Гърция (-9,6%), и Италия (-9,4%) - са тези с вече съществуващи структурни икономически слабости от предишната дългова криза, което подчертава тяхната уязвимост в условия на икономически шокове.

През 2021 и 2022 г. обаче, с постепенното възстановяване на икономиките и отмяната на голяма част от ограничителните мерки се наблюдава тенденция на подобрение в бюджетния баланс. Дефицитите започват да се свиват, като държавите намаляват разходите по антикризисните програми и насочват усилията си към структурни реформи и инвестиции. Важно е да се отбележи, че през 2022 г. някои страни като Ирландия (+1,7%), Нидерландия (+0,0%) и Португалия (-0,3%) успяват да стабилизират бюджетите си до такава степен, че отчитат минимален дефицит или дори излишък. Тези положителни резултати отразяват както по-бързото завръщане на растежа, така и старта националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), подкрепени от фондовете на ЕС.

През 2023 г. обаче настъпва ново увеличение на бюджетните дефицити в много страни, свързано с нови икономически предизвикателства, произтичащи от войната в Украйна. Конфликтът доведе до повишени разходи за отбрана, увеличени субсидии за компенсиране на енергийните разходи, както и допълнителни разходи за подкрепа на домакинствата и бизнеса. Страни като Франция (-5,5%), Унгария (-6,7%) и Румъния (-6,5%) остават със значителни дефицити, което свидетелства за трудностите при овладяването на новите кризи.

Графика: ИПИ

България остава една от страните с най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз, като през 2023 г. дългът е едва 22,9%. Тази устойчиво ниска стойност отразява следваната в дълъг период консервативна фискална политика. Ниските нива на дълг в България и други страни с нисък дълг, като Естония (20,2%) и Люксембург (25,5%), от своя страна дават възможност за финансова гъвкавост и стабилност при икономически кризи, осигурявайки възможност за инвестиции и по-устойчиво управление на бюджета.

В същото време икономиките на Гърция и Италия изпитват сериозни затруднения в намаляването на дълга си. През 2023 г. дългът на Гърция възлиза на 163,9% от БВП, а на Италия — на 134,8%, въпреки че и двете страни са намалили дълговите си нива спрямо пиковете от 2020 г.

През 2023 г. само около половината от държавите в ЕС успяват да спазват критерия за дълг под 60% от БВП. Това разделя Съюза на две ясно различими групи: страни с ниски нива на дълг (България, Естония, Люксембург, Чехия и Швеция) и такива с висок дълг, надвишаващ маастрихтските критерии (Гърция, Италия, Португалия, Франция, Испания и Белгия). Тази ситуация създава различни икономически реалности в отделните държави, като страните с висок дълг могат да бъдат изправени пред по-строга фискална дисциплина и реформи, наложени от ЕС, докато тези с нисък дълг запазват повече свобода при управление на публичните си финанси.

След пандемията много европейски страни започват отчетливо да намаляват дълговите си нива, а тенденцията за свиване на дълга е видима в данните за периода 2020-2023 г. Тази промяна се дължи на стабилизирането на икономическата активност, повишените данъчни приходи и стремежа на много правителства да ограничат бюджетните дефицити, за да постигнат по-голяма фискална устойчивост.

Графика: ИПИ

През последните години лихвените проценти по дългосрочните държавни облигации в ЕС се повишават значително, след като през 2020 г. бяха на исторически ниски нива. За България лихвите започват от 0,25% през 2020 г. и нарастват до 3,75% през 2023 г., следвайки общата тенденция в съюза, но с по-бавен ръст от този в някои други държави като Румъния и Унгария.

Лихвените проценти нарастват в отговор на високата инфлация, ускорила се още през втората половина на 2021 г. и достигнала рекордни стойности през 2022 г. Европейската централна банка затяга паричната си политика, което включва както повишаване на лихвените проценти, така и ограничаване на ликвидността. Това повишава разходите по финансиране за правителствата, включително и за България, и е знак за общите глобални икономически предизвикателства. Въпреки този ръст, лихвените проценти депозитите и част от кредитите в България остават по-ниски в сравнение с тези в държави с по-голям дълг, което показва стабилност на публичните ни финанси.

Графика: ИПИ

За страните извън еврозоната стабилността на валутния курс спрямо еврото остава от съществени значение. Тенденциите в страните извън еврозоната - с изключение България, която е с фиксиран курс чрез паричния съвет и Дания - са разнообразни. В Полша и Румъния се наблюдава относителна стабилност на валутните курсове, което е резултат от успешните макроикономически политики, докато в Швеция и Унгария се регистрира значително обезценяване на техните национални валути. Тези различия подчертават важността на валутната стабилност и влиянието на вътрешната икономическа политика върху курса на националните валути спрямо еврото.

Източник: ИПИ

Маастрихтските критерии за конвергенция се оказват все по-голямо предизвикателство пред голяма част от икономиките в ЕС. Практически вече са изключени страните в самата еврозона, които не нарушават праговете за бюджетен дефицит и публичен дълг. Това подчертава необходимостта от дебат за преразглеждане на цялостната рамка, основана на критериите, замислени преди повече от три десетилетия.

Материалът е от бюлетина на ИПИ и е публикуван ТУК >>

ИЗБРАНО