Страните от цял свят приеха първите правила на организацията за противоречивия пазар на въглеродни кредити, по време на 29-ата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), предаде Франс прес. 

Това е ключов етап за подпомагане на страните за изпълнение на климатичните им задължения. Тези разпоредби се очакват от Парижкото споразумение през 2015 г. Решението беше прието с консенсус от страните в Баку. 

"Това е изключително важно", заяви пред Франс прес Ерика Ленън, експерт по въпроса към Центъра за международно право в областта на околната среда. Според нея това ще проправи пътя към един по-установен пазар според стандарти, подкрепяни от ООН.

Предстои други официални текстове да бъдат подготвени, за да се установи един пораждащ доверието пазар, но решението от днес ще даде ход на един механизъм, който се очаква от сключването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г., отбелязва БТА. 

Въглеродните кредити се генерират от дейности, които намаляват емисиите на парникови газове, отговорни за затоплянето на планетата, като например засаждане на гори, защита на хабитатите или заместване на замърсяващите въглища със слънчева и вятърна енергия.

Един кредит е равен на един тон въглероден диоксид, на който е било попречено да проникне в атмосферата или е бил елиминиран от атмосферата.

Критериите, приети в Баку, утвърждават методологията за изчисляване на броя на кредитите, които даден проект може да генерира и какво се случва, ако например положените усилия отидат на халос по една или друга причина, например засадена гора бъде изпепелена по време на пожар.

Нормите касаят основно страните, които се опитват да компенсират парниковите си емисии, като купуват кредити от страните, които са намалили емисиите отвъд обещаното. В първата категория попадат предимно богати страни. Това ще позволи в крайна сметка на страните да използват купените от други страни кредити, за да намалят своите парникови емисии.

Досега този пазар се беше развил от само себе си, извън каквито и да е международни правила и беше използван основно от компании, желаещи да компенсират емисиите си и да претендират за въглероден неутралитет. Някои изследвания обаче отчитат, че сред проектите за намаляване на въглеродния отпечатък, сертифицирани от частни органи, са били недотам ефикасни, което налага и единен подход по темата. 

През първите два дни на COP 29 в централния павилион на българската делегация ще се проведе и форумът Green Transition, който се утвърди през годините като ключова платформа за споделяне на опит и стратегии за зеления преход, както на европейско, така и на глобално ниво. Събитието ще служи като основна платформа за дискусии, насочени към важните теми за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по време на COP 29. В дискусионните панели ще се включат представители на властта, експерти от индустрията и ключови лица, вземащи важни решения в политиката за климата.