Международната търговия с износени гуми почти се е удвоила през последните пет години според предоставени от митническите служби данни на ООН, предаде Ройтерс.

Най-големият и бързо растящ търговски маршрут в този сектор е от Великобритания към Индия, където властите са все по-обезпокоени от замърсяващия бизнес, при който от стари гуми се прави петрол - процес, известен като пиролиза.

Ройтерс интервюира десетки играчи от сектора в Индия, Малайзия, Великобритания, Сингапур и Дубай - включително гаражи, изкупни фирми за стари гуми, износители и крайни потребители, за да открие кой прави пари от износени гуми.

Във Великобритания най-големият износител на стари гуми, гаражите, взимат от шофьорите около 2 британски лири (2,5 долара), за да ги отърват от износените гуми и след това плащат на компаниите, събиращи гумите, около 1 британска лира да ги приберат.

След като бъдат събрани, старите гуми са натъпквани по 3000 в 40-футови контейнери готови за износ. Един контейнер се продава за около 260 британски лири.

Износителите след това уреждат продажбата на индийски вносители. Макар маржът им на печалба да е малък, около 60 британски лири на контейнер, тези фирми товарят стотици контейнери всеки месец.

Вносителите в страни като Индия и Малайзия казаха пред Ройтерс, че плащат между 1500 и 2500 долара за контейнер със стари гуми, като около 75 процента са транспортни разходи.

В Индия гумите се разпределят между компаниите за рециклиране, които ги нарязват за използване в пътното строителство или спортни съоръжения, компании, които ги горят като евтино гориво, за да произвеждат цимент или тухли, и компании, които чрез пиролиза превръщат старите гуми в нискокачествен петрол, пиролизен въглен и метален скрап.

От всеки контейнер с гуми чрез пиролиза могат да се добият петрол на стойност около 2500 долара, стоманен скрап за около 300 долара и пиролизен въглен за около 200 долара според собственици на съоръжения. Това означава печалба от около 500 до 1500 долара на контейнер.

Най-базовите китайски машини за пиролиза струват около 30 000 долара и компаниите могат бързо да си върнат парите.

Проблемът е, че евтините машини изключително много замърсяват околната среда. По-модерното оборудване, което ограничава замърсяването, може да струва десет пъти повече в Индия според местните власти.