Асоциацията на организациите на българските работодатели изрази в свое становище категоричното си възражение срещу внесения проект за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). По-конкретно възражението е срещу поставяне на нов срок - 1 януари 2026 г. за прилагането на новата основа за определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО), според количеството събрани и третирани битови отпадъци.

Което, организацията подчертава, е поредно отлагане на въвеждане на принципа "замърсителят плаща" при изчисляване на таксата за управление на отпадъците. 

Депутати от ГЕРБ предлагат да се отложи с една година влизането в сила на новата методика за изчисляване на таксата за битовите отпадъци. Изменението на закона за местни данъци и такси е по искане на Национално сдружение на общините, заявиха от партията. 

От 1 януари 2025 г., при сега действащите текстове на закона, таксата щеше да поскъпне между три и десет пъти във всяка българска община, каза един от вносителите на проектозакона, народният представител от ГЕРБ-СДС Николай Нанков.

Предложението за отлагане на прилагането на новата основа за определяне на ТБО се основава на абсолютно недопустим и нерелевантен претекст - необоснована необходимост от допълнително време за общините и създаване на условия за адаптиране на съществуващите системи от местните администрации, се казва в изявлението на работодателските организации, членуващи в обединението - Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България.

Съобразно съществуващата нормативна уредба, общинските администрации бяха задължени да бъдат подготвени за въвеждане на новия механизъм за определяне на ТБО и да предприемат необходимите технологични решения за осигуряване на автоматизиран електронен обмен на данни с други институции. От повече от седем години е налице правна рамка, която предоставя достатъчно време за подготовка. Функционират и редица хоризонтални системи на електронното управление, осигуряващи бърз и лесен достъп до съответните бази данни, отбелязват от АОБР.

Организацията обръщат внимание, че през годините са били предприети многобройни стъпки за налагане на принципа "замърсителят плаща", и изрежда:

  • заедно със заинтересовани предприятия и регионални сдружения бяха заведени дела, вкл. във ВАС за отмяна на решения на ОбС за определяне на основата и размерите на ТБО;
  • отправена жалба до Комисията по защита от дискриминация, като бе прието съответно решение за пряка дискриминация;
  • публикуване на данни за битови отпадъци и приходи от ТБО по общини, области и на национално ниво (2009-2017 г.) с подкрепа на Министерството на финансите;
  • заведена жалба, като бе отправена препоръка от Омбудсмана на Р България до 41-то НС и Министерския съвет за промяна на ЗМДТ и отпадане определянето на ТБО, пропорционално върху основа, регламентирана от общинските съвети;
  • уведомяване за нарушаване правото на ЕС и предприета процедура (INFR(2023)2064) за налагане на принципа "замърсителят плаща", регламентиран в Договора за функциониране на ЕС по отношение на ТБО.

АОБР напомня, че принципът "замърсителят плаща" бе въведен в Закона за местните данъци и такси през 2017 г., като неговото прилагане е отлагано нееднократно. Предишното отлагане имаше за мотив изчакване на окончателните резултати от преброяването на населението, публикувани през юни 2023 г. Явно е, че повтарящите се отлагания служат като средство за подкопаване на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на ТБО. Настоящото предложение за поредно отлагане, независимо от представените мотиви, представлява оправдание за несвършена работа, се казва в обръщението на АОБР.

Организацията заявява, че е категорично против манипулативното твърдение, че финансовата тежест върху гражданите и фирмите ще се увеличи многократно. "Нима многократно ще се увеличи количеството на битовите отпадъци? Напротив, с въвеждането на принципа "замърсителят плаща", всички физически и юридически лица ще бъдат мотивирани да събират разделно отпадъците си, което ще намали както количеството на отпадъците, така и таксата за тяхното събиране, извозване, третиране и обезвреждане."

Във връзка с твърденията в мотивите за липса на административна готовност и достъп на общините до надеждни бази данни, АОБР подчертава, че от 2001 г. предлага многократно промени за ефективно налагане на режима на адресна регистрация, за интегриране на съществуващите административни регистри, за ефективен обмен на данни между централната администрация и общините (по т.нар. междурегистров обмен на данни REGIX), в Закона за етажната собственост и др.

В края на изявлението си АОБР изтъква, че Европейската комисия отдавна призовава България да прилага принципа "замърсителят плаща" при изчисляване на таксата за управление на отпадъците. През юли 2023 г. бе започнато производство за установяване на нарушение, чрез изпращане на официално уведомително писмо на България (първа стъпка в открита наказателна процедура - б.р.) поради неспазването на принципа съгласно Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО, изменена с Директива 2018/851/ЕО).

"В България разходите за управление на отпадъците продължават да се базират на данъчните стойности на имотите, без да се вземат предвид истински релевантни параметри като количеството на битовите отпадъци. Въпреки актуализирането на законодателството за адресиране на този въпрос, прилагането му се отлага ежегодно, което излага България на голям риск от глоби в значителни размери."

Като представителни организации на българския бизнес, настояваме промяната в основата за определяне на таксата да бъде приложена в срока, заложен в Закона за местните данъци и такси, както и решително да бъдат отклонени всички опити за нейното отлагане, завършват обръщението си АОБР.