Работодателите препотвърждават отново позицията си за отказ от централизирано административно определяне на нови размери на минимални осигурителни доходи /МОД/ за 2020 г. и за преговори на браншово ниво по този въпрос. Това се посочва в писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели до социалния министър Бисер Петков. Писмото е публикувано на страницата на Българската стопанска камара.

В него се припомня, че в последните четири години национално представителните работодателски организации се обявиха за отмяна на частта от Кодекса за социално осигуряване, регламентираща определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

Работодателите не участваха и в преговорите за МОД за 2017 г., 2018 г. и 2019 година.

В писмото до министър Петков се отбелязва, че работодателите са декларирали многократно подкрепа за разширяване на колективното трудово договаряне по условията и заплащането на труда, и за актуализиране на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции при постигане на договореност в КТД на фирмено и браншово ниво, с валидност единствено спрямо представените страни.

Според бизнеса в условията на икономическо оживление след кризата от 2009 г., административно определяните прагове на МОД се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия, с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

Работодателите многократно са заявявали, че този подход увеличава сивия сектор, оказва натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, пише още в писмото.

Представители на бизнеса заявяват, че подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

Работодателите посочват, че има и значително забавяне на обсъжданията между социалните партньори и държавата по изготвяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Същевременно, приетата правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2020 г. на МРЗ с 9,8 на сто, при драматично изоставащ ръст на производителността на труда в пълно противоречие с изискванията на Конвенция 131 на МОТ, ратифицирана от България през 2018 година, допълват още от бизнеса.