В интервю пред БНР старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обърна внимание на допълнителните 7 милиарда дълг, които няма да влязат в бюджета, а в държавни дружества.

Държавният бюджет мина рано тази сутрин на първо четене след 18-часово заседание на парламента.

Икономистът определи заделянето на тези средства в рамките на заложения нов дълг в размер на 18,9 млрд. лв., като "втори бюджет в сянка" и "много спорна операция, защото вкарва допълнителна тежест от 7 милиарда върху всички данъкоплатци".

"Въпросните 7,2 млрд. лв., с които държавата ще се опитва на ръчно управление, през държавните дружества, да прави различни инвестиции без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на дефицита. Най-големият бенефициент е Българската банка за развитие, която ще получи капиталова инжекция от 4 млрд. лв." Това Петър Ганев написа в статията си "С тази бюджетна рамка рискуваме да удвоим дълга за 10 години", публикувана в бюлетина на ИПИ на 1 март.

Предвидените капиталови инжекции за 7,2 млрд. лв. ще тежат извънредно и спрямо фискално-структурния план. Там подобни извънредни схеми не са заложени. Затова се появява и голяма разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния план дългът трябва да е 30-33% през 2028 г. (в зависимост дали има корекция в дефицита), а според средносрочната рамка към проекта на бюджет дългът ще достигне 36% през 2028 г. Разликата от над 3 проценти пункта идва основно от тази (твърде) спорна операция. И тук, както при правилото за ръста на разходите, имаме отклонение от плана още в първата година, написа на 1 март Петър Ганев.

При обсъжданията на бюджета бившият финансов министър Асен Василев отбеляза по въпроса, че в бюджета са предвидени 19 млрд. лв. дълг при необходими 12 млрд. лв. т.е. вземат се 7 млрд. лв. повече, за да се раздадат на държавни предприятия. Според него част от тези пари може да напуснат границите на държавата.

Фискално-структурният план предвижда в добрия случай към 2038 г. да достигнем 40% дълг от БВП, а в по-лошия сценарий - над 50% дълг, каквито нива вече е достигнала Румъния, подчерта Петър Ганев пред БНР.

Виждаме страни от Източна Европа, които по отношение на дълга поеха по пътя на западните държави. Румъния е такъв пример и в един момент ще мине Германия. Не бива и ние да тръгваме по този път, предупреди Ганев. Той подчерта, че високият дълг води до по-лошо състояние на държавните финанси и до огромен натиск за вдигане на данъци.

Петър Ганев изрази очакване за "дребни промени в разходната част на бюджета". По-големият въпрос, според него, е дали ще има смяна на политиката, което вече изисква мнозинството да прекрои в по-сериозна част бюджета. "Разходната част е твърде раздута, тя беше такава още в проекта на служебния кабинет. Има известна корекция, но не е много смела. Под въпрос е дали приходите ще се изпълнят в този мащаб."

ДДС носи 9-10% от БВП, а във финансовата рамка са заложени 11,5%, тоест има 1,5% под много голям въпрос, обясни Ганев. Той очаква темата за ДДС за ресторантьорите отново да се повдигне заради "поемани ангажименти от различни партии и играчи", но според него нищо не налага връщане към тази мярка, която "ще увеличи дупката в бюджета", с която така или иначе имаме проблем.