Кои мерки на правителството помогнаха на туризма
БАН представи изследване за нагласите и практиките в местата за настаняване и за хранене в условия на COVID-19
Мерките, свързани с организираното посещение на големи групи чуждестранни туристи у нас не срещат подкрепата на бранша и обществото. Това е един от изводите от изследване на "Нагласите и практиките на местата за настаняване и местата за хранене и развлечения за преодоляване на последиците от COVID-19 и общественото мнение". То бе представено днес от учените от Българската академия на науките (БАН) пред Консултативния съвет по туризъм.
Анализът на Института по философия и социология при БАН се отнася за периода от 25 септември 2020 до 5 октомври 2020 г. и се базира на проведена анкета в 180 места за настаняване с 10 и повече легла и 180 места за хранене и развлечение.
Изводите и препоръките на разработката сочат, че бизнесът определя като най-ефективни мерките за въвеждане на ваучерната система за почивки и потребността от квалификация и обучение на кадри за сектора.
Как сме почивали през 2020-а?
Според общественото мнение и потребителите съществува "махаловиден" уикенд туризъм - краткотрайни почивки на близко разстояние, включително и при посещения в чужбина.
Изследването показало още, че от почивка в чужбина в полза на почивка в България тази година са се отказали само 5,7% от българите.
Същевременно средна продължителност на най-дългата почивка през лятната отпуска в България през 2020-а пада до 7,7 дни, а година по-рано 8,5 дни.
Как обаче бълагринът е решил да прекара почивката си в България?
Обратна е тенденцията при почивките в чужбина. През тази година българинът е пътувал средно 8,6 дни, докато през лятото на 2019-а - прекараните в чужбина дните са били 7,2.
От изводите на учените става ясно още, че продължителният престой в чужбина е генериран основно от предприемачи и домакини на възраст между 50 и 59 г. от София.