Още по време на първия си мандат като президент на САЩ (2017-2021) Доналд Тръмп се оплака, че почти никоя друга страна от НАТО не инвестира достатъчно в отбраната си. След това Русия разтревожи Европа с мащабната си атака срещу Украйна през февруари 2022 година.

В началото на 2024 година, тогава в предизборна кампания, Тръмп открито заплаши, че няма да защитава партньорите си в случай на нападение срещу член на НАТО и дори щял да насърчава Русия да прави каквото си иска с тези страни, които не заделят поне по два процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Доколко оправдана е критиката на Тръмп и какво правят наистина другите страни от НАТО?

Кои държави от НАТО изпълняват целта от два процента?

През 2014 година само две страни членки на НАТО, освен САЩ, покриваха изискването за поне два процента: Гърция и Обединеното кралство.

Това постепенно се промени, след като през март 2014 Русия анексира Кримския полуостров, който според международното право е част от Украйна, а подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна започнаха въоръжено въстание.

На тази графика виждате разходите за отбрана на отделните страни от НАТО в периода 2014 - 2024 като процент от БВП:

Източник: DW

Междувременно 24 от общо 32 натовски държави постигат целта от два процента. Сред тях е и България, която за 10 години е увеличила разходите си за отбрана от 1,31% (през 2014 г.) на 2,18% (през 2024 г.), както е видно и от горната таблица. По този показател България вече изпреварва страни като Германия, Франция, Турция, Нидерландия, Швеция и много други.

Единствената страна членка на Алианса, която не е увеличила бюджета си за отбрана като процент от БВП през този период, е Хърватия. САЩ пък са единствените, чиито дял е спаднал през този период - от 3,71% през 2014 на 3,38% през 2024 година.

Източник: DW

Горната карта показва ясно кои страни инвестират повече в отбрана - тези, които имат обща граница с Русия. Тези, които продължават да не постигат целта от два процента, се намират по-далеч от Руската федерация.

Като цяло страните членки са похарчили през 2024 година повече пари за отбрана, отколкото през 2023. За България увеличението за този период е от 1,96% на 2,18 процента. Само две страни са намалили през 2024 минимално бюджетите си за отбрана в сравнение с 2023: Италия (от 1,5% на 1,49%) и Словения (от 1,34% на 1,29%), както личи от следната инфографика:

Източник: DW

Източник: DW

Източник: DW

Икономическа мощ и отбрана

Страните от НАТО са формулирали целта бюджетът за отбрана да възлиза на два процента от техния БВП. Доналд Тръмп смята това за абсолютен минимум, но по същество настоява съюзниците да компенсират недостатъците от последните години, като увеличат квотите си за отбрана.

Разликата в икономическата мощ на отделните страни членки на НАТО означава и твърде различни инвестиции в отбраната си като абсолютни числа. През миналата година САЩ са инвестирали във въоръжените си сили с почти 95 млрд. долара повече, отколкото през 2014 година. За сравнение: Германия, Полша, Турция, Обединеното кралство и Франция заедно са увеличили бюджетите си за отбрана с 96,3 млрд. долара през този 10-годишен период.

Кой носи основната тежест на въоръжаването в НАТО?

Въпреки това европейските държави от НАТО и Канада увеличават относително непрекъснато своя дял в разходите за отбрана на НАТО от 2014 насам - от 27,5% до 36,3%.

Няма съмнение обаче на кого се пада най-големият дял от разходите за отбрана в НАТО. Според текущите оценки САЩ все още харчат два пъти повече за въоръжените си сили, отколкото всички останали държави от НАТО, взети заедно. Вторият по големина бюджет за отбрана в Алианса, този на Германия, съставлява едва една десета от този на САЩ. И още две числа: БВП на САЩ е около 6 пъти по-голям от този на Германия, чието население пък е четири пъти по-малко от това на САЩ.

Делът на страните от НАТО в разходите за отбрана на Алианса

Източник: DW

Материалът е пубикуван в DW