През последните дни няколко основни въпроса разтърсиха политическия живот. Първият от тях е за диференцираното ДДС. От БСП и ДПС предложиха за някои групи основни стоки той да бъде 5%. Управляващите са категорични, че това няма как да стане.

Другият важен момент бе обсъждането на Закона за държавните дружества.

От ГЕРБ предлагат отпадане на забранителния списък за приватизация, а всяка евентуална сделка да минава през НС.

Най-голяма полемика предизвика въпросът за субсидиите на партиите. В парламента на първо четене вече бе гласувано ставката да бъде 1 лв. на действителен глас, което срещна силен отпор от опозицията.

Именно по тези проблеми разговаряме с Владисав Панев - съпредседател на Зелено движение, член на председателския съвет на Демократична България, финансист и шеф на инвестиционен фонд.

- Какво смятате за диференцираното ДДС? Партиите в опозиция предлагат данъкът да бъде свален на 5% за стоки от първа необходимост.

- Държавата харчи по-зле от домакинства и компании. Затова трябва да бъдат положени усилия за намаляване на бюджетните разходи, които да позволят и редукция на данъците.

За последните 10 години правителствата на ГЕРБ само увеличават данъци, без да са намалявали нито един. На това трябва да бъде сложен край. Конкретно за ДДС предлагам сваляне на ставката за абсолютно всички стоки и услуги от 20 на 15 процента. Не съм особен привърженик за нулева ставка за храните, защото това ще направи дребните местни производители по-неконкурентни.

Както знаете, при оборот до 50 000 лева те нямат задължение да се регистрират по ДДС, което ги прави с 20% по-евтини от големите търговски вериги. Сваляне на ставката на нула за всички храни означава, че големите магазини ще получат допълнителен бонус спрямо земеделските производители. А това не мисля, че е особено далновидно. По-скоро можем да вървим към увеличаваме на прага за регистрация по ДДС от 50 хиляди на 200 хиляди лева. Така повече наши земеделци ще бъдат конкурентни на пазара.

- Как трябва да се управляват държавните предприятия и трябва ли някои от тях да бъдат приватизирани?

- Държавните предприятия се управляват изключително зле и показателно за това е взривното увеличаване на техните задължения. Причина за това е, че ръководителите им се държат като ведомствени началници, подчинени на съответните министри, а не като мениджъри. Това трябва да се промени чрез листването на 10-20% от всички държавни компании на фондови борси (в България и чужбина). Тогава частният интерес ще натиска мениджмънта да управлява добре под угрозата от спад на цените на акциите и съдебни дела срещу директорите от страна на заинтересованите акционери. Това ще гарантира и прозрачност на управлението, доколкото публичните дружества са длъжни да публикуват в кратки срокове подробни тримесечни отчети, важни и големи сделки, да избират независими директори и други. Една съпоставка с Румъния. Там цялата енергетика е на борсата и печалбите са огромни. У нас секторът се управлява на тъмно и трупа огромни загуби и задължения. Ползите от прозрачно управление само на този отрасъл за България могат да бъдат до 1 млрд лева годишно. Иначе ни чака посредственост, фалити и чакане пред чакалнята за еврозоната.

- Кое е по-добре - забранителен списък или сделки през парламента?

- Както казах и преди малко, добре е компаниите да се управляват прозрачно и на фондовата борса. Няма нужда от забранителен списък, това са отживелици. Виждаме и в страните със силен държавен сектор, като например Франция, че и там големите дружества са на борсата. Това гарантира добри резултати.

- Какво ви е мнението за субсидиите на партиите? В НС вече гласуваха те да паднат на 1 лв. за глас.

- За мен сегашният им размер е висок и откъсва партиите от реалният живот в България. Прави ги малко извън времето и пространството. Те трябва да бъдат зависими от хората. Известни са ми опасенията, че без субсидии партиите ще попаднат в лапите на олигархията, но пък мигар сега положението е различно? Иска ми се да въведем конкурентно начало. Знаете за квадратчето, което гражданите на много европейски държави имат право да задраскат в годишните си данъчни декларации, като така част от данъка им може да отива за различни каузи - НПО, спортни клубове, а защо не и партии. Така всеки данъкоплатец ще може да определя дали желае парите му да отиват за подкрепяната от него политическа сила или не. Съответно, ако тя го разочарова, няма да има нужда да чака до следващите избори, за да промени субсидията си. Това ще кара партиите да бъдат по-отговорни и да не разочароват избирателите си още на първия ден след влизането си в парламента. Съществува рискът данъчните да знаят на кого симпатизирате, което може да е проблем за много хора. В нашата среда този аргумент е сериозен и трябва да се отчита.