17-11-2017 20-11-2018

Когато протекционизмът удря износа

Дълго време страните се предпазваха, като ограничаваха вноса. Сега те спират своя износ - от ваксините до чиповете и заплашват стойностните вериги на компаниите

Снимка: istock by Getty Images

Когато протекционизмът удря износа

11:40 | 2 април 2021 | Автор: Жан-Марк Витори, в. "Ле-з-еко", 1 април 2021 година, Франция 1 815 Снимка: istock by Getty Images

Всеки има своята ваксина и дозите са пазени грижливо. В тези времена на разпространяващ се с галопиращо темпо вирус, правителствата искат да запазят скъпоценния серум, за да имунизират населението на собствените си страни. Британците, индийците, европейците и американците, всички те взеха мерки, за да контролират, и дори да забранят, износа на ваксини. Това е първосигнална реакция на една необикновено пандемия. Както и знак, потвърждаващ появата на един нов протекционизъм, ориентиран към износа, а не към вноса.

Дори тоалетната хартия

От една година здравната криза показа нагледно това. Когато коронавирусът, появил се в Китай, заля света в началото на 2020 година, десетки страни взеха панически мерки, за да не отидат техните ресурси при онзи, който предлага най-висока цена за тях. Започна битка за маските. Франция стигна до там да реквизира складовата наличност в Лион на шведската компания Molnycke, предназначена за държави от Южна Европа. Битка бе поведена за лекарства, включително за обезболяващи и медикаменти, отпускащи мускулите. Както и за апарати за командно дишане.

Забраните за продажба в чужбина обхванаха хранителните стоки и дори. . . тоалетната хартия. На 23 април 2020 година Световната търговска организация (СТО) би тревога: "Изглежда, че 80 държави и митнически територии са въвели забрани или ограничения на износа заради пандемията от Ковид-19." От либерализирането на международната търговия след Втората световна война никога толкова страни не са ограничавали своя износ.

Избягване на скок на цените

Идеята за политика за износа обаче не е нова. В продължение на десетилетия много страни насочваха продажбите си в чужбина, преследвайки три основни цели. Първата е насърчаването на износа - нещо, което предизвика безброй спорове между Европа и Съединените щати за самолетите. Втората е запълването на държавната хазна с данъци върху износа, особено на суровини.

Третата цел е запазването на стоки, предимно хранителни, през периоди на оскъдица, за да бъде избегнат скок на цените. Най-известният пример е с Тайланд и ориза през 1973 година. Има и по-нови - с Русия, Украйна и пшеницата през 2007 и 2010 година или Украйна, Киргизстан и Тайланд през 2020 година.

От редкоземните елементи до чиповете

През последните години обаче се появи нова цел и от различно естество. Става въпрос за лишаване на други страни от продукти, необходими за техни собствени производства. Китай започна да експериментира с тази техника през 2009 година, като наложи квоти за износа на редкоземни елементи - необходими за електрониката продукти, при които имаше почти пълен монопол върху производството (90% от световното производство по онова време). Той ги отмени през 2014 година, след като бе осъден от СТО.

Съединените щати на президента Доналд Тръмп последваха този пример, но не със суровини, а с електронни компоненти. Вашингтон забрани на американските компании да доставят такива на китайски фирми - първо на телекомуникационната Huawei, а след това на производителя на чипове SMIC. Производителите от други страни, използващи американски машини или софтуер, бяха призовани да направят същото. Китай в отговор спомена за ответни мерки за редкоземните елементи.

Ракети и мобилни телефони

Тези ограничения обаче са забранени от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1947 година, което е част от устава на СТО. Член 11 от него гласи, че никоя страна "няма да въвежда или поддържа други забрани или ограничения върху износа, освен митническите права, мита или други налози". Временни рестрикции все пак се допускат в случай на "недостиг на хранителни или други стоки от първа необходимост" - дефиниция, която априори покрива продуктите, взети на прицел миналата година.

Други изключения са предвидени в Член 21: една страна може да вземе мерки, които "прецени за необходими за защита на най-важните интереси на своята сигурност". Това впрочем бе аргументът, на който се позова Тръмп за антикитайските мерки. И тук ситуацията се усложнява. По време на Студената война между САЩ и СССР контролът върху технологиите с възможно двойно предназначение бе много организиран. Днес това разграничение се е размило. "Чиповете служат както ракети, така и за мобилни телефони", обобщава Себастиен Жан, директорът на CEPII - френски център за изследване на световната икономика.

Засегнати снабдителни вериги

Пандемията от Ковид-19 може да сложи край на едно табу. Със засилването на националистическите настроения страните ще се изкушават все повече да се позовават на националната си сигурност, приемайки едно твърде широко определение, за да блокират износа на стоки. Този неопротекционизъм е страховит за компаниите, тъй като засяга не пазар като добрите стари митнически права, а цялата тяхна снабдителна верига, а оттам - и цялото им производство. Икономистът Кристиан Блут от фондация Bertelsmann говори за "геоикономическа глобализация", при която страните "се стремят да създадат асиметрични зависимости, даващи им политически лост за влияние върху търговски партньор". Световната търговия навлиза в нова ера.

Превод от френски: Николай Станоев, БТА

ИЗБРАНО