От 2027 г. Европейският съюз планира разширяване на Схемата за търговия с емисии, които вече ще обхваща не само бизнеса. всяко домакинство ще плаща допълнителни такси за начина, по който се отоплява например ако използва изкопаеми горива и за автомобилите, които използва, ако са на твърдо гориво и замърсяват околна среда. Политиката на ЕС за справяне с климата обхваща всеки граждани.

Основният финансов инструмент, който ще подпомага гражданите, домакинствата, потребителите ще бъде Социалният климатичен фонд. Той беше основната тема на дискусия между представители на Европейския парламент, националните власти и нестопанския сектор в Дома на Европа днес, организирана от представителството на Европейския парламент в България.

Социалните измерения на фонда

До 3 млрд. евро за България ще подпомагането на всички граждани, съобщи по време на събитието Петър Витанов,член на Европейския парламент (С&Д), докладчик в сянка по Социалния фонд за климата. Според преговорите в ЕП е предвидено и национално съфинансиране, с което средствата да достигнат 6 млрд. евро, допълни Витанов. Затова България трябва да започне по най-бързия начин да структурира мерките и рамките, в които този фонд ще работи и как средствата ще достигнат до най-нуждаещите се. Целта на фонда е той да компенсира онези, които ще пострадат от търговията с емисии, защото ще им се вдигне цената на горивата на бензиноколнката и цената на отоплението ако е от ТЕЦ на изкопаеми горива. Според Витанов слабост е, че евродепутатите не са успели да се преборят за премахване на тези нови данъци, които ще се стоварят върху хората. Не намалихме потенциалните социално-икономически негативни ефекти, свързани с разширяването на схемата за търговия с емисии.

Все още има много неизвестни, държавата може да подготвя собствен национален фонд

След разговори на страните в комитета по Околна среда на Европейския съвет има решение националното съфинансиране да отпадне, коментира Венета Цветкова-Димитрова, директор на Дирекция "Енергийни проекти и международно сътрудничество" в Министерство на енергетиката. Затова е важно да подготвим още сега собствен Национален социален климатичен фонд за климата, стана ясно от думите й. Също така директната подкрепа ще бъде до 35-40%, но нищо все още не е окончателно решено и преговорите на европейско ниво между институциите продължават. Това създава въпроса какво ще се прави с останалия ресурс и как тези средства ще стигат до хората.

Една от правилните мерки е подобряване на енергийната ефективност. Стратегия за енергийна ефективност и обновяване на жилищния сграден фонд в страната за целите до 2030 г. са приблизително 4 млрд. лева, обясни Венета Цветкова-Димитрова.

Енергийната ефективност е ключът за справяне с енергийната бедност

Явлението енергийна бедност не е изолирано явление, то не обхваща само една група, а почти цялото население, което означа, че проблемът е по-сложен, каза Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Той цитира индекс, според който България е на последно място в ЕС.

Затова е необходимо без да се отлага да се разработи дефиниция, която да позволи насочване на различни средства за подпомагане на хората в най-голяма нужда, подчерта той и контрира представителят на енергийното министерство колко е важно колко ефективно се използват средствата. Ако са необходими 4 млрд. лева за обновяване на жилищата до 2030 г., защо с 2 млрд. лева обновихме 2000 сгради, а нуждите са за над 60 000, попита Бенов. Резултатите са при повишаване на енергийната ефективност биха били внушителни, защото се постигат 40% спестяване при постигане на енергиен клас C.

Програмата за саниране трябва да бъде променена с участие на собственици, на бизнес, финансов сектор, подчерта той. 3e-news.net