Гласуваха спорни застрахователни промени на първо четене, но едва ли ще минат на второ
Два часа дискусии за закон, който ако влезе в сила, както е предложен, може да предизвика изтичане в чужбина на значителни средства от застрахователните компании, като цената ще трябва да платят потребителите
Промените в Кодекса за застраховането, които парламентът прие на първо четене, противопоставиха депутати от различни парламентарни групи и Министерството на финансите (МФ), което е вносител на проекта. Текстовете засягат плащанията по системата "Зелена карта". В крайна сметка, след близо два часа спорове, законопроектът беше приет със 120 гласа "за", 44 - "против" и 10 - "въздържал се", предаде БТА.
Против законопроекта се обявиха основно от "БСП за България", "Възраждане" и "Български възход".
С допълнението на Кодекса за застраховането се създава изискване за незабавно и безусловно плащане при пътни инциденти в чужбина от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към другите национални бюра. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи заплаща по предявени искания за гаранционно плащане от други национални бюра гарантираните задължения на своите членове заедно с дължимите лихви в сроковете по вътрешните правила на Съвета на бюрата, е записано в текста.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС обаче каза, че МФ трябва да поеме своята вина за късия срок на общественото обсъждане на представения законопроект. Той отбеляза, че на второ гласуване, ако се стигне до него, текстът за незабавно плащане ще бъде коригиран. Гарантирам, че няма да има решение на парламентарната група на ГЕРБ-СДС в ущърб на българските застраховани лица и решение, което да доведе до повишаване на "Гражданска отговорност" на непазарен принцип, увери депутатът.
Неотдавна браншовите организации алармираха, че предложената промяна в Кодекса на застраховането може да "изпразни" касите на националното бюро "Зелена карта", респективно на застрахователите, които, за да възстановят щетите си, ще бъдат принудени да се обърнат към пазара, т.е. да вдигнат премиите, особено на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Целта на промяната, според вносителите, е да се отстранят констатирани слабости в процеса на обработка на претенции от отделни застрахователи и от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в рамките на системата "Зелена карта", за да се постигне своевременно изпълнение на задълженията на националното бюро и на застрахователите, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обясни от трибуната, че препоръката е държавата да гарантира нормалното функциониране и да осигури финансовата стабилност на системата "Зелена карта" в България. Самото национално бюро работи по вътрешните правила на Съвета на бюрата, но те не се спазват и ние трябва да гарантираме зачитането им, подчерта тя. В законопроекта са включени текстове от вътрешните правила на съвета, за това няма противоречие с тях, отговори тя на критики на депутати. Ако не ги спазва, България ще бъде изключена от системата му и това означава да не се признава "Гражданската отговорност", посочи зам.-министърът.
С приетото допълнение се създава правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на Комисията за финансов надзор в случай на неизпълнение на задълженията на участниците на национално ниво.
Функционирането на системата "Зелена карта" в България и финансовата стабилност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е един от елементите на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на България след присъединяването към ERM II, който изисква промени в нормативната уредба, се посочва още в мотивите. Във връзка с присъединяването към валутния механизъм и впоследствие към еврозоната е идентифицирана необходимост от засилване на регулаторната рамка с цел отстраняване на установените проблеми при функционирането на системата "Зелена карта" в България.
Членът на бюрото плаща незабавно на бюрото предявените суми заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на регресната претенция независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред, прие Народното събрание (НС). Ако застрахователят не плати предявените суми и дължимите лихви в срок от 15 дни от датата на предявяването на регресната претенция, бюрото се удовлетворява от банковата гаранция, учредена от застрахователя в негова полза.
Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров отбеляза, че работна група, сформирана по инициатива на комисията, се е опитала да намери баланса - от една страна, да няма опасност българското бюро да бъде източено, от друга - да няма упреци към България, че бави плащанията.
Още от изказванията на депутатите
Румен Гечев от левицата обърна внимание, че с промените се задължават българските застрахователи автоматично и безусловно да правят преводи по претенции при инциденти зад граница на български автомобили, които са застраховани. Той добави, че няма такова изискване към страната ни за включване в ERM II. Компаниите трябва да плащат при застрахователно събитие, когато застрахованият си е платил премията, но няма как да поставяме под риск застрахователния сектор и финансовата ни система, категоричен е той. Гечев изтъкна още, че през последните години са установени редица документни измами за фалшиви инциденти, при които застрахователите плащат.
Борис Аладжов от "Възраждане" коментира, че на практика ще се приложи "първо плащаш, после оспорваш" и това ще въвлече националното бюро в безконтролни плащания. Такава разпоредба на практика няма никъде при останалите страни от системата "Зелена карта", посочи той. Според него и според колегите му от "Възраждане" българските автомобилни застрахователи сега ще имат основания да повишат застрахователната премия и "Гражданска отговорност" ще поскъпне. По думите му е заплашена и стабилността на един цял сектор.
Регулаторният режим в Българи покрива най-високите показатели, защо, след като няма условие за еврозоната, се внася този законопроект, попита Иво Атанасов от "Продължаваме Промяната".
Освен по текстовете, имаше и спор за срока, в който депутатите да внесат писмени предложения между двете четения. Отхвърлено беше искането на председателя на икономическата комисия Мартин Димитров той да е три дни. Като контрааргумент председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че има редица негативни становища по законопроекта и изказани от депутати притеснения.