Енергетиката до 2030 г.: какви проекти да очакваме?

Публикуван е проект на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година

Снимка: iStock by Getty Images

Енергетиката до 2030 г.: какви проекти да очакваме?

Публикуван е проект на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година

11:05 | 10 февруари 2021 | Редактор : Александра Ангелова 5 2472 Снимка: iStock by Getty Images

Министерството на енергетиката разработи проект на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година с хоризонт до 2050 година. Проектът е публикуван в Портала за обществени консултации за обществено обсъждане.

В Стратегията са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата.

Съгласно решенията от Споразумението по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата в Париж (Парижкото споразумение от 2015 г.), страните се ангажират да предприемат мерки за задържане покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2°С над нивата от прединдустриалния период.

Важно място в цялостната европейска политика в областта на енергетиката продължава да заема гарантиране спазването на най-високите нива на ядрена безопасност, отбелязват авторите на проекта.

За изпълнението на Стратегията са заложени следните основни приоритети:

Гарантиране на енергийната сигурност и устойчивото енергийно развитие;
Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар и защита на потребителите чрез гарантиране на прозрачни, конкурентни и недискриминационни условия за ползване на енергийни услуги;
Повишаване на енергийната ефективност в процесите от производство до крайно потребление на енергия;
Устойчиво енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката;
Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие.

Развитие на мрежовата енергийна инфраструктура

В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, политиката на България за развитие на газовата инфраструктура е пряко обвързана с позиционирането на страната като един от основните газоразпределителни центрове в Югоизточна и Централна Европа, е записано в проекта.

Ключови за пазарната интеграция до 2030 г. са междусистемните газови връзки с Гърция и Сърбия, участието в терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, както и разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската до българосръбската граница.

Електроенергийна инфраструктура

Електропреносната мрежа на страната обхваща мрежа 400 kV, мрежа 220 kV и мрежа 110 kV, които са свързани помежду си чрез системни автотрансформатори и трансформатори. До края на разглеждания период се предвижда:

Приоритетното развитие на мрежа 400 kV е удвояването на пръстен 400 kV по направлението п/ст "Пловдив" - п/ст "Марица изток" - ТЕЦ "Марица изток 3" - п/ст "Бургас" - п/ст "Варна" и изграждането на нов междусистемен електропровод от п/ст "Марица изток" (България) до п/ст "Неа Санта" (Гърция).

В дългосрочен план се обсъждат възможности за изграждането на нови междусистемни електропроводи със Сърбия и Турция.

Във вътрешната мрежа 400 kV на България се предвижда изграждането на нов електропровод от възлова станция "Ветрен" до п/ст "Благоевград" и нова напречна връзка 400 kV от п/ст "Царевец" до п/ст "Пловдив".

Топлоснабдяване - потенциал за развитие

Техническият потенциал на високоефективна когенерация въз основа на настоящите регулаторни и пазарни условия възлиза на 46 627 GWh/г.

Според Стратегията потенциалът за производство на топлинна енергия в нови когенерационни инсталации може да се реализира основно чрез:

преминаване от разделно топлопроизводство към високоефективно комбинирано производство;
преминаване от паров цикъл на Ренкин към комбиниран газо-паров цикъл;
потенциал при използването на отпадъци.

Цели до 2030 г.

При реализиране на заложените политики, приоритети, цели и прогнози в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., ще се постигне: